О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
София, 13 март 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 457/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Окръжна прокуратура-Р. в качеството й на представител по право на Прокуратурата на Република България, чрез Надежда Д. М.-прокурор към Окръжна прокуратура-Р., против въззивно решение на Окръжен съд-Русе № 725/6.11.2013 г., постановено по гр. д. № 882/2013 г. в частта, с която е отменено решение № 810/30.04.2013 г. по гр. д. № 3691/2012 г. на Районен съд-Русе в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 6000 лв. до 8000 лв. и вместо това е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца И. Д. Д. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ още 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.05.2012 г. до окончателното й изплащане. Решението е обжалвано и в частта, с която е потвърдено решение № 810/30.04.2013 г. по гр. д. № 3691/2012 г. на Районен съд-Русе в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца И. Д. Д. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.05.2012 г. до окончателното й изплащане.
Според касатора определеният размер на обезщетението /общ размер 8000 лв./ е силно и необосновано завишен и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди, с което е нарушен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и са налице отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира решението да се отмени частично, като се намали размера на присъденото обезщетение.
С изложение по допустимостта на обжалването касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулиран е процесуалноправен въпрос, свързан с решаващите изводи на съда, въз основа на които е обосновано съществуването на спорното право, предмет на делото, а именно: определяне на обезщетението за неимуществени вреди от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства с оглед точно прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. В този смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. ІІ от ППлВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС, както и т. 19 от ТР № ?.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът е посочил материалноправен въпрос, свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД вр. чл. 4 ЗОДОВ. По този правен въпрос, според касатора е налице противоречие в съдебната практика на отделните съдилища в страната по тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД, в резултат на което е налице различно решаване на еднородни случаи. Посочени са следните съдебни решения: Р. № 35/26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6122/2007 г., І г.о.; Р. № 43/1.08.2008 г. по гр. д. № 133/2008 г. на ВТОС; Р. № 8/24.02.2009 г. по гр. д. № 402/2008 г. на Разградски ОС, копия от които са приложени.
Ответникът по касация И. Д. Д. не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е взел предвид, че на 24.01.2009 г. Д. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 10-VІІ/2008 г. за извършено престъпление по чл. 301 НК. На 25.02.2009 г. е постановено ново привличане в качеството на обвиняем по чл. 304б, ал. 1, алт. 1 НК. На 8.06.2009 г. е изготвен обвинителен акт. С присъда от 16.06.2010 г. по н.о.х.д. № 297/2009 г. по описа на Р. Д. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение, а с решение на ВТАС № 257/26.10.2010 г. по в.н.о.х.д. № 257/2010 г. и решение на ВКС № 104/17.06.2011 г. оправдателната присъда е потвърдена. През посочения период от време Д. е търпял душевни страдания-притеснения от повдигнатото обвинение, в службата му тръгнали слухове, Отнето му било разрешението за достъп на ниво класификация „Поверително”, колегите му започнали да го отбягват, не искали да работят с него, което наложило преместването му на друга длъжност. За обвинението срещу него имало публикации в местния печат. Влошило се здравословното му състояние /поява на хипертонична болест/. Влошили се и отношенията семейството му, по-специално отношенията му с детето му-аутист, на което не бил в състояние да отделя необходимото внимание.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Въпросът относно определянето по справедливост размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство е правен въпрос по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, вр. с разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Този правен въпрос, обаче, не е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Противоречива съдебна практика е налице, когато един и същи въпрос е разрешен по различен начин с обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд по реда на ГПК /отм./. Приложените съдебни решения са по приложението на чл. 2 ЗОДОВ, но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка.
В утвърдената съдебна практика е прието, че справедливото обезщетяване на претърпени неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на болки, страдания, притеснения и пр., на увреждания на физическата цялост и здраве на пострадалото лице, преценката за което се прави във всеки конкретен случай с оглед установените за всеки конкретен случай фактически обстоятелства обстоятелства, а не по общи критерии с цел пострадалия да бъде обезщетен напълно и справедливо, с оглед на което размерът на определеното обезщетение е различно за всеки отделен случай. В този смисъл са Р. № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 708/14.01.2011 г. по гр. д. № 1389/2009 г. на ВКС, ІV г. о.; Р. № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г., ВКС, ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. С посочените и други решения на Върховния касационен съд по задължителен начин е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено като принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди с чл. 52 ЗЗД, относим към паричния еквивалент, необходим за репариране на претърпените от пострадалото лице вреди с морален, неимуществен характер.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Русе № 725/6.11.2013 г., постановено по гр. д. № 882/2013 г. по описа на същия съд по касационна жалба от ответника – Прокуратура на Република България, чрез прокурор към Окръжна прокуратура-Р. Надежда Д. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: