О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
София, 19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети юни през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 310 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3462/23.ІV.09 г. на „Т” АД – гр. Р., подадена чрез неговия юрисконсулт против определение № 152 на Русенския окръжен съд, ГК, от 15.ІV.2009 г. по ч. гр. д. № 289/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу първоинстанционното определение на Русенския РС, ГК, от 11.ІІІ.2009 г. по гр. д. № 4911/08 г.: за прекратяването – „на основание чл. 129, ал. 4 вр. чл. 130 ГПК” – на исковото пр-во, образувано по осъдителния иск на този търговец, предявен срещу Д. Н. Д. от гр. Р. за сума в общ размер на 1 781.60 лв.
Оплакването на търговеца-частен касатор е за неправилност на атакуваното въззивно определение, споделящо решаващата констатация на първостепенния съд за недопустимост на предявения осъдителен иск в хипотеза на чл. 415, ал. 1 ГПК. Поради това „Т” АД – гр. Р. претендира отменяването му и постановяване на друго – от настоящата инстанция, с което да бъдело отменено и първоинстанционното прекратително определение. В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „Т” АД – гр. Р. поддържа, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по „съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”, без обаче този въпрос да е бил конкретно формулиран, а и при липсващо в обстоятелствената част на жалбата указание в какво се състои порочността на атакуваното определение /арг. чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 3 ГПК/.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Русенския окръжен съд, частната касационна жалба на „Т” АД – гр. Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията за това, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК са следните:
Търговецът-частен касатор не е посочил главното основание за допускане на частното касационно обжалване: кой е същественият процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и той да е такъв, който едновременно да е релевантен както за точното прилагане на закона, но така също и от значение за развитие на правото въобще.
Ако условно се приеме, че същественият въпрос е този за правното естество на иска по чл. 422 ГПК, който според законодателя е „И”, такъв въпрос няма как да е от значение за развитие на правото, защото междувременно е последвала законодателна промяна – с влизането в сила на ЗИДГПК ( О. ДВ, бр. 42/5 юни 2009 г.) и по-конкретно на § 10 и § 11, така че установителният характер на иска, който се предявява в хипотеза на чл. 415, ал. 1 ГПК, е бил вече изведен по един категоричен начин. От страна на въззивния съд е било вложено точно такова разбиране за правната природа на иска /установителен, а не осъдителен/, който следва да бъде предявен, когато срещу издадена в полза на частния касатор заповед за изпълнение е постъпило своевременно възражение от длъжника, без същата заповед да е обезсилена.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 152 на Русенския окръжен съд, ГК, от з.з. на 15.ІV.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 289/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на „Т” АД – гр. Р. срещу първоинстанционното прекратително определение на Русенския районен съд от 11.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 4911/08 г. „на основание чл. 129, ал. 4 вр. чл. 130 ГПК”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2