3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 376
С., 14,05,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 744 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М.-МТ О.-С. против решение № 396/11.03.2011 г. по т.д. № 474/2010 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 63/16.07.2010 г. по гр.д. № 972/2009 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу ЕТ Р. -Ч. С. – С. искове за сумите: 49 609.31 лв. незаплатени СМР и 27 326.63 лв. неустойка, като е осъден за разноски.
Ответникът ЕТ е подал отговори относно недопускане на касационно обжалване и относно неоснователността на жалбата, като претендира за разноски. Позовава се на константната практика на ВКС, че приемането на извършената работа е фактическо и правно действие, като за СМР се изискват и допълнителни документи.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1.Представлява ли двустранно подписаната осчетоводена ф-ра, по която е ползван данъчен кредит, достатъчно доказателство за сключване на договор, неговото съдържание и приетото изпълнение по договора?, 2.Следва ли съдът да дава указания на страните относно кои факти и обстоятелства не сочат доказателства?, 3.Следва ли съдът да обсъди всички направени възражения?, 4.Следва ли да се постанови решение само въз основа на твърденията на едната страна? Твърди се, че по тях съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а от друга страна били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяното противоречие с посочената практика на ВКС не е налице.
По първият въпрос само представеното Р 349/16.05.2005 по т.д. № 349/2004 на І т.о. касае договор за изработка, а останалите Р по гр.д. № 538/2001 на V г.о., № 359/2001 на V г.о. и по т.д. № 411/2005 на ІІ т.о касаят търговска продажба. Дори Р по гр.д. 359/2001 на V г.о. отменя и връща, поради което не е влязло в сила. Твърдяното противоречие не е налице, защото и самият въпрос е неточно формулиран съобразно установените факти по делото-между страните има сключен писмен договор на 15.10.2002 г., съгласно който се изискват протокол обр.19 и анализни цени, но такива не са представени. Освен това, процесните фактури не са подписани от ответника, съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза от експерт-криминалист в първата инстанция, което не е оспорено от страните при приемането му в с.з. на 3.05.2010 г.
Останалите въпроси са риторични или с еднозначен отговор и по тях съществува единство, както в правната доктрина, така и в съдебната практика.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение, както и правилното разпределение на доказателствената тежест. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисълът на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 396/11.03.2011 г. по т.д. № 474/2010 г. на Софийски АС.
Осъжда М.-МТ О.-С. да заплати на Ч. С., като ЕТ с фирма Р.- С. сумата 5 500 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: