О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр. София, 08.07.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 105 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Община Перник, представлявана от кмета В. Ц., чрез процесуалният представител Г. Г., обжалва в срок въззивното решение от 4.07.2018 год. по гр. д. № 261/2018 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 14.12.2017 год. и определението от 14.02.2018 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в него, постановени по гр. д. № 1391/2016 год. на Пернишкия районен съд. С него са отхвърлени предявените от общината срещу С. Й. И., П. Х. Н. и Р. Х. К., всички от [населено място] искове за признаване за установено по отношение на тях, че Община Перник е собственик на поземлен имот с кад. № * в кв. 35 по регулационния и застроителен план на [населено място], [община], представляващо празно дворно място с площ 368 кв. м., както и за осъждане на ответниците да й предадат владението и за обезсилване на нотариалeн акт № 15/2011 год. и последващия такъв.
Касаторът поддържа оплаквания за нищожност, респ. недопустимост на въззивното решение с искане същото да сe обяви за нищожно, респ. да се обезсили и делото се върне за същия съд за произнасяне по предявения иск. Евентуално се поддържа довод за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане с оглед необходимостта от осъществяване на нови съдопроизводствени действия.
Иска се прогласяване нищожността и на постановеното определение, с което е допусната поправка на очевидната фактическа грешка.
Подробни съображения са изложени в подадената касационна жалба, а в приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по подробно формулираните въпроси относно порока на първоинстанционното решение, респ. на въззивното, в хипотезата, когато съдът не се е съобразил с указанията на въззивен съд, респ. се е произнесъл по непредявен иск – недопустимо или неправилно /въпроси № № 1-5 от изложението/, относно отчуждителното действие на влезлия в сила като необжалван ЗРП по отношение на отчуждените за публични мероприятия имоти /въпрос № 6, 9/, значението на заверена от общината молба-декларация относно правото на собственост /въпроси 7 и 8/, както и процесуалноправни въпроси относно нарушение на чл. 269, предл. 2 /а не ал. 2/ ГПК и с какъв съдебен акт съдът се произнася при поправка на ОФГ, допусната в решение и какъв е порокът на този съдебен акт, ако не е решение. В раздел Б на изложението касаторът изрично се позовава на наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновавайки различни становища в съдебната практика по поставените по-горе правни въпроси и необходимостта да се прекрати порочната такава за недопускане във въззивното производство „назначаването на повторна експертиза за изясняване на фактологията по делото.”
Ответниците по касационната жалба – С. Й. И., чрез пълномощника адв. В. В., и Р. Х. К., чрез адв. К. Б. и адв. М. Ш., оспорват наличието на поддържаните касационни основания за допускане на касационното обжалване, респ. считат жалбата за неоснователна, по съображенията в представените от тях писмени отговори. Претендират присъждане на направените разноски по делото, съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК.
П. Х. Н. не е взела становище по касационната жалба на общината.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да постанови решението си, с което е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, с който са отхвърлени предявените от общината в гр. Перник искове за собственост на спорния имот, въззивният съд приел, че същото е валидно и процесуално допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по предявените искове за собственост и по искането за отмяна на издадения констативен нотариален акт, съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК. Обосновал е този извод с изложените от ищеца твърдения в исковата молба и съответния петитум относно предявените установителни искове за собственост по отношение на всички ответници и ревандикиране на спорния имот от ответницата, намираща се в него след придобивната сделка. Прието е, че първоинстанционният съд се е произнесъл именно по предявените искове, като ги е отхвърлил като неоснователни и недоказани. Въз основа на заключението на техническата експертиза, съдът приел, че се касае за отреждане на спорния имот пл. № * за озеленяване на основание промяна в застроителния и регулационен план на [населено място] от 1979 год., с последващо изменение от 7.02.80 год., когато единствено спорният имот остава отреден за озеленяване. Прието е, че мероприятието не е изпълнено, като не е осъществено отчуждаване на имота, съгласно чл. 95, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 7 ЗТСУ /отм./, нито има данни за обезщетяване на собственика на имота С. Р. с отстъпване право на строеж върху държавен имот, като представеният по делото договор за отстъпено право на строеж върху друг държавен имот не може да се приеме, че е във връзка с отчуждаване на спорния имот от Ст. Р. – такива доказателства не са представени по делото, а и с оглед възмездността по този договор е прието, че същият касае друг имот. Липсва заповед за замяна на имот на гражданин с имот на държавата , поради това и тезата на общината за обезщетяване на бившия собственик за отчуждения му имот е недоказана. Установено е по делото, че не е съставен и акт за държавна собственост за спорния имот, съгласно чл. 134, ал. 1 ЗТСУ /отм./, което обосновава извод за неизпълнение на условията за заемане на имота от държавата, респ. общината. И на последно място, въззивният съд приел, че върху спорния имот не е осъществено мероприятието „озеленяване”, въз основа заключението на техническата експертиза относно състоянието му, както и че общината никога не е била във владение на този имот, в подкрепа на което е и заверката върху подадената молба декларация от 2011 год. за извършване на обстоятелствена проверка относно правото на собственост на ответниците Р. К., П. Н. и С. Р.. Снабдяването на последните с констативен нотариален акт за спорния имот № 15/2011 год. легитимира същите като собственици, като с последващото разпореждане същите са прехвърлили собствеността върху имота в полза на ответницата С. И..
Независимо от посоченото, въззивният съд изложил и съображения за приложението на общото правило на параграф 6, ал. 1 ПР на ЗУТ за заварения план и неприлагането му в предвидения в закона срок, след изтичането на който съгласно параграф 8 от с. з. отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове се прекратява, както и настъпване на последиците от незавземане на имота до 30.10.98 год.
При това положение обуславящ за изхода на спора за собствеността на процесния имот е въпросът за настъпване на отчуждителното действие на плана, съгласно който спорният имот е отреден за озеленяване – въпрос № 6 в изложението. Същият обаче е разрешен в съответствие с практиката на ВКС – Р 227 от 28.06.2010 год. по гр. д. № 735/2009 год. І г. о., Р 132 от 20.05.2013 год. по гр. д. № 942/2012 год. І г. о., която приема, че планът за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ /отм./ няма непосредствено отчуждително действие за разлика от дворищнорегулационния план, и то за местата, които се отнемат от един имот и се придават към съседния парцел /чл. 110 ЗТСУ, отм./. В тези случаи имотите се смятат отчуждени от деня на влизане в сила на плана. Отреждането на имот за озеленяване представлява мероприятие по застроителния и регулационен план за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ, чл. 46 ППЗТСУ /отменени/, за който план е характерно, че няма непосредствено отчуждително действие. Както е прието изрично в първото от цитираните решения на ВКС, с отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от държавата, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти. Такава процедура в случая не е установено да е осъществена, поради което и общината не може да се легитимира за собственик на основание отчуждаване на имота съгласно отреждането по регулационния план. С оглед на това и предявените искове за собственост са отхвърлени като неоснователни.
С оглед съобразяване на горната съдебна практика при произнасянето по релевантния за спора правен въпрос и при липса на твърдение на касатора за противоречие с друга такава, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Както е разяснено в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, касаторът трябва да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Останалите, формулирани в приложеното изложение на касатора въпроси са неотносими към изводите по предмета на спора за собствеността, а представляват израз на доводите на касатора срещу правните изводи на съда, обосновани от приетите за установени факти, но не и правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касацията. Извън горното, въпросите, свързани с титула за собственост на ответниците /въпроси № № 7-9/ не са обуславящи изводите по предмета на спора, с оглед обусловеността на същите от липсата на доказателства за легитимацията на общината за собственик на имота на основание претендираното придобивно основание. Останалите въпроси относно твърдения порок на решенията и правомощията на съда представляват оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, видно и от съдържанието на самото изложение.
С оглед на това и при липса на съображения за наличие на останалите предпоставки не са налице и релевираните в изложението основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, нито тези по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице вероятност за нищожност, нито за процесуална недопустимост на въззивното решение. Предмет на произнасяне както на първоинстанционния съд, така и на въззивния са предявените искове за собствеността на спорния имот, като с оглед интересът на общината, ищец предявените такива срещу разпоредилите се собственици са установителни, а срещу първата ответница, приобретатал на имота и намираща се в него-ревандикационен, като правната квалификация се основава на изложените в исковата молба и уточненията към нея, вкл. и след постановяване на отменителното въззивно определение по ч. гр. д. № 163/2017 год. на Пернишкия окръжен съд, обстоятелства. Липсата на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК както по горните въпроси, така и по формулирания изрично такъв за необходимостта да се прекрати порочна съдебна практика за недопускане във въззивното производство „назначаването на повторна експертиза за изясняване на фактологията по делото” се обосновава и от липсата на конкретни съображения с оглед разясненията по т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Налице е формално позоваване на законовата разпоредба, което не може да обоснове наличието на соченото основание.
С оглед изхода на настоящето производство общината следва да заплати на ответниците направените разноски, съгласно представените от тях списъци по чл. 80 ГПК и пълномощни.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 228 от 4.07.2018 год. по гр. д. № 261/2018 год. на Пернишкия окръжен съд по подадената от Община Перник, представлявана от кмета В. Ц., чрез процесуалния представител Г. Г., касационна жалба против него.
Осъжда Община Перник, представлявана от кмета В. Ц., да заплати на С. Й. И. разноски в размер на 700 лв., а на Р. Х. К. – 500 лв., представляващи заплатени от тях адвокатски възнаграждения за защитата им в настоящето производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: