2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 376
С., 16,05,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 12 май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 4140 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. против решение № 123//17.05.2013 г. по в.гр.д. № 102/2013 г. на ВТАС, с което по същество се отхвърля предявеният от Публичния взискател при ТД на Н.-В.Т. против Ч. Е.-с.Д., Л. Ив.Й. и Ц. Ив.Й. от В.Т., иск по чл.216,ал.1,т.2, 4 и 6 ДОПК за обявяване за относително недействителна спрямо Д. сделката, с която Л., сега Ч. Е. продава на Л.Й. процесния свой недвижим имот, обективирана в нот.акт № 164, дело 132/11 на нотариус С. К.-ВТРС.
С обжалваното решение е прието следното: 1.Не са налице публични задължения на продавача Л. Е. към датата на сделката, които да са установени с ревизионен акт-чл.108 ДОПК, или да е изтекъл петгодишния срок за започване на ревизия по чл.109 ДОПК, а вземането се основава единствено на приложени декларации обр.6 и справка-декларация по ЗДДС от 2011 г. представени за Ч. Е., когато още не е съществувало. Публичното задължение следва да бъде установено с влязъл в сила адм.акт, респ. съд.решение, в какъвто смисъл е цитирана практика на ВКС., 2. С извършената сделка даденото не надхвърля значително по стойност полученото-чл.216,ал.1,т.2 ДОПК, тъй като недопуснимо ищецът се обосновава чрез сравняване на данъчната с пазарната стойност на недвижимия имот., 3. Няма и намерение за увреждане от страна на длъжника, тъй като не е установено наличие на публично задължение, което да е известно на длъжника към датата на сделката-чл.216,ал.1,т.4 ДОПК. Няма и връчена П. от ТД на Н. на длъжностно лице на Л. Е..
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Следва ли да бъдат доказани /с влязъл в сила адм.акт или влязло в сила съд.решение/ всички публични задължения преди сключване на сделката? и 2. Следва ли намерението за увреждане, като елемент от фактическия състав по чл. 216,ал.1,т.4 ДОПК, включва ли и такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато сделката е сключена преди договарянето, и ако да-подлежи ли на доказване или се презюмира, когато увреденият кредитор е държавата?, за които се твърди основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК, а доводите за неправилност-нарушение на чл.216 ДОПК по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, не са предмет на това производство. Разпоредбата на чл.216 ДОПК, която дава отговор на поставените въпроси, е пълна, ясна и непротиворечива.
Независимо от горното, и по двата въпроса има задължителна практика на ВКС, която изключва приложно поле по т.3. Въпреки това, касаторът се позовава на т.3, и още повече, че тази практика е цитирана във въззивното решение и следователно е съобразена от съда-Р по т.д. 430/2009 на І т.о., 530/10 на ІІ т.о. и по т.д. 534/11 на І т.о.
С първите две решения по първият въпрос е прието следното: Вземането не може да се основава на справка-декларация по ДДС от страна на самия длъжник. Съгласно чл.108 ДОПК , дан.задължения се установяват с рев.акт, респективно се считат за установени след изтичането на петгодишния срок за започване на ревизия по чл.109 ДОПК. Публичното вземане трябва да бъде установено с влязъл в сила адм.акт, респ. съд.решение.
С решението по третото цитирано дело по втория въпрос е прието следното: Субективният елемент на фактическия състав на чл.216,ал.1,т.4 ДОПК се изчерпва с намерението за увреждане само у длъжника.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 123/17.05.2013 г. по в.гр.д. № 102/2013 г. на Великотърновски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: