ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 376
гр. София, 02.07.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№272 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Д. Ч. срещу определение №344 от 23.10.2017 г. по в.гр.д.№3576/2013 г. на САС. С обжалваното определение са оставени без уважение молбите на И. Ч. за допълване на решение №1289 от 08.06.2017 г. по в.гр.д.№3576/2013 г. на САС в частта за разноските, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и за откриване на процедура за възстановяване на изгубени по делото документи и е оставена без разглеждане молбата за допълване на решението чрез посочване на начална дата, от която се дължи обезщетението и лихвата за забава.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като по делото е представен договор за правна помощ, като е очевидно, че някои от документите по делото са изчезнали, а искане за присъждане на законна лихва върху главницата е направено още с исковата молба.
Ответникът по частната жалба не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че по делото не са били ангажирани от ищеца доказателства за договорено и заплатено на адвокат С. адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция, като не са представени и доказателства, въз основа на които може да се направи извод, че адвокат С. е оказал безплатна защита в производството пред САС. Посочил е, че намиращото се в кориците на ч.т.д.№ 1543/2014 г. по описа на ВКС пълномощно, е дадено на търговско дружество с правно организационна форма на О., а не адвокатско дружество по смисъла на чл.57 и сл. от ЗАдв. Счел е, че нито в исковата молба, нито в допълнителните молби, нито в откритите съдебни заседания пред СГС, ищецът е направил изрично искане за присъждане на лихви върху предендираното обезщетение, а такова искане за първи път е направено с молбата по чл.250 ГПК, отправена до СГС, което безспорно сочи, че не е налице едно от условията на чл.250 ГПК за допустимост на молбата за допълване на постановеното от въззивния съд решение. Изложил е съображения, че посочените от молителя документи – пълномощни се намират в кориците на делото, а останалите документи, за които се твърди, че липсват, не са индивидуализирани, нито конкретизирани, като не е уточнено кога са представени пред САС, още повече че делата са номерирани, и съставът на САС не е установил липсващи листа от кориците нито на въззивното гражданско дело, нито на първоинстанционното. Определението е правилно.
При липса на доказателства за направени от ищеца И. Ч. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция /твърденията за представяне на договор за правна помощ пред въззивната инстанция са голословни/ и на доказателства за оказана в негова полза безплатна адвокатска помощ в производството пред САС, разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция не следва да бъдат присъждани /искане по чл.248 от ГПК по отношение на първоинстанционното не е било направено в срок/.
От друга страна съгласно чл.214, ал.2 от ГПК, прибавянето на изтекли лихви след предявяване на иска не се смята за увеличение, поради което това искане може да бъде заявено и след сроковете по чл.214, ал.1 от ГПК във всеки един момент, но само в хода на първоинстанционното производство по делото до приключване на съдебното дирене – чл.149, ал.1 от ГПК, като след този момент страните не могат да могат да въвеждат нови искания, да изтъкват нови факти или да представят нови доказателства -чл.147 ГПК, вкл. да въвеждат искане за присъждане на изтекли лихви – в този смисъл споделяното от настоящия състав разрешение, дадено в решение №474 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 1499/2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение. В случая с исковите молби и в хода на първоинстанционното производство не е заявено искане за присъждане на законни лихви /искане за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е направено за първи път едва с молба за допълване на първоинстанционното решение/, поради което молбата за допълване на възивното решение е недопустима, до какъвто извод е достигнал и съда с обжалваното определение.
В този смисъл и тъй като посочените от молителя документи -пълномощни се намират в кориците на делото, а останалите документи, за които се твърди, че липсват, не са индивидуализирани, нито конкретизирани, не са налице предпоставките на чл.94 от П..
С оглед изложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА определение №344 от 23.10.2017 г. в.гр.д.№3576/2013 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.