О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 20.05.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4514/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. З. , с. О., област Смолян, срещу въззивно решение от 01.07.2008г. по гр.дело № 413/2008г. на Смолянския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.2 ГПК. Съществените въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, се отнасят до това, чия собственост е бил имотът към момента на одържавяването на ревира, от кого е отнет и на кого следва да се възстанови собствеността върху него след като е бил записан като съсобствен в Дневника на идеалните имуществени дялове на ГПК ”О” от 1941г. – 1942г. Записаните в него лица се легитимират като собственици на идеален дял от ревира. Още със Закона за горите от 1925г. се постановява тяхното задължително задружно стопанисване – чл.103 ЗГ. Ето защо дневникът като съставен непосредствено преди влизане в сила на Закона за задружното стопанисване на частните гори /1942г./ установява правото на собственост. Решението се обжалва и в частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд за оставяне без разглеждане на исковата молба по отношение на определени гори, поради СПН.
Ответниците по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Смолянския окръжен съд е оставено в сила решение № 248/21.02.2008г. по гр.д. № 166/2007г. на РС-гр. Чепеларе, с което с което е отхвърлен искът на Е. А. З. да бъде признато спрямо Общинска служба Земеделие – Чепеларе, Регионално управление на горите гр. С. и Д. л. с. Х., че наследниците на А. Г. М. имат право да им бъдат възстановени следните недвижими имоти – гора в м. «Брезовец» с площ ? ид.ч. от 4 дка, записана на стр.24 в Дневника за идеалните имуществени дялове на ГПК «Орехово» в съсобственост с братя Т, както и в частта, с която е оставена без разглеждане исковата молба и прекратено производството по делото за реституиране на гора с площ ? ид.ч. от 18 дка или 9 дка в м. «Господне». По иска по чл.13, ал.2 ЗВСВГЗГФ е прието,че ищцата е наследник на А. М. , бивш жител на с. О.. Записването името на А. М. в Дневника за идеалните имуществени дялове на ГПК»Орехово» от 1941г. – 1942г. заедно с братя Т, И. К. П. 4 д, И. Б. 3 д, и общо в същата местност 11 дка не дава основание да се приеме, че е индивиуализиран титулярът на собственост, нито че е идентичен наследодателят с отбелязяните в Дневника.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без разглеждане исковата молба поради наличие на СПН, въззивният съд е приел, че от наследниците на А. М. е предявен иск по гр.д. № 86/2003г. за възстановяване на 12 имота – гори с обща площ 32,300 дка с позоваване на удостоверение № 448/25.08.1998г., представляващо извлечение от емлячния регистър. Измежду имотите е гората в м. «Господне». Спорът е решен с влязъл в сила съдебен акт, независимо, че се отнася до 18 дка, а по настоящото дело се претендира ? ид.ч. от тях, тъй като основанието не е различно, както и имотът.
Към изложението по чл.284, ал.3 ГПК е приложено решение от 27.11.2007г. на РС Чепеларе, влязло в сила, с което е уважен иск на наследниците на Г. Б. и Х. Б. за възстановяване на ид.ч. гора в ревир «Орехово». От изложеното следва, че е налице противоречива практика на съдилищата по делата, имащи за предмет спорове относно принадлежността на правото на собственост към момента на национализацията на гори, включени в ревир О. , вкл. относно приложението на разпоредбата на чл.13, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ за установяване правото на собственост при записване в Дневника на имуществените дялове в режим на съсобственост. Наличието на противоречива съдебна практика налага допускане касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Изложеното се отнася до частта на решението, с която е оставено в сила първоинстанционното решение по иска с предмет гора в м.”Б” с площ от ? ид.ч. от 4 дка, записана на стр.24 под № 21 от Дневника за идеалните имуществени дялове на ГПК”О” от 1941г. -1942г. в съсобственост с Бр. Т.
Не налице визираното от касаторите основание за допускане касационно обжалване на атакуваното решението, в частта, с която е е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, имащо характер на определение, с която е оставена без разглеждане исковата молба по иска с правно основание чл.13, ал.2 за гора с площ ? ид.ч. от 18 дка в м.”Г”. Процесуалноправният въпрос по допустимостта на иска е съществен, но даденото разрешение е в съответствие с постоянната практика на ВКС относно недопустимостта на иска при наличие на СПН – чл.224 ГПК /отм./. Неоснователни са развитите от касатора доводи за това, че с влязлото в сила решение по гр.д. №. № 86/2003г., не е разгледан идентичен правен спор. Обстоятелството, че с това решение е налице произнасяне относно 18 дка гори, а в настоящия случай се претендира ? от тях, но в същата местност и при същото основание за собственост, не налага извод, че е налице различен предмет на делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.07.2008г. по гр.дело № 413/2008г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 248/21.02.2008г. по гр.д. № 166/2007г. на РС-гр. Чепеларе, с което с което е отхвърлен искът на Е. А. З. да бъде признато спрямо Общинска служба Земеделие – Чепеларе, Регионално управление на горите гр. С. и Д. л. с. Х., че наследниците на А. Г. М. имат право да им бъдат възстановени следните недвижими имоти – гора в м. «Брезовец» с площ ? ид.ч. от 4 дка, записана на стр.24 в Дневника за идеалните имуществени дялове на ГПК «Орехово» в съсобственост с братя Т.
Не допуска касационно обжалване на същото въззивно решение в частта, с която е оставена без разглеждане исковата молба, предявена от Е. А. З. да бъде признато срещу Общинска служба Земеделие – Чепеларе, Регионално управлен и е прекратено производството по делото за реституиране на гора с площ ? ид.ч. от 18 дка или 9 дка в м. «Господне».
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебнозаседание в частта, с която е допуснато касационно обжалване. Делото да се докладва на Председателя на ІІ г.о. за определяне дата на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.