О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 18.06.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 347 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на К. О. с. на трудово-производителните кооперации гр. С. на ТПК гр. С. чрез адвокат А. К. Г. чрез адвокат В срещу решение № 102/17.11.2008 г. на С. окръжен съд /СТОС/ по т.д. № 434/2008 г. С обжалваното решение СТОС е отменил решение № 141 “б”/16.07.2008 г. на К. районен съд /КРС/, отхвърлящо установителен иск на КОС на ТПК гр. С. срещу Д. К. Г., че КОС на ТПК гр. С., регистрирана с решение № 41/24.03.1993 г. по ф.д. № 247/1993 г. на СТОС е правоприемник на преустановилия дейността си ОС на ТПК гр. С. през 1970 г. и е постановено друго решение, уважаващо така предявения установителен иск. Със същото решение СТОС е оставил в сила решението на КРС в частта, в която е отхвърлен ревандикационен иск по чл.108 ЗС за признаване на КОС на ТПК гр. С. за собственик и предаване владението на недвижим имот, подробно описан и отменяване на нотариалени актове по чл.431 ал.2 ГПК-отм. Двете касационни жалби касаят решението на СТОС както следва: жалбата на КОС на ТПК гр. С. е срещу въззивното решение в частта му, оставяща в сила отхвърлителното решение на КРС по иска по чл.108 ЗС; жалбата на Д. Г. е срещу решението на СТОС, отменящо отхвърлителното решение на КРС в установителния иск и постановяващо друго решение, уважаващо, предявения установителен иск.
Двете жалби релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, а като основание за допускане на касационното обжалване поддържат произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен въпрос, който не формулират, в противоречие с практиката на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като КОС на ТПК гр. С. поддържа, че произнасянето е и от значение и за точното прилагане на закона и развитие на правото – и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Двете жалби са взаимно оспорени.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационните жалби срещу решението на СТОС, поради следните съображения:
В КРС са предявени искове от КОС на ТПК гр. С. срещу Д. К. Г. както следва: установителен иск, че КОС на ТПК гр. С., регистрирана с решение № 41/24.03.1993 г. по ф.д. № 247/1993 г. на СТОС е правоприемник на преустановилия дейността си ОС на ТПК гр. С. през 1970 г. и ревандикационен иск по чл.108 ЗС за признаване на КОС на ТПК гр. С. за собственик и предаване владението на недвижим имот, подробно описан, както и отменяване на нотариални актове по чл.431 ал.2 ГПК-отм.
КРС е отхвърлил исковете, а СТОС е отменил решението досежно установителния иск и е постановил друго, уважаващо същия, като е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение по иска по чл.108 ЗС. Относно установителния иск е прието, че е налице хипотезата на § 39 ал.2 от ЗР към ЗИД на ЗК от 2003 г. Относно ревандикационния иск е прието, че ищецът не е доказал твърденията за извършено строителство и собственост на процесния имот, за който е установено, че е владян и е собственост на трета страна – ТПК “Е” гр. К..
По касационната жалба на КОС на ТПК гр. С.. В изложението си относно основанията си за допускане на касационно обжалване този касатор поддържа, че “СТОС се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона както и за развитие на правото” – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Същественият материалноправен въпрос не се конкретизира, сочат се решения на ВС и ВКС и се излагат доводи за неправилност на въззивното решение относно извода му, че процесният имот, предмет на иска по чл.108 ЗС, бил собственост на ТПК “Е”. С оглед липсата на конкретизиран материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, няма основание за допускане касационно обжалване по тази касационна жалба. Само буквалното цитиране на закона не е достатъчно, за да мотивира и обоснове неговото приложение. В случая се излагат доводи относно приета от съда собственост на имота от ТПК “Е”, за което въззивният съд е изложил мотивите си, с които касаторът не е съгласен, но доводите са му относими към преценка на правилността и обосноваността на въззивното решение /чл.281 ГПК/, не и към допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. Цитираните от касатора решения на ВС и ВКС, а именно: № 2183/1995 г. на ВС, № 773/1986 г. на ВС, № 1209/2001 на ВКС касаят казуси с друга фактология, поради което са неприложими към настоящия казус. Доколкото липсва формулиран конкретен материалноправен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, не е налице и основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а и самият касатор си противоречи, като поддържа, че има съдебна практика по чл.108 ЗС, макар и сочената такава да не е по казуси, идентични с настоящия.
По жалбата на Д. Г. Касаторката обжалва въззивното решение в частта му, отменяща отхвърлителното решение на КРС по установетелния иск и постановяваща друго решение, уважаващо този иск. Касаторката поддържа бланкетно, че СТОС се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да конкретизира съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл СТОС. Излага най-общо доводи и възражения относно липсата и наличието на соченото правоприемство, които са относими и могат да бъдат преценени като основания по смисъла на чл.281 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, които законът изрично разграничава от тези по чл.281 ГПК. Самото бланкетно позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, както и на решения на ВКС /№ 970/2008 г., №1232/2008 г./ по други казуси с различна фактическа обстановка от настоящия казус, не обуславят наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на СТОС, поради което и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102/17.11.2008 г. на С. окръжен съд по т.д. № 434/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.