1
5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
София, 11.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 692 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от С. Д. В., чрез адв. Б. Д., касационна жалба против решение № 1938 от 16. 11. 2018 г. по гр. д. № 1993/2018 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 4 с-в, с което е потвърдено решение № 1328 от 29. 03. 2018 г. по гр. д. № 15659/2017 г. на РС – Варна, с което е отхвърлен предявеният от С. Д. В. срещу К. С. Б. иск с правно основание чл. 69 ЗН, за допускане до делба на апартамент № …, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 64, 05 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, сервиз, балкон и изба, ведно с 1, 0766 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, нанесен като самостоятелен обект с идентификатор ……….. по одобрената през 2008 г. кадастрална карта на [населено място] и с което е оставена без уважение частната жалба на С. Д. В. срещу определение № 6028 от 29. 05. 2018 г. по гр. д. № 15659/2017 г. на РС – Варна, с което е отхвърлена молбата му за изменение, на осн. чл. 248 ГПК, на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на К. С. Б. разноски за адвокатско възнаграждение до установения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер. Поддържа се неправилност на решението в обжалваните части, поради постановяването му в нарушение на чл. 233 ГПК, на чл. 9, ал. 1 ЗН, на чл. 248 и чл. 78 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК. Иска се допускане до касационно обжалване на решението, обезсилването му и прекратяване на производството по делото или отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Съделителят К. С. Б., чрез пълномощника си адв. Т. В. Г., изразява становище за допустимост и правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за делба на процесния апартамент, съставът на въззивния съд е приел, че С. Д. В. и К. С. Б. са едноутробни братя и единствени законни наследници на Д. С. С., починала 24. 09. 2003 г. С договор № 1237/1. 06. 1971 г. за продажба на държавен жилищен имот Д. С. и съпругът й С. Б. С. придобиват през време на брака си (бракът сключен на 28. 12. 1953 г.) процесния апартамент. На 27. 12. 1984 г. С. Б. С. почива и оставя за законни наследници съпругата си Д. С. и сина си К. С. Б.. С н.а. № …./23. 10. 1992 г. Д. С. прехвърля на К. Б., срещу задължение за гледане и издръжка, собствената си 1/2 идеална част от апартамента. При тези данни съдът е приел от правна страна, че К. С. Б. е изключителен собственик на процесния апартамент, като е придобил 1/2 ид.ч. по наследство от баща си С. Б. С. и 1/2 ид.ч. на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с майка му. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 СК 1968 г. (отм.), действала към 27. 12. 1984 г., при прекратяване на имуществената общност поради смърт, преживелият съпруг не получава дял от частта на починалия от общото имущество, когато наследява заедно с деца на починалия съпруг. Затова, след смъртта на С. С., Д. С. е получила 1/2 идеална част от собствеността върху апартамента на основание прекратена съпружеска имуществена общност, която е прехвърлила на сина си К. Б. и към смъртта й правото на собственост върху тази 1/2 идеална част не е не е включено в наследството й.
Приел е за законосъобразно постановеното от районния съд определение по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на С. Д. В. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноскит. Платеното от ответника по иска адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство в производството пред районния съд е 900 лв., при минимален размер, определен съгласно чл. 7, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 735 лв. Прието е, че предвид процесуалната активност на адвоката – пълномощник на ответника по иска и извършените от него процесуални действия пред първата инстанция, заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси:
а/. допустим ли е отказ от иск за делба в случай, че по делото се установи, че ищецът не притежава идеални части от делбения имот;
б/ какви са критерии за определяне на разноските в делбеното производство; не следва ли в делбените производства разноски да се присъждат с крайното решение по първата фаза на делбата и от инстанцията, която го е постановила, а не за всяка инстанция; следва ли да се присъждат разноски при отказ от иск за делба, ако никакви действия пред съответната инстанция не са извършвани и/или не биха били извършени, ако делото бе прекратено.
По първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с ТР № 99 от 9. 07. 1980 г. на ОСГК на ВС, а по втория се поддържа, че разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по първия въпрос.
Същият се поставя във връзка с оплакването на касатора, че въпреки предприетия във въззивното производство, с молба от 15. 10. 2018 г., отказ от иска за делба, въззивният съд, в нарушение на чл. 233 ГПК, не е прекратил производството по делото и обезсилил постановеното първоинстанционно решение, а се е произнесъл по съществото на спора.
Действията на съда не противоречат, а изцяло съответстват на ТР № 99 от 9. 07. 1980 г. на ОСГК на ВС. Според дадените със същото разяснения, за разлика от обикновения исков процес, правото на иск за делба принадлежи на всеки от съсобствениците и участието им в делбата е задължително. Всеки един от ответниците се счита ищец по искането за прекратяване съсобствеността чрез делба и е възможно допускане на делба при недопускане участието на ищеца. Отказ от иск за делба е недопустим, а ако е направен – изявлението има характер на такова за оттегляне на иска. Предприелият го съделител може да предяви наново същия иск, а ако е предявен от друг съсобственик – да участва в производството. В съответствие с така дадените разяснения, съставът на въззивния съд е приел, че изявлението за отказ от иска за делба има характер на изявление за оттегляне. Оттеглянето е предприето едва във въззивната инстанция, поради което и с оглед заявеното от другия съделител несъгласие за оттеглянето и желание производството да приключи с решение, искането на съделителя С. В. за прекратяване на производството по делото и обезсилване на постановеното първоинстанционно решение, поради отказ от иска, е оставено без уважение.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по втория въпрос. По поставените с въпроса проблеми има формирана практика на ВКС, според която при наличие на спор по правата на съделителите, респективно оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, ако предявеният иск бъде отхвърлен, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК – определение № 167 от 14. 06. 2016 г. по ч. гр. д. № 1727/2016 г., 1 г.о., определение № 4 от 6. 01. 2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г., 2 г.о., определение № 252 от 11. 07. 2014 г. по гр. д. № 2024/2014 г., 1 г.о., определение № 226 от 5. 06. 2013 г. по ч. гр. д. № 3125/2013 г., 2 г.о., определение № 255 от 9. 10. 2013 г. по гр. д. № 563/2012 г., 1 г.о. и др. С ППВС № 7/1973 г., т. 9 също е разяснено, че когато разноските в делбеното производство са направени по повдигнат спорен въпрос, разноските следва да се възлагат съобразно с общите правила на чл. 64 и 65 ГПК (отм.). При наличието на формирана практика по поставените въпроси, разглеждането им не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. А и въззивният съд се е съобразил с тази практика при преценка законосъобразността на постановеното от районния съд определение по чл. 248 ГПК.
При този изход на делото С. Д. В. следва да бъде осъден да заплати на К. С. Б. сумата 900 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1938 от 16. 11. 2018 г. по гр. д. № 1993/2018 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 4 с-в.
ОСЪЖДА С. Д. В. да заплати на К. С. Б. сумата 900 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: