1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 376
гр. София, 11.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 1085 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
„Морска градина В.“ АД обжалва определение № 104 от 18.0.22019 г. на Апелативен съд – [населено място] по в.т.д. № 26/19 г., с което е потвърдено определение № 4314/4.12.2018 г. по т.д. 1495/16 г. на В., в частта, с която е оставена без уважeние молба вх. № 33350 от 15.11.2018 г., уточнена с молба вх. № 34 997/28.11.2018 г. от „Морска градина В.“ ЕАД и „Посолство на красотата“ ЕООД, с което съдът е сезиран по реда на чл. 657, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Излага съображения, че съдът е допуснал грешка или пропуск, което било основание за изменение на определението по чл. 253 от ГПК и определение № 212 от 28.03.2019 г., с което е оставено без уважение искането относно допълване на определението № 104 от 20.02.2019 г. на основание чл. 250 от ГПК и в частта, с която е оставено без уважение искането за отмяна или изменение на постановеното определение, на основание чл. 253 от ГПК. Освен това налагало поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 от ГПК и допълване на определението. А и определението се нуждаело от тълкуване. Исканията му за изменение и отмяна на определението били оставени без уважение.
Изцяло обжалва определение № 212 от 28.3.2019 г. и в частите, с които исканията по чл. 253 от ГПК и за допълване са оставени без уважение.
Обжалва и в частта, с която искането за тълкуване, на основание чл. 251 от ГПК е оставено без разглеждане.
Налице била явна фактическа грешка и съдът следвало да я отстрани. Погрешно съдът правел извод, че всички оспорвания по чл. 694 от ТЗ се поставяли под един знаменател и следвало да се вземат предвид при определяне на общия размер на вземанията когато се преценява искането по чл. 657 т. 4 от ТЗ. Сочи, че поради това нямало да е налице предвиденото в чл. 676, ал. 3 от ТЗ обикновено мнозинство при вземане на решенията, а евентуално събиране на кредиторите би се явило безпредметно и затова не било предвидено в закона.
Апелативен съд – [населено място] стигнал до извода, че в производството по несъстоятелност няма основен орган, предвиден в ТЗ – събрание на кредиторите. Производството пред АС – [населено място] се водело само от съдия както и от избран служебно от него синдик, което било недопустимо.
В същото време Апелативен съд – [населено място] сочел, че при изчисляване на вземанията приложение следвало да намери чл. 693 от ТЗ и да се изходи от общия размер на приетите вземания в съответствие с чл. 673, ал.2 от ТЗ досежно правото на глас при провеждане на събранието. Това според частния жалбоподател съставлява грешка или пропуска, който АС – Варна е длъжен от професионална и морално-етична страна да поправи: Нормата на чл. 693 от ТЗ била категорична: „В производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл.692 от ТЗ с изключение на вземанията по чл. 694 от ТЗ. Поради това Апелативен съд – [населено място] бил изключил вземанията на „Петрол холдинг“ АД и „Морска градина В.“ ЕАД.
Апелативен съд – [населено място] бил допуснал грешка и „поставил под общ знаменател“ всички кредитори в настоящето производство като такива с вземания, оспорени по реда на чл. 694, ал.1 ТЗ доколкото било безспорно според жалбоподателя, че вземането му не се счита за прието. Искът срещу „Петрол холдинг“ АД бил от длъжника „Морско казино“ ЕАД , с което вземането не се считало за прието – чл. 693 от ТЗ. Искът срещу приетото вземане на “Морска градина В.“ ЕАД не бил от длъжника „Морско казино“ ЕАД, т.е. не бил по чл. 694, ал.1 от ТЗ, а от друг кредитор чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ. Нямало съмнение, че в чл. 693 от ТЗ законодателят бил визирал като неприети само вземания, включени в списъка на приетите вземания и оспорени по реда на чл. 694, ал.1 от ТЗ, но не и такива, атакувани в някоя от останалите хипотези на чл. 694 от ТЗ, които били дефинирани като приети. Включване в хипотезата на чл. 694, ал. 1 от ТЗ на вземането на „Морска градина В.“ ЕАД било явна фактическа грешка, тъй като както било посочено по-горе, същото било оспорено по реда на чл. 694, ал.3 т.2 от ТЗ, което правело вземането прието по чл. 693 от ТЗ . Вземането на „Морска градина В.“ ЕАД следвало да бъде прието независимо от оспорването му.
Поради това нямало пречка да се проведе събрание на кредиторите при обикновено мнозинство. Нормата на чл. 657, ал.1 т. 4 от ТЗ изисквала мнозинство от всички вземания, а не само безспорните. Нормата на чл. 657, ал. 1, т. 4 от ТЗ била ясна – вземане, което е прието. Нормата на чл. 693 от ТЗ определяла кои вземания са приети. Моли да се отмени определението, така както е индивидуализирано в частта, с която е оставено без уважение молбата по чл. 657, ал.1, т.1 от ТЗ за освобождаване на синдика, както и определението, с което е оставено без уважение искането за поправка на предходното определение и да се укаже да се поправи определението. Ако не бъде уважено искането за отмяна на определението за поправка, то да се разгледа жалбата срещу искането за тълкуване, респ. Върховният касационен съд да извърши тълкуване. Ако не се приеме това искане, то се иска да бъде отменено определението, с което е оставено без уважение искането за допълване на определението. В случай, че бъде преценено, че нормата на чл. 657, ал.1 т. 4 от ТЗ включва всички кредитори, то се иска ОС – Варна да свика събрание на кредиторите при дневен ред : Освобождаване на синдик Т. Д. И.; 2. Избор на постоянен синдик; 3. Определяне на текущо и окончателно възнаграждение на синдика.
Освен така предявената частна жалба, предявява и частна жалба срещу определение, с което Апелативен съд – [населено място] бил отказал да тълкува определението си. Тълкуването се налагало поради неяснота независимо от допуснатите грешки. Собственикът на „Морско казино“ ЕАД бил „Петрол холдинг“ АД, чието вземане въпреки това било оспорено от длъжника по т.д. 1495/16 г. , съответно нямало право на глас и не можел да проведе събрание на кредиторите , в което да вземе решения. Суброгирането в правата на НАП било безспорно според жалбоподателя. Имало ли изобщо в производството по несъстоятелност на „Морско казино“ ЕАД кредитори, ако има такива, кои са те, кои от тях имат право на глас и какви са в конкретния случай възможностите за някой от кредиторите да свика събрание на кредиторите и кой предвид безспорната и еднозначна и трайна практика на ВКС, упражнява правата на кредитора с прието, неоспорено от никой вземане на НАП, което вземане не било погасено от длъжника и по никой начин не можел да се изключи от списъка на приети вземания в производството по несъстоятелност. Подробно излага съображения. Моли да бъде дадено тълкуване на това дали кредитор, чието вземане е включено в списъка на приетите вземания и не било оспорено по реда на чл. 694, ал.1 от ТЗ имал качеството на такъв с прието вземане и конкретно, имайки предвид факта, че вземането на „Морска градина В.“ ЕАД било включено в списъка на кредиторите и не оспорено по реда на чл. 694, ал.1 от ТЗ имал качеството на такъв с прието вземане и конкретно имайки предвид факта, че вземането на „Морска градина В.“ ЕАД било включено в списъка на кредиторите и не е оспорено по реда на чл. 694, ал.1 от ТЗ, то как същото приема, че не било прието вземане по смисъла на чл. 693 от ТЗ обстоятелствата, което остава неизяснено предвид изричната разпоредба на същата норма.
Моли да бъде отменено определението и да бъде задължен Апелативен съд – [населено място] да извърши тълкуването. Моли да бъде задължен АС – В. или Върховният касационен съд на Р България да направи извод относно израза “повече от половината от размера на вземанията съгласно чл. 657, ал.1, т.4 от ТЗ следва да се разбират само безспорните вземания“ като посочи на какво основание само безспорните вземания следва да се вземат предвид при определяне на кредиторите с право на глас, както и какво се има предвид под вземания по чл. 657, ал.1 т. 4 от ТЗ, дали всички вземания или само тези, които не са оспорени по чл. 694, ал. 1 от ТЗ.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, II отделение в закрито съдебно заседание, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 104 от 20.02.2019 г. по в.ч.т.д. 26/19 г., Апелативен съд, Търговско отделение по частна жалба на „Морска градина В.“ АД е потвърдил определение № 4314 от 04.12.2018 г. по т.д. 1495 /18 г. ОС – Варна, в частта с която е оставена без уважение молба № 33 350 от 15.11.2018 г. , уточнена с молба вх. №34997/28.11.2018 г. от „Морска градина В.“ ЕАД и „Посолство на красотата“ ЕООД, с която съдът бил сезиран по реда на чл. 657, ал. 1, т. 4 от ТЗ с искане за освобождаване на синдика Т. И. и назначаване на нов такъв. Съдът е приел, че само кредитори, които притежават над 50 % от приетите вземания могат да искат от съда освобождаване на синдика и по преценка на съда може да се уважи това искане. Определението, чието тълкуване се искало означавало, че само кредитор с прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ имало определен кръг от права, включително и касаещи суброгация в хипотезите на чл. 180 от ДОПК. Съдът е приел, че нормата на чл. 657, ал.1, т. 4 от ТЗ кредиторите, които притежавали повече от половина от размера на вземанията можели да искат от съда освобождаване на синдика, като в тази хипотеза съдът нямал право на преценка относно основателността на направеното искане. При констатиране на необходимия процент на вземания над 50 % съдът нямал право на преценка относно основателността на отправеното искане. Съдът е приел, че искането е направено от кредитори с приети вземания, които съставлявали мнозинство в събранието на кредиторите, затова законът не бил предвидил необходимост от одобряване на новия синдик от събрание на кредиторите. Но също така е приел, че при преценката дали е направено искане от повече от 50% от всички вземания се преценяват само вземанията, които не са оспорени. Прието е, че декларация от управляващия несъстоятелния длъжник не е достатъчна да удостовери размер на публичните задължения към НАП на длъжника и поради това не може да се приеме, че е налице доказана суброгация на длъжника.
С молба длъжникът е поискал отмяна на определението, на основание чл. 253 от ГПК поправка на явна фактическа грешка, на основание чл. 247 от ГПК и на основание чл. 250 от ГПК допълване на решението и на основание чл. 251 от ГПК тълкуване на постановеното определение. По отношение на тълкуването сочи, че определението, чието тълкуване се иска влиза в сила веднага, същото не подлежи на изпълнение и не може да бъде тълкувано.
Настоящият съдебен състав по подадената частна жалба срещу определението № 104 от 20.2.2019 г., с което е потвърдено определение № 4314/4.12.2018 г. по т.д. 1495/16 г. ОС – Варна, в частта, с която е оставена без уважение молбата вх. № 33 350 от 15.11.2018 г., уточнена с молба 34 997/28.11.2018 г. намира, че същата е недопустима.
Обжалването на определението, с което съдът по несъстоятелност се произнася по освобождаването на синдик в производството по несъстоятелност, е предвидено в нормата на чл. 657 от ТЗ. Съгласно чл. 657, ал. 5 от ТЗ на обжалване пред Върховния касационен съд на Р България подлежат само определение на Апелативния съд, с което е потвърдено определението на съда по несъстоятелността, с което се е произнесъл на основание чл. 657, ал.4, т.2 от ТЗ – определението на съда, с което искането по ал. 2 на чл. 657 от ТЗ е уважено – а именно когато искане на легитимирани лице за освобождаване на синдик по причина на неизпълнение задълженията с действия или неизпълнения на задължения, с които действия или бездействия застрашава интересите на кредитор или длъжника. Във всички останали случаи определенията на съда по несъстоятелността, на основание чл. 657, ал.1 т. 1-6 когато искането е оставено без уважение може да се обжалва само пред апелативния съд на основание чл. 657, ал.4, т. 1 от ТЗ. В случая е разгледано искане по чл. 657, ал.1, т. 4 от ТЗ – с твърдение,че молителите са кредитори, притежаващи повече от 50 % от всички вземания. Определението на Апелативния съд, постановено поради това, че искането е оставено без уважение от окръжния съд, не може да се обжалва. Предвид липсата на процесуално предвиден ред за обжалване на определението, частната жалба е недопустима. Редът за обжалване на актовете на съда е изчерпателно предвиден в процесуалния закон и не може да се приеме за допустима частната жалба след като е предвидено от законодателя, че актът на Апелативния съд е окончателен.
Доколкото е поискана поправка поради грешка в определението на основание чл. 253 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че отказът да се измени определението, постановено по реда на чл. 657, ал.1 т. 4 от ГПК, също не подлежи на обжалване. Определението не е от категорията на преграждащи и изрично предвидени за обжалване, съгласно нормата на чл. 274, ал.1 от ГПК. А и доколкото се отнася до изменение или отмяна на акт, който не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд поради въведено ограничение от законодателя, то същото не може да се обжалва самостоятелно. Същото следва да се приеме и относно определението, с което е оставено без уважение искането за допълване на определението от 27.3.2019 г., на основание чл. 250 от ГПК. Ето защо частната жалба като недопустима както в частта, с която е потвърдено определението на Апелативен съд – [населено място], така и в частта, с която е отказано допълнение на определението и определението за поправка на същото по реда на чл. 253 от ГПК. Не е предвидена възможност за касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК на акта на апелативния съд, подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В тази част определението може да се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 , изр. 1, хипотеза 2 от ГПК пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Р България.
По отношение на обжалване на определението, в частта, с която е оставено без разглеждане искането за тълкуване на определение № 104 от 22.02.2019 г. от „Морска градина В.“ АД, настоящият съдебен състав намира следното: съгласно чл. 251, ал.1 от ГПК споровете по тълкуване на определение се провежда по реда на тълкуване на решения. В случая искането е оставено без разглеждане като съдът е приел, че в молбата не са поставени въпроси относно неяснотата на постановеното определение по реда на чл. 657, ал. 4, т. 1 от ТЗ, а относно формиране волята на съда. Определението пораждало последици незабавно и не подлежало на изпълнение, поради което е и на тълкуване. Това е обусловило извод за недопустимост на искането.
Настоящият съдебен състав при преценка доводите на частния жалбоподател намира, че молбата, подадена до Апелативен съд – [населено място], действително не съдържа основания за тълкуване на постановеното от 18.02.2019 г. определение. Съгласно теорията и съдебната практика тълкуването на акта се налага когато обективираната в диспозитива на решението воля на съда е неясна. В случая съгласно изложените обстоятелства доводите, които е изложил молителя са относно тълкуване на нормата на чл. 657, ал. 1 т. 4 от ТЗ, а не и относно обективираната воля. Иска се тълкуване на факти извън определението относно ръководството на производството по несъстоятелност. Така изложените доводи от молителя не съставляват доводи за неяснота на акта. В разглеждания случай настоящият съдебен състав намира, че волята на Апелативен съд – [населено място] е ясно обективирана – оставена е без уважение частната жалба срещу отказ да се освободи синдика на дружеството по искане на кредитор, на основание чл. 657, ал.1 т. 4 от ТЗ. В случая мотивите, изложени от съда, не могат да се включат в искането за тълкуване на акта. Те подлежат на преценка само, ако актът подлежи на обжалване. В случая именно тези доводи е изложил Апелативен съд – [населено място] и актът следва да се потвърди, на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК.
Предвид така приетата необжалваемост на определението и неоснователност на частната жалба в частта, с която се иска тълкуване на основание чл. 251 от ГПК, не могат да се обсъждат доводите, свързани с искането на молителя за основателността на искането за смяна на синдик по реда на чл. 657, ал.1, т. 4 от ТЗ. Всички искания за тълкуване на акта на Апелативен съд – [населено място] са недопустими поради недопустимост и на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Морска градина В.“ АД ЕИК[ЕИК], [населено място], Морска градина, Морско казино, представлявано от П. И. Т. срещу определение № 104 от 20.2.2019 г., както и определение № 212 от 28.3.2019 г. по т.д. 26/2019 г., Апелативен съд – [населено място], на основание чл. 274, ал.3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Морска градина В.“ ЕИК[ЕИК], [населено място], Морска градина, Морско казино, представлявано от П. И. Т. определение № 212 от 28.3.2019 г. по т.д. 26/2019 г., Апелативен съд – [населено място] в частта, с която е оставено без разглеждане искането за тълкуване на определение № 104 от 20.2.2019 г. по т.д. 26/2019 г., Апелативен съд – [населено място], на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на „Морска градина В.“ АД, [населено място] срещу определение № 104 от 18.2.2019 г. , както и определение № 212 от 82.3.2019 г. по т.д. 26/2019 г., Апелативен съд – [населено място] може да се обжалва с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2, хипотеза 2 ГПК пред друг състав на Върховния касационен съд на Р България.
В останалата част определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: