О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
София, 18.06.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 334 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на “Е” АД и “Е” АД гр. П. и двете чрез юрисконсулт С. Р. , срещу решение № 1986/29.12.2008 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, по в.гр.д. № 3054/2008 г. в частта, в която е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд /ПРС/ № 61/02.07.2008 г., осъждащо касаторите солидарно да заплатят на Л. А. М. сумата 3200 лв. по квитанция от 27.05.2002 г. и сумата 890.20 лв. по квитанция от 10.06.2002 г. като получени без основание със законната лихва и разноски.
В двете касационни жалби – напълно идентични, се поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационното обжалване се сочи произнасяне по неконкретизирани съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практика на ВКС. Излагат се общи доводи относно предпоставките за предявяване и уважаване на иск по чл.59 ЗЗД.
Ответната страна – Л. А. М. оспорва касационните жалби по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационните жалби срещу решението на ПОС, поради следните съображения:
ПРС е сезиран с обективно съединени искове по чл.59 и чл.86 ЗЗД от Л. А. М. срещу “Е” АД и “Е” АД гр. П. за сумите 3200 лв., платена от него по квитанция от 27.05.2002 г. и 890.20 лв., платена по квитанция от 10.06.2002 г., сумите, получени от ответниците без основание и 2591.84 лв. лихва за забава. ПРС е уважил исковете за претендираните главници – солидарно, както е поискано и е отхвърлил иска по чл.86 ЗЗД. По жалби и на двете страни първоинстанционното решение е оставено в сила от ПОС.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
По жалбата на “Е” АД гр. П.. Б. се сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК – произнасяне по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практика на ВКС, като се цитира и задължителна такава /ПП на ВС № 1/1979 г./ и решения на отделни състави /№ 1702/1995 г. и № 22/1958 г. на ОСГК/. Касаторът не формулира конкретният съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос по спора, а излага най общи доводи с оглед приетото в правната доктрина, относно допустимостта и основателността на иск по чл.59 ЗЗД. Доколкото в тази касационна жалба не се излагат никакви конкретни доводи, относно конкретно разрешени от ПОС материалноправен или процесуалноправен въпрос, нито конкретното му противоречиво разрешаване с цитираната практика на ВКС няма основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК.
По жалбата на “Е” АД гр. П.. И този касатор поддържа основания за допускане на касационно обжалване, напълно идентични с основанията на предходния касатор. Не конкретизира съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а излага общи доводи относно целия предмет на спора и то с оглед приетото в правната доктрина, относно допустимостта и основателността на иск по чл.59 ЗЗД. Цитира се същата практика на ВС и ВКС без никакви конкретни доводи и съображения. Изложеното по предходната касационна жалба се отнася и за тази касационна жалба с оглед липсата на всякаква конкретност и бланкетно позоваване на закона.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на ПОС. Съдът не присъжда разноски на противната страна – Л. А. М., макар да са поискани такива, с оглед липсата на доказателства М. да е направил разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1986/29.12.2008 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 3054/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.