О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№376
София, 14.08.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 302 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община чрез пълномощника й юрисконсулт Й. А. против решение № 7285 от 30.09.2016 г., постановено по гр.д. № 13828 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-В състав, с което е потвърдено решение № I-40-232 от 26.09.2014 г. по гр.д. № 48462/2010 г. на Софийски районен съд, 40 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 24.07.2015 г. за признаване за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Столична община, че ищците Д. С. М., В. И. Ф.-Е., Ю. И. Ю., Н. Й. Г., С. Б. Г., К. С. С., М. Н. С., С. И. А., Р. И. Ф., А. И. М., К. П. М., Г. К. Д., Л. И. А., Е. К. А., С. Г. А., М. Н. А., Н. В. П., Й. Г. К., Й. Д. Т., И. С. К., Я. И. К., Т. И. Ж., И. Г. Р., А. И. А., Д. Д. А. С. Г. Б.-Д., М. И. М., А. Н. Г., С. Т. Ц., М. С. Ц., Р. И. Ф., А. И. М., И. Ц. Ц. и М. Г. Д., Г. С. Д. и А. П. Д., С. М. Д., А. И. Л., Н. В. П., Е. С. О., З. Б. Н., Н. М. Н., А. П. Ц., Р. И. Д., А. М. С., Ц. И. С., Е. Б. П.-П., Г. Ц. П., С. Т. С., В. И. С., Н. П. Н., Д. Н. Н., З. С. С.-А., П. Х. А., Д. И. Ц., Р. Й. Ц. Т. Г. Г., етажни собственици на сграда, намираща се в [населено място], ж.к.“М. I“, [жилищен адрес] са собственици на следни недвижим имот: нежилищно помещение-офис с площ от 123.8 кв.м., съсоящо се от четири стаи и санитарен възел, изградено в общите части на сградата на [жилищен адрес] ж.к.“М. I“, [населено място], разположено на първи етаж източно от сградата на вх.Б на [жилищен адрес] ж.к.“М. I“, [населено място], при граници: изток-офис на ЕС на вх.А, запад-вход на ЕС на вх.Б, север-локално платно и предблоково пространство и юг – зелена площ, задблоково пространство при посочените в решението идеални части от съсобствеността.
Ищците са подали чрез пълномощника си адвокат П. К. по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират направените в настоящото производство разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
С въззивната си жалба Столична община е оспорила извода на първоинстанционния съд, че процесното помещение е обща част на сградата в режим на етажна собственост, тай като проходът, включен като част от площта на новообособеното помещение не се включва в застроената площ на сградата, като нормата на чл.38 от ЗС няма отношение към тази застроена площ и тъй като процесното помещение не е включено в общия обем на сградата, видно от таблицата за цените на жилищните обекти в [жилищен адрес] не е изградено с оглед функционалното обслужване на сградата , поради което не може да бъде квалифицирано като обща част по предназначение, а не представлява и такава по естеството си.
Софийски градски съд е счел, че приетите по делото и неоспорени заключения на СТЕ установяват, че процесното нежилищно помещение е образувано чрез обособяването му от общи части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС – образувано е чрез обособяване и включване на площта от 42,64 кв.м. на бившата зала за спортни игри, която е обща част по предназначение, площта на 12- броя колони от 6,0 кв.м. и площ от етажната площадка и подколонното пространство от 75,16 кв.м., които представляват общи части на сградата по естеството им. От първоначалното заключение на СТЕ категорично се установява, че колоните представляват част от скелетната конструкция на сградата, като неин основен носещ елемент, поради което категорично попадат в приложното поле на чл.38 ЗС, като обща част по предназначение. Що се отнася до етажната площадка и подколонното пространство, с първоначалното заключение на СТЕ вещото лице изрично уточнява, че те са част от стоманено бетоновата плоча, която разделя сутерена и първия /партерен/ етаж на сградата, поради което също имат характер на обща част на сградата по естеството им по смисъла чл.38 ЗС, а не са част от терена, върху който е изградена сградата. За бившата спортна зала от заключенията на СТЕ се установява, че тя представлява обща част по предназначение на сградата, поради което именно като такава по ценообразуването на сградата е включена в цената на общите части и съответно – в цената на всеки отделен жилищен обект, съобразно прилежащата му идеална част от тези общи части, респ. към нея няма разпределени прилежащи такива идеални части от общите части. При така възприетите факти, съдът е счел за неоснователно възражението на ответника, че спорната зала е представлявала отделен и самостоятелен обект на собственост, върху който собственикът на земята си е запазил правото на собственост. Направил е извод, че при така доказания по делото факт на образуване на процесното нежилищно помещение в резултат на обособяването му от общи части на вх.Б на сградата на [жилищен адрес] то етажните собственици, като собственици на главните вещи /жилищните обекти/, на основание чл.98 ЗС са придобили общо собствеността върху него при дялове, съответстващи на тези от общите части на сградата. За неоснователно е прието и възражението на ответника, че новообособеното помещение не отговаря на дефиницията на обща част по предназначение по смисъла на чл.38 ЗС, тъй като изброяването на общите части по предназначение в посочената норма не е изчерпатено. В конкретния случай, при доказания по делото безспорен факт на обособяването на процесното помещение от общи части на сградата и установеното обстоятелство /с представения договор за наем и събраното гласно доказателство/, че то служи за общи нужди на ЕС, от една страна и от друга – при липса на доказателства по делото от етажните собственици да е взето решение за промяна на предназначението му и обособяването в обект на обикновена дялова съсобственост, то следва, че представлява обща част по предназначение. Съдът е посочил и, че нормите на Наредба № 5 от 1995г. за правилата и нормите по териториално и селищно устройство /отм./ касаещи застроената площ, на които ответникът се позовава, са неприложими за разрешаването на правния спор по настоящото дело относно характеристиките на процесния обект като обща част.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Столична община поставя следните правни въпроси:
1) имат ли право суперфициарните собственици да изградят и да придобият собственост върху самостоятелен обект, който не е включен в учреденото право на строеж за жилищна сграда, без да е предвиден този самостоятелен обект в първоначалния архитектурен проект на сградата и без собственика на земята да е давал съгласие за неговото изграждане;
2) следва ли да се приеме, че помещение, което е разположено в общите части на сградата, отдава се под наем, служи за реализиране на доход и се ползва за търговия е обща част на основание чл.38 ЗС по естество или по предназначение;
3) колоните на сграда, обграждащи пространство, разположено и представлявнащо част от стоманобетонната плоча, които са обща част по есеството си, придават ли качеството на обща част по отношение и на това пространство, както и на самостоятелен обект, изграден в това пространство;
4) в случай, че се обособи помещение, несъществуващо по първоначален архитектурен проект, включващо в себе си съществуващи помещения със статут на общи части, то същите ще придадат ли това качество и на новообразуваното помещение.
Поддържа, че по въпросите въззивното решение противоречи на решение 980 от 12.12.1994 г. по гр.д. № 781/94 г., I г.о. на ВС, решение – 1708 от 4.10.1995 г. по гр.д. № 1928/94 г., IV г.о. на ВС, решение № 1310 по гр.д. № 84/2007 г., II г.о. на ВКС, решение от 1.08.2014 г. по гр.д. № 1540/2001 г. на СГС, I г.о., решение № 1505 от 2006 г. по гр.д. № 2656/2005 г. на IV г.о. на ВКС, а също и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По настоящото дело не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Посочените от касатора решения са постановени при действието на ГПК-отм. и удостоверяват противоречиво разрешаване на въпроса дали пространството на проход /без значение дали прохода е с колони или не/ е обща част на сграда в режим на етажна собственост. От тези решения по идентична на настоящата фактическа обстановка е само решение от 1.08.2014 г. по гр.д. № 1540/2001 г. на СГС, I г.о., касаещо друго преустроено помещение с присъединяване на подколонно пространство на проход, което помещение е разположено между вх.Б и вх.В на същия жилищен блок. Противоречивата съдебна практика следва да се счита уеднаквена с тълкуването, дадено по решение № 68 от 16.04.2015 г. по гр.д. № 6181/2014 г. на I г.о. на ВКС /посочено от ищците в отговора на касационната жалба/, а именно, че проход, съставляващ част от сграда, определен при проектирането й за осигуряване на достъп от улицата до индивидуални обекти в сградата и предвиден да служи за общо ползване от собствениците на индивидуалните обекти с тази цел /за вход, преминаване и достъп до индивидуалните обекти/, представлява по естеството си обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС. Фактическото му приобщаване към индивидуален обект в сградата чрез премахване на преградни стени не е достатъчно условие общата част да престане да съществува и да бъде изключена от съсобствеността – това може да стане само чрез преустройство, направено със съгласието на всички етажни собственици и въз основа на одобрен инвестиционен проект.
Това тълкуване е приложимо и по настоящото дело, тъй като експертното заключение установява, че по архитектурен проект проходът осъществява достъпа до входните врати на вх.Б, като дава отговор на третия поставен въпрос, на който изводите на въззивния съд в атакуваното решение съответстват.
Отговорът на останалите три въпроса по същество се свежда до отговор на въпроса кой придобива построеното извън обема на правото на строеж /независимо дали при първоначалното строителство или при преустройство на изградени обекти/. В практиката на ВКС /например решение № 61 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 291/2011 г., I г. о., решение № 100/25.06.2014 г. по гр.д. № 4966/2013 г., І г.о., решение № 96 от 1.07.2015 г. по гр.д. № 1116/2015 г., ІІ г.о./ е дадено тълкуване, че ако построеното извън обема на правото на строеж е самостоятелен обект, то се придобива по приращение /чл.92 ЗС/ от собственика на терена, а ако не е самостоятелен обект, то се придобива на основание присъединяване /чл.97 ЗС/ от суперфициара. В настоящия случай експертното заключение установява, че актуваното с акт за общинска собственост нежилищно помещение от 89.11 кв.м. източно от вх.Б не съществува. След като се касае до несамостоятелен обект, чиято площ съответства на площта от прохода /подколонно пространство/, преустроена в едно със съществувалия самостоятелен обект със статут на обща част /зала за спортни игри/, то следва че отговорът на първи, втори и четвърти въпрос е даден в практиката на ВКС по посочените решения.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на ответниците по касационната жалба направените разноски в размер на 2560 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат П. К..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7285 от 30.09.2016 г., постановено по гр.д. № 13828 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, II-В състав.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. С. М., В. И. Ф.-Е., Ю. И. Ю., Н. Й. Г., С. Б. Г., К. С. С., М. Н. С., С. И. А., Р. И. Ф., А. И. М., К. П. М., Г. К. Д., Л. И. А., Е. К. А., С. Г. А., М. Н. А., Н. В. П., Й. Г. К., Й. Д. Т., И. С. К., Я. И. К., Т. И. Ж., И. Г. Р., А. И. А., Д. Д. А. С. Г. Б.-Д., М. И. М., А. Н. Г., С. Т. Ц., М. С. Ц., Р. И. Ф., А. И. М., И. Ц. Ц. и М. Г. Д., Г. С. Д. и А. П. Д., С. М. Д., А. И. Л., Н. В. П., Е. С. О., З. Б. Н., Н. М. Н., А. П. Ц., Р. И. Д., А. М. С., Ц. И. С., Е. Б. П.-П., Г. Ц. П., С. Т. С., В. И. С., Н. П. Н., Д. Н. Н., З. С. С.-А., П. Х. А., Д. И. Ц., Р. Й. Ц. Т. Г. Г. разноски по повод подадената касационна жалба в размер на 2560 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: