О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 375
София 02.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 803/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “З” АД срещу решение № 118 от 06.10.2008 г., постановено по гр. д. № 943/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 22.02.2008 г. по гр.д. № 1949/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените субективно съединени искове по чл.407, ал.1 ТЗ (отм.) за разликата над присъдените 75 000 лв. до 120 000 лв. обезщетения за неимуществени вреди за всяка една от ищците, претърпени от смъртта на техните деца, настъпила при ПТП на 27.11.2005 г. и вместо него постановил друго, с което касаторът е осъден да заплати на М. Н. Н. от гр. З. и на Г. Б. К. от гр. П. още по 45 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от същата дата, като в останалата му част решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.
Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е за размера на обезщетението. Касаторът обосновава допускането на касационното обжалване с противоречивото разрешение на този въпрос от съдилищата, като освен това поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- касационни основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация М. Н. Н. и Г. Б. К. не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд приел, че сумите от по 120 000 лв. за всяка от ищците е справедливото обезщетение за понесените от тях страдания в резултат на загубата на децата им, и двете отглеждани без помощ от друг родители, отчитайки възрастта им /19 и 24 години/, в която и двамата загинали едновременно учели и работели, за да подпомагат семействата си, загубата на моралната опора в тяхно лице, както и изключителните по своята тежест отрицателни емоции и непреодолимите във времето психически последици за тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Въпросът за точното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е съществен, но не може да се приеме, че даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие с утвърдената съдебна практика.
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос е относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, който касаторът счита завишен. Този въпрос е съществен по предявения иск, тъй като въпроса за основателността е разрешен с одобреното от съда споразумение, което има сила на влязла в сила присъда за ответника и е задължителна за гражданския съд относно дееца, деянието, противоправността и вината.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди обаче не може да има единна практика на съдилищата, тъй като законовият критерий, определен в чл. 52 от ЗЗД е справедливостта, която се определя от конкретните обстоятелства по делото – личността на засегнатия, степента на страданията от загубата на близък, родствената и емоционално-психическата връзка с починалия, последиците от смъртта за ищеца в морален и материален аспект. Конкретните обстоятелства не могат да бъдат еднакви, или сравнявани едновременно, поради което не може да има уеднаквяване на практиката от ВКС. Същевременно не е налице неясна, или непълна правна норма, нуждаеща се от доказване, или корективно тълкуване поради влагане на нов смисъл в нея.
Изложеното позволява да се приеме, че селективните критерии на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК не са налице, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 188 от 06.10.2008 г. по гр.д. № 943/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: