Определение №376 от по гр. дело №1968/1968 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 376
 
София, 01 . април 2010 г.
 
 
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и десета година в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Борислав Белазелков
                                               ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова
                                                                       Марио Първанов
 
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1968 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пазарджишкия окръжен съд от 08.10.2009 г. по гр.д. № 672/2009, с което е потвърдено решението на Пазарджишкия районен съд от 16.05.2009 г. по гр.д. № 1031/2009, с което е уважен предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ.
Недоволна от решението е П. на Република България, представлявана от прокурора Я. , която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за тежестта на увредения да докаже всички вреди и причинната връзка с увреждащото деяние, който се разрешава се противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата С. А. Т., представляван от адв. М от ПАК, я оспорва, като счита, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е приел, че доказани са както твърдените неимуществени вреди, така и причинната връзка с увреждащото деяние, а представеното решение на Пазарджишкия районен съд няма данни дали е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е оправдан по повдигнато обвинение в престъпление, поради което държавата отговаря за вредите от причинения стрес, неприятности, свързани с работата му в чужбина и влошаване на здравето му поради неоснователното наказателно преследване в продължение на близо пет години, както и от накърняването на доброто му име в обществото (макар той вече да е бил осъден за извършването на друго престъпление), за които е определено обезщетение в размер на 5.500 лева според законовия критерий за справедливост.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият материалноправен въпрос има значение за решението по делото, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата. Няма данни дали представеното решение на Пазарджишкия районен съд от 2008 г. е влязло в сила, поради което не може да се приеме, че то формира съдебна практика. Повдигнатият процесуалноправен въпрос няма значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в тежест на увредения е да докаже по несъмнен начин само основанието на предявения иск, а когато няма достатъчно доказателства за неговия размер, съдът (съгласно чл. 162 ГПК, срв. чл. 130 ГПК отм.) определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд от 08.10.2009 г. по гр.д. № 672/2009.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top