Определение №376 от 24.7.2017 по ч.пр. дело №1577/1577 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 376
гр. София, 24.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1577 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. В. Шматов срещу определение № 1200 от 20.04.2017г., постановено по в.ч.т.д. № 417/2017г. от Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 2638/10.03.2017г. по гр.д. № 926/2017г. на Районен съд – Варна за прекратяване на производството по делото на основание чл.130 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно по съображения, подробно изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо по д. № 2284/ 2012г. на ОС-Варна между страните е установено съществуване на задължения по валидно облигационно отношение по договора за банков кредит, изменен с два анекса. Изложени са съображения, че силата на пресъдено нещо обхваща правопораждащите спорното право факти, от които спорното право произтича. Посочено е, че фактическите основания, формулирани в исковата молба, с която е предявен иск за прогласяване на нищожност на клаузи на договора и анексите към него са преклудирани от силата на пресъдено нещо.
В изложението към частната касационна жалба повторно се излагат съображенията в частната жалба за неправилност на обжалвания акт. Визирано е, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществен процесуалноправен въпрос, без да се сочи кой точно е той. С оглед на това, настоящият състав на ВКС, намира, че не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като липсва формулиран от касатора правен въпрос, като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, вкл. в селективната фаза на касационното производство, въпросът не може да бъде служебно изведен от ВКС – т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1200 от 20.04.2017г., постановено по в.ч. т. д. № 417/2017г. от Окръжен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top