О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№376
Гр.С., 29.10.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.д.№ 4839 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Л. А. срещу Решение № 345/ 03.07.2015 г. по в.гр.д.№ 379/15 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 383/ 26.03.2015 г. по гр.д.№ 62/2004 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлено искането на касатора на основание чл.288, ал.7 ГПК /отм./ да бъде обезсилено по право влязлото в сила Решение № 192/ 19.10.2004 г. по гр.д.№ 62/04 г. на Русенския районен съд, с което на основание чл.288, ал.2 ГПК /отм./ в дял на С. С. И. е поставен апартамент № 1 в [населено място], кв.Чародейка-г-юг, [жилищен адрес] заедно с принадлежащото към него избено помещение № 1 и 1,605% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, на стойност 17 000 лв., при условие, че последната заплати на А. А. в срок от 6 месеца сумата 8 500 лв. за уравнение на дела му. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните по делото доказателства и нарушаване на материалния закон. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искането за обезсилване на влязлото в сила решение за възлагане на делбения съд да бъде уважено.
В приложено към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика- ТР № 1/ 19.05.2004 г. на ОСГК. Самият въпрос не е конкретизиран, както и не е посочено в какво се изразява несъответствието му с посоченото тълкувателно решение.
Ответницата по касационната жалба- С. С. И. не е депозирала писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване не са налице.
В изложението към касационната жалба на А. А. изобщо липсва формулиран конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правната воля, обективирана във въззивното решение. Съобразно задължителните указания на ТР № 1/ 2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК, като израз на диспозитивното начмало в процеса касаторът е длъжен да посочи правния въпрос, с оглед на който иска допускане на касационното обжалване, като касационният съд не може и не е длъжен да извежда този въпрос от твърденията на касатора оплакванията, обективирани в касационната жалба. Посочването, че въззивното решение обективира произнасяне по съществен материалноправен въпрос в отклонение от задължителна съдебна практика, със сигурност не обуславя извод за наличие на конкретен правен въпрос от обуславящо значение за производството по обезсилване на влязло в сила решение за възлагане на допуснат до делба имот. Дори и да се приеме, че такъв въпрос хипотетично може да се изведе от препращането към ТР № 1/ 19.05.2004 г., решението не въззивния съд не противоречи на неговите задължителни указания в т.10, посветена на производството по чл.2881, ал.7 ГПК /отм./, като въз основа на данните по делото е формиран извода, че основание за обезсилване и възстановяване висящността на делбения процес в случая не е налице, доколкото длъжникът в лицето на ответницата И. е погасила в срок паричното си задължение в размер на 8 500 лв., което се установява от разписка с дата 08.01.2005 г., подписана от А., който не оспорва автентичността на документа. В този смисъл, както законосъобразно е посочил въззивния съд в решението си, документът има формална доказателствена сила по смисъла на чл.180 ГПК, т.е. до доказване на противното се смята, че същият обективира изявление на своя автор, което важи срещу него, доколкото удостоверява неизгодния факт на получено плащане, а твърдението му, че е подписал разписката, без да се запознае със съдържанието й, като в действителност не е получил посочената в документа сума, представлява по съществото си опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ по смисъла на чл.164, ал.1, т.6 ГПК, останало недоказано предвид пълната липса на доказателства в негова подкрепа.
По изложените съображения следва да се приеме, че предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба на А. Л. А. не са налице.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 345/ 03.07.2015 г. по в.гр.д.№ 379/15 г. на Русенския окръжен съд, по касационната жалба на А. Л. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: