О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр.София, 03.10.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №3812 по описа за 2018 год.
Производството е образувано по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт К., срещу решение от 29.05.2018г., постановено по в.гр.д. №10474/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 16.01.2017г., поправено с решение от 14.06.2017г., по гр.д.№34793/2016г. на Софийски районен съд в обжалваната част, с която частично е уважен предявеният от „Еко Трафик“ ЕООД евентуален иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част по евентуалния иск, с която е осъдена Държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на „Еко Трафик“ ЕООД на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ сумата 12 835,18 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на приход от цена на произведена електрическа енергия в периода 01.01.2014г. – 09.08.2014г., настъпили вследствие действия на народни представители от 42-то Народно събрание, извършени на 04.12.2013г. и изразяващи се в приемане на разпоредбата на § 6, т. 2 и т. 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014г., с които се създават чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ, заедно със законната лихва от 24.06.2016г. до погасяване на задължението.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че постановеното решение било недопустимо, тъй като редът за възстановяване на държавните такси, които ищецът твърдял да са незаконосъобразно събрани, бил административен, по предвидения в ЗДТ ред, а предявеният иск за вреди бил недопустим. Изложени са доводи, че доколкото съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ актът, обявен за противоконституционен, се прилага от деня на влизане в сила на решението на КС, всяко производство, в което се търси постигане ефекта на обратно действие на решението на КС, вкл. искове за обезщетяване на вреди, за неоснователно обогатяване или други, се явявало в противоречие с цитираната конституционна разпоредба и поради това били недопустими.
Във въззивното решение са изложени съображения, че според практиката на ВКС по сходни казуси /по претенции за неоснователно обогатяване/, с обявяването на противоконституционността на чл. 35а и сл. ЗЕВИ отпада характера на публично държавно вземане на платените от ищците такси, поради което претенциите за връщането им от Държавата обуславя подсъдност на спора на гражданските съдилища.
Касационното обжалване е допуснато с определение №300 от 15.04.2019г. по делото, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, което е проведено и с определение от 18.09.2019г. е даден ход по същество.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, намира следното:
С определение от 17.09.2019 г. по к.д.№5/2019 г. /присъединено към к.д.№10/2019г. за съвместно решаване/, Конституционният съд на Република България е допуснал за разглеждане по същество искането на Пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл.151, ал.2, изр. трето от Конституцията, във връзка с отговор на три въпроса, първият от които е: „Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл.151, ал.2, изр. трето от Конституцията на Република България?“. Отговорът на този въпрос е от значение за произнасянето по касационната жалба по настоящото дело. Ето защо и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до приключване на производството по к.д.№10/2019г. на Конституционния съд /към което е присъединено к.д.№5/2019г. на КС за съвместно решаване и самостоятелното производство по което е прекратено/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 18.09.2019г., с което е даден ход по същество.
СПИРА производството по гр.д. №3812/2018г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., до приключване на конст. дело №5/2019г. на Конституционния съд на Република България.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: