О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр.София, 17.05.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 320 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 22.03.2012г. по гр.д.№ 161/ 2012г., с което АС Варна, като е потвърдил първоинстанционното определение, е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Жалбоподателят – Е. Ч. Я., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното определение е съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата му молба.
Третото лице – помагач К. Ж. К., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Ответникът Т. Д. К. в писмено становище поддържа, че жалбата е основателна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е направил правилен извод за наличието на преюдициалност на висящия спор, предмет на гр.д.№ 1602/2011, по отношение на спора, предмет на спряното гражданско дело, въпреки липсата на идентичност на страните по двете дела, тъй като е безспорна идентичността на имота, който е техен предмет. Прието е, че произнасянето по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД изисква проверка на наличието на предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително и дали обещателят – продавач по предварителния договор е собственик на имота. Изложени са съображения, за това, че в случая правото на собственост на обещателя- продавач Т. К. е оспорено до размер на 1/2идеална част от К. К.- трето лице помагач в настоящето производство, в производството по висящото гр.д.№ 1602/2011 г. по иска на последната с правно основание по чл.124 ГПК по отношение на същия имот. Прието е, че тези данни сочат на преюдициалност между двете дела и правилно окръжният съд е постановил спиране на гр.д.№ 338/2012 г., поради което е въззивният съд е потвърдил неговото определение по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Като е обжалвала определението на въззивния съд жалбоподателката, чрез процесуалния си представител е приложила изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържа, че процесуалните въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата са : налице ли е преюдициалност на спор по висящо гражданско дело за друго дело, ако липсва идентитет на страните по двете дела и за това следва ли да се спре процес, когато обуславящия иск е недопустим.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, с което се спира производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или по който има противоречиво произнасяне на съдилищата, каквито основания се сочат от жалбоподателката.
По въпроса за това следва ли да се приеме за преюдициален спор, разглеждан в отделно производство, ако липсва идентитет на страните по двете дела не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по същия има трайна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. В същата се приема, че за да е налице преюдициалност по чл.229, ал.1,т.4 ГПК трябва да има произнасяне относно правоотношение, което ще разреши спор на страните със сила на пресъдено нещо. Изискването на закона „решението по което дело ще има значение за правилното решаване на спора“ ще бъде налице, когато се касае за производство, което ще приключи с акт, който има сила на пресъдено нещо, с този акт правоотношението на страните ще придобие качеството „пресъдено нещо“, което ще е обуславящо за спряното производство. В практиката се приема, че производството се спира, когато пред същия или пред друг съд е висящо дело, решението по което е от значение за правилното решаване на предявения иск. Основание за спиране е налице когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Освен това, за да бъде едното дело обуславящо е необходимо да има не само връзка между предмета на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позовават на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо по обуславящото дело. В конкретния случай съдът е постановил определението си именно съобразявайки се с тази практика, тъй като за ответника по спора с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД със сила на присадено нещо ще се признае или отрече правото му на собственост върху обещания за продажба имот, предмет на спора. Представените от жалбоподателката към изложението му определения не дават разрешение на поставения от нея въпрос по противоречив начин, поради което не е налице и основание за допускана на касационното обжалване посочено в чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК и по въпроса за това следва ли да се спре процес, когато обуславящия иск е недопустим. В случая този въпрос не е разрешаван от въззивния съд в обжалвавното решение и същият не е обусловил решаващите изводи на съда за необходимостта да бъде спряно производството по делото. Ето защо не е налице правен въпрос от значение за спора, който би послужил като общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение от 22.03.2012г. по гр.д.№ 161/ 2012г., с което АС Варна, по жалба на Е. Ч. Я., на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: