О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр. София, 21.09.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 378/2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по подадена от [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. Н. М. от САК, частна жалба против определението от 21.05.2012 год. на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 182/2012 год., с което е отхвърлена молбата му за изменение на въззивното решение по делото в частта му за разноските.
Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на определението поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 80 ГПК, в редакцията й след изменението й с ДВ бр. 100/2010 год., като счита, че представянето на списъка на разноските е достатъчно основание за присъждането им, вкл. и тези, направени в предходната съдебна инстанция. Искане за присъждане на разноските е направено своевременно, поради което и иска отмяна на обжалваното определение и вместо това бъдат присъдени разноските по делото за двете съдебни инстанции, съгласно представения за това списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по жалбата И. П. К., чрез адв. Д. Ц. от В., оспорва същата по съображения в представения писмен отговор.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите на противната страна счита, че определението е правилно.
За да отхвърли направеното в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК искане за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, въззивният съд приел, че страната не е представила в предвидения срок доказателства за направените такива, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представянето на такива доказателства след срока, с писмената защита по делото, е ирелевантно, тъй като същите не са приети от съда при участието на другата страна по делото.
По отношение искането за присъждане на разноски за първата инстанция, въззивният съд счел, че е налице влязло в сила определение по чл. 248 ГПК и този въпрос не може да бъде обсъждан в това производство.
Производството по делото е по реда на новия ГПК, в който е уреден само един процесуален ред за защита срещу решението в частта му за разноските – този по чл. 248, ал. 1 ГПК. Същият е изчерпан от страната, жалбоподател по отношение искането за присъждане на разноските в първоинстанционното производство – определението за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските е влязло в сила и това искане не може да бъде разглеждано нито от въззивният съд в сега обжалваното определение, нито от настоящата инстанция, с оглед липсата на подадена в срок частна жалба против въззивно определение с такъв предмет.
Правилен е и изводът на въззивния съд за неоснователност на искането на жалбоподатля за присъждане на направените във въззивното производство разноски, тъй като видно от данните по делото до приключването на устните състезания в заседанието на 22.03.2012 год. освен списък на претендираните от страната разноски по чл. 80 ГПК, липсват доказателства за това същите да са направени. Присъждането на разноските е обусловено освен от направено искане за това, представяне на списък по чл. 80 ГПК, така и от доказателства за заплащането им, поради което и доводът на жалбоподателя, че списъкът по чл. 80 ГПК е достатъчно основание за присъждане на разноски е неоснователен, тъй като същият не представлява доказателство за договорения между страните адвокатски хонорар, нито за другите претендирани разноски, както поддържа жалбоподателят.
Представянето на доказателства извън горния срок – приключване на последното заседание пред въззивната инстанция, е ирелевантно за спора, както правилно е приел въззивният съд.
Позоваването на жалбоподателя на цитираната съдебна практика е неуместно, с оглед констатираната от настоящата инстанция разлика във фактите – по делата, по които са постановени тези актове не е било спорно наличието на доказателства за договореното адвокатско възнаграждение, спорен е бил размерът му при присъждане на разноските за него при данни за отлагане в плащането му.
В настоящия случай във въззивното производство до приключването му не е представено писмено доказателство за размера на претендираното от страната адвокатско възнаграждение, нито за останалите претендирани в списъка разноски, поради което и правилно съдът е отхвърлил молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение следва да се потвърди, водим от което и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 21.05.2012 год. по гр. д. № 182/2012 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: