1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
С., 29.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 2 217/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място] (с предишно наименование [фирма]”) срещу определение № 121 от 07.02.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 1 024/2013 г. Със същото се оставя без разглеждане частната касационна жалба на дружеството, подадена срещу определение № 12 068 от 17.07.2012 г. по ч. гр. д. № 7 961/2012 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК от 04.11.2011 г. на СРС, 119 състав по гр. д. № 41 444/2011 г.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, по изложените в жалбата съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – ДФ „Земеделие” [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С обжалвания съдебен акт ВКС, ТК, първо отделение е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] [населено място] (с предишно наименование [фирма]”), поради процесуална недопустимост на същата.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, каквото не е въззивното определение.
Определението на СГС, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя, подадена срещу разпореждането за незабавно изпълнение не е и от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това, с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, с оглед на което не може да се приеме, че същото попада в хипотеза на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В тази връзка съгласно действащата понастоящем практика на ВКС, определенията по чл. 419 са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 148/2010 г.; определение № 512 от 24.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 284/2010 г., определение № 404 от 08.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 444/2010 г., определение № 300 от 26.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 254/2010 г., определение № 422 от 18.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 406/2010 г. и определение № 204 от 11.03.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 19/2010 г.
С оглед изложеното, законосъобразен се явява направения извод от състава на І ТО на ВКС, че частната касационна жалба на [фирма] [населено място] (с предишно наименование [фирма]”) е процесуално недопустима, поради което е оставена без разглеждане.
При тези фактически данни, определение № 121 от 07.02.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 1 024/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 121 от 07.02.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 1 024/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: