О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр.София, 16.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 296 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. К. и по касационна жалба на „ПАЛ” О. , гр. Б. срещу решение № І* от 26.10.2009г. по гр.д. № 392/2009г., на Окръжен съд – Бургас, с което се отменя частично решение № 602 от 03.06.2009 г. по гр.д. № 3417/2008 г., на Районен съд- Бургас и частично са уважени предявените от И. В. К. срещу „ПАЛ” О. , гр. Б. искове за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за периода от месец август 2007 г. до месец май 2008 г. – по 1500 лева и за месец юни 2008 г. – 1000 лева, със съответните законни лихви до окончателното им изплащане и са отхвърлени за периода от месец юни 2006 г. до месец юли 2007 г., на основание чл.128, т.2 от Кодекса на труда (КТ).
Въззивният съд е приел, че страните са били обвързани в трудово правоотношение, прекратено с предизвестие от работника на 20.06.2008 г., на основание чл.326 КТ. Годишните данъчни декларации за доходите на ищеца през 2006 г. и първите седем месеца на 2007 г., представляват извънсъдебно признание за получени от него трудови възнаграждения през същия период, поради което претенциите за неизплатено трудово възнаграждение са отхвърлени в тази част. При липса на доказателства за дадено съгласие от работника, съгласно чл.272 КТ, възражението за прихващане с други задължения на ищеца докато е бил управител на дружеството са отхвърлени като неоснователни и с оглед доказателствата е присъдил дължимото трудово възнаграждение за периода от месец август 2007 г. до месец май 2008 г. – по 1500 лева и за месец юни 2008 г. – 1000 лева, със съответните законни лихви до окончателното им изплащане.
Касационната жалба срещу решението по гр.д. № 392/2009г., на Окръжен съд – Бургас е подадена от И. В. К., чрез адвокат П с твърдения за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението за основанията за допускане на касационно обжалване се иска да бъде обсъден въпроса за мястото и начините за изплащане на трудово възнаграждение на работника и значението на годишната данъчна декларация като извънсъдебно признание за получаваните доходи.
Касационната жалба срещу решението по гр.д. № 392/2009г. на Окръжен съд – Бургас е подадена и от „ПАЛ” О. , гр. Б., чрез адвокатите Д. И. и Г. Р. , която също съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, към която е представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Изложените от двамата касатори съображения по своето съдържание представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване. При липсата на формирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са от значение за изхода по конкретния правен спор не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като правораздавателна дейност на касационния съд е обвързана от изложените в касационната жалба доводи, но и с необходимостта да се разрешат поставени от касатора правно значими за конкретното дело въпроси. В случая не са изпълнени изискванията на закона да се посочи конкретен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, обосноваващ основание за допускане, съгласно чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а съображенията на касаторите в двете касационни жалби приповтарят схематично в изложенията приложени към тях, без да са подкрепени от съответните правни аргументи за допустимост. В този смисъл, конкретният правен спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото не е формиран материален или процесуален въпрос, чието приложение да налага изменение или ново тълкуване на същите. Общо посочените в изложенията доводи за доказателствената стойност на представени по делото доказателства и преценката на решаващия състав при доказване на релевантен за изхода на правния спор факт, обосноват неправилност на обжалваното решение, но не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Не са налице основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като общо посочените в изложението въпроси за процесуалните нарушения на въззивния съд във връзка с преценката на събраните в производството доказателства и тяхната доказателствена стойност не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и в този смисъл не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложените съдебни решения не са задължителни за съдилищата постановления на Пленум на Върховния съд, тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд или решения по чл.290 ГПК, поради което повдигнатите въпроси не са разрешени в отклонение от практиката на Върховния касационен съд. Поставените процесуалноправни въпроси ще имат значение за развитие на правото, когато са свързани с тълкуване на правните норми, което ще отстрани неяснотата, непълнотата или противоречието в самия закон и ще осигури точното му прилагане, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.2 и т.4.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 26.10.2009г. по гр.д. № 392/2009г., на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.