ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 376
гр. София, 15.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 53 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
С въззивното решение Софийски апелативен съд е потвърдил решение на Софийски градски съд в обжалваните от ищците З. З. и А. З. и ответника ЗД „Бул инс“ АД части, с които предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) са уважени над размера от 50000 лв. до 120000 лв. (по жалбата на ответника) и са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери от 180000 лв.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника по отношение на уважените части от исковете за разликата над 90000 лв.
Ищците възразяват да са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и оспорват жалбата по същество.
Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.
І. За да намери за основателни до размер от 120000 лв. всеки от предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства установяват претърпените от ищците (пълнолетни граждани с отговорност за своите низходящи) вреди вследствие внезапната смърт на тяхната майка, с която са били в близки отношения и са разчитали на нейната материална подкрепа. Въз основа на така установените обстоятелства е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетенията от по 120000 лв. за всяка от ищците, съобразявайки възрастта на пострадалата и нейното обществено положение, близките отношения между нея и ищците, болките и страданията на последните от внезапно настъпилата смърт, обществено-икономическите условия в страната и лимитите на застрахователните обезщетения към датата на произшествието.
ІІ. Допускане на касационното обжалване е обосновано на първо място с очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК, като се поддържа, че определеното обезщетение е явно несправедливо с оглед претърпяната неимуществена вреда и многократно надвишава обезщетенията, присъждани от съдилищата за по-тежки травми.
На второ място, изложени са и съображения за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед въпросите:
– спазен ли е принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по конкретното дело, в съответствие с ППВС № 4/68;
– даденото от въззивния съд разрешение на значимия въпрос, свързан с критериите за определяне на „справедливо“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, е ли в противоречие със задължителната практика на ВКС, израз на която е ППВС № 4/68;
– правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
По отношение на поставените въпроси се поддържа произнасянето на въззивния съд да е в противоречие с цитираната в жалбата практика на касационния съд.
ІІІ. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Същото следва и от самата жалба в тази част, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното решение, а се обосновава с противоречие със задължителна и незадължителна практика.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с посочените в жалбата въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно произнасяне на въззивния съд. Така поставените въпроси, които могат да бъдат обобщени до въпроса правилно ли въззивната инстанция е приложила нормата на чл. 52 ЗЗД при определяне на конкретните размери на обезщетенията, в действителност са въпроси, по които следва да се произнесе касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК, т. е. въпроси от значение за правилността на въззивното решение, които не подлежат на обсъждане по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
ІV. При този изход на спора ответникът няма право на разноски за касационното производство, а на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА следва да заплати на пълномощника на ищците адвокатско възнаграждение в размер на по 1716 лв. за всеки ищец.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1490/15.06.2018 г. по гр. д. № 4019/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, 10 с-в.
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Лавеле“ № 19, да заплати на адв. П. К., [населено място], ул. „Славянска“ № 6, офис 10, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 3432 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: