1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
С., 19.07 , 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 334/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Г.П.Т. ЕГН [ЕГН], в качеството на физическо лице и като представляващ [фирма], гр. П., П.Г.Т. ЕГН [ЕГН], представляван от законния си представител М. Н.Т. и М.Н.Т. ЕГН [ЕГН], за всички чрез процесуален представител адвокат О. Б. срещу въззивно определение на Апелативен съд-гр. В. Т. № 59/9.03.2011 г., постановено по в. ч. гр. д. № 85/2011 г.
С обжалваното определение е потвърдено определение на П. окръжен съд от 21.09.2010 г. по гр. д. № 15/2010 г., с което е допуснато обезпечение на предявен от К. срещу Г.П.Т., М.Н.Т., П.Г.Т. чрез законния му представител Г.П.Т. и [фирма], чрез управителя Г.П.Т., чрез налагане на обезпечителни мерки-възбрана върху конкретно посочени недвижими имоти и запор върху движими вещи, дружествени дялове и банкови сметки, като е разпоредено да бъде издадена обезпечителна заповед.
С частната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно определение е неправилно, постановено в противоречие на закона. По допустимостта на касационното обжалване с допълнение към частната жалба процесуалният представител на жалбоподателите се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК-противоречие в практиката на ВКС по следния правен въпрос: кои са необходимите предпоставки, които следва да бъдат налице, за да се допусне обезпечение на предявения от Комисията иск и по-точно при наличието на какви доказателства съдът следва да приеме, че са налице „убедителни” писмени доказателства и кога може искът да се приеме за вероятно основателен. Прилага О. № 255/22.05.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 280/2009 г. и О. № 248/16.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 10/2010 г. Позовава се и на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с мотива, че е от значение за точното прилагане на закона определянето на критериите, при наличие на които се приема, че представените доказателства са „убедителни” без да се изхожда от обема им, а от съдържащата се в тях информация, както и фактът, че мотивираното предположение е представено от К. да води до неговата основателност.
За ответника по частната жалба Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност чрез процесуален представител М. И.-Л.-инспектор-юрист при ТД на К.-гр. Л. частната жалба е оспорена като недопустима до касационно обжалване и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена от заинтересовани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е възприел правния извод на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за обезпечаване на предявения от К. против частните жалбоподатели иск, а именно: искът да е допустим и вероятно основателен-искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства; да е налице обезпечителна нужда и поисканите обезпечителни мерки да съответстват на обезпечителната нужда.
В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с изложението към частната жалба касаторът се позовава на две определения на ВКС, постановени по повод искания за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, като липсват конкретни доводи за обосноваване на посоченото основание. От изложеното не се установява наличие на противоречие между обжалваното въззивно определение и посочените и приложени определения на различни състави на ВКС.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Към частната касационна жалба не са приложени влезли в сила определения, постановени по реда на отменения ГПК, с които правният въпрос, формулиран от касаторите са е разрешен противоречиво. Производството по делата, по които са постановени приложените към изложението определения на състави на ВКС е проведено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е разяснено с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
„Точното прилагане на закона” според най-широкото определение на понятието се изразява в разкриване точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й. Законовите предпоставки за допускане на обезпечение на иска с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД са предвидени с разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК. Кои доказателства са „убедителни” писмени доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК и кога искът може да се приеме, че е вероятно основателен съдът следва да прецени във всеки конкретен случай с оглед конкретните обстоятелства и представените по делото документи. От значение са решението на К., взето на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност; решението на К., взето на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от закона за внасяне в съда на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки; доказателства, че срещу лицето е започнало наказателно преследване за извършено престъпление по НК, посочено в чл. 3, ал. 1 от закона; доказателства, че процесното имущество е придобито от лицето по чл. 3, ал. 1 през проверявания период; че имуществото е на значителна стойност и че са налице основанията на чл. 4-чл. 10 от закона, доколкото не е установен законен източник на доходи за придобиването на имуществото с оглед оборимата презумпция по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд-гр. В.Т. № 59/9.03.2011 г., постановено по в. ч. гр. д. № 85/2011 г. по частна касационна жалба от Г.П.Т. в качеството на физическо лице и като управител на [фирма], [населено място], от М.Н.Т., лично за себе си и като законен представител на П.Г.Т., всички чрез процесуален представител адвокат О.Б.-АК, [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: