О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
София, 03.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1673 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “В” А. против решение № 25 от 12.06.2009г., постановено по гр.д. № 62/2009г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставено в сила решение № 134 от 12.01.2009г. по гр.д. № 586/2007г. на Сливенски окръжен съд. С последното е отхвърлен иска, предявен от дружеството против Д. Н. А., И. Н. Т., С. П. К., С. Б. С., Б. Б. С., М. Н. К., Н. Г. К., Х. С. С., Ц. К. П., Й. А. Й., К. А. Й., Г. К. П. , петко Й. П. и Г. Й. П. за заплащане на сумата 235872 лв., с която се е увеличила стойността на имота, реституиран на ищците по ЗВСОНИ.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищецът, като ЮЛ няма право да претендира стойността на извършени от него подобрения преди влизане в сила на ЗВСОНИ, тъй като този специален закон изрично урежда възможността такива да претендират само наемателите-физически лица в нормата на чл. 8 от ЗВСОНИ. Съдът е приел за редовно призовано дружеството за единственото, проведено пред него съдебно заседание на 13.05.2009г., въпреки, че то не е било призовано ч. призовка. Върху списъка на лицата за призоваване е поставено отбелязване от деловодителя, че пълномощника на “В” А. е съобщил в деловодството, че е редовно уведомен за съдебното заседание, насрочено за 13.05.2009г. от 10,10ч. Тази отметка е поставена на 08.05.2009г..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че.е е постановено в противоречие с материалния закон, поради това, че счита, че има право на увеличената стойност на имота в резултат на подобренията, съгласно чл. 72-74 от ЗС и за постановяване на решението в противоречие с процесуалните правила – чл. 56, ал.3 и чл. 142,ал.1 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани въпросите нарушението на процесуалната норма на чл. 41, ал.5 от ГПК /отм/, респ. чл. 56, ал.3 от ГПК води ли до нарушаване принципа за участие на страните в процеса и дължат ли се на юридическите лица суми, с които се е увеличила стойността на реституиран по ЗВСОНИ имоти, извършени до влизане в сила на този закон. Касаторът твърди наличие на противоречива практика по тези два въпроса, като по първия представя Р № 486/17.06.2004г.по гр.д. № 1791/03г. на ТК на ВКС, Р № 553 от 10.07.1985г. по гр.д. № 360/85г.ІІІ гр.о. Р № 954 от 10.01.1995г.по гр.д. № 35/2004г. на ТК-ІІ гр.о. и Р № 613/30.12.2008г. по гр.д. № 532/2008г. на ТК, а по втория представя Р № 1167/02.08.1999г. по гр.д. № 2062/1998г. ІV гр.о. на ВКС.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като касатора не сочи, че е пропуснал да извърши процесуални действия и заявява, че е бил уведомен за заседанието, а по втория въпрос се позовава на задължителната съдебна практика – ТР № 1/1995г. на ОСГК на ВС, с която е съобразено възивното решение. Затова молят решението да влезе в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият процесуален въпрос с касационната жалба касае нарушението на правен принцип, обезпечаващ правото на защита и поради това е пряко свързан с предмета на спора. Въззивният съд е процедирал в нарушение на съдебната практика, формирана от изброените приложени решения, съобразно които ход на делото може да се даде само когато е надлежно призована в срок по-дълъг от седем дни преди съдебното заседание, поради което по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на решението.
По вторият въпрос въззивното решение е съобразено със задължителната съдебна практика – ТР № 1/1995г.,т.4 на ОСГК, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по него. Представеното решение след постановената съдебна практика не е основание да се приеме, че е налице противоречива съдебна практика. Съществуващото противоречие е преодоляно с постановяване на ТР на ОСГК, поради което съдилищата следва да се съобразяват с начина, по който е разрешен този въпрос в него, така, както е направил възивния съд. Предвид наличието на задължителна съдебна практика по този въпрос не се налага ново произнасяне на ВКС по чл. 290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика. Затова по този въпрос няма да бъде допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 25 от 12.06.2009г., постановено по гр.д. № 62/2009г. на Апелативен съд – Бургас по касационна жалба, подадена от “В” А. по въпроса нарушението на процесуалната норма на чл. 41, ал.5 от ГПК /отм/, респ. чл. 56, ал.3 от ГПК води ли до нарушаване принципа за участие на страните в процеса.
Указва на касатора да внесе държавна такса в размер на 4717,44 лв.в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: