4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
С., 28.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 955/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №121 от 8.VІ.2011 г. по т.д. №158/ 2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 4.І.2010 г. по т.д.№ 141/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 36 019.75 лв. – цена на доставе – ни арматурни заготовки по Фактура № 3727/13.VІІІ.2008 г. на основание чл. 327 ал. 1 ТЗ, със законната лихва от 1.ІІ.2010 г. и 7019 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 14.VІІІ.2008 г. – 31. І.2010 г. и е отхвърлен насрещният иск по чл. 55 ал. 1 ЗЗД за 17 412.46 лв. – платена без основание по Фактура №3727/13.VІІІ. 2008 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбопода – телят в касационната жалба и в Приложение към нея поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – съдът е интерпретирал въпрос, съществен за изхода на делото: допустимо ли е служебно да селектира и дезавуира представени доказателства, неоспорени и приети от страните, и от съда, включително такива, които са интегрирани в СИЕ, която не е оспорена от страните и е приета от съда, и следва ли съдът еднакво да третира еднаквите доказателства, удостоверяващи еднотипни юридически факти. Сочи, че съдът по своя инициатива е отстранил отнасящо се до друг адресат Отчетно писмо от 7.ІІІ.2005 г. (л.357), ведно с пълната съвкупност от митнически книжа, а безусловно е приел Отчетно писмо с приложенията към него от 28.ІІ.2005 г.(л.65), което е идентично по характер, реквизити и страни, като същото доказателство е елиминирал и от заключението на ССЕ. Жалбоподателят счита, че се касае за документи, приети като доказателства и неоспорвани от ищеца и че съдът е излязъл извън пределите на диспозитивното начало и решението противоречи на константната практика на ВКС по аналогични казуси: Опр.№1306/28.Х.2009 г. по гр.д.№1299/2009 г. на ІІІ ГО, Р.№451/15.VІІ.2010 г. по гр.д.№536/2010 г., Р.№589/29.VІ. 2010 г. по гр.д.№1359/2009 г. на І ГО и Р.№458/1.VІ.2010 г. по гр.д.№ 1299/2009 г. на ІІІ ГО.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която са разгледани осъдителни искове: за 36 019.75 лв. – цена на доставени арматурни заготовки и за 7019 лв. – обезщетение за забавено плащане, и насрещен иск за 17 412.46 лв., цената на които не е до 10 000 лв., и на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е подадена е в срок, че е допустима и редовна.
За да потвърди решението, с което са уважени първоначалните искове: за 36 019.75 лв. – цена на доставени арматурни заготовки по Фактура № 3727/13.VІІІ.2008 г. и за 7019 лв. – обезщетение за забавено плащане и е отхвърлен насрещният иск за сумата 17 412.46 лв. – платена без основание по Фактура № 3727/13.VІІІ.2008 г., въззивният съд е приел, че следва да съобрази като доставено от ищеца на ответника количеството 56 165 кг арматурни заготовки, доставено на [фирма], чиито подизпълнител е ответникът, които посочени 5 предавателни протоколи са подписани от [фирма]. За неоснователно е приел оспорването от ответника на Фактура № 3727/13.VІІІ.2008 г., като е изложил, че съгласно Писмо на НАП, ТД В., изх.№66072-3/17.ХІ.2010 г. ответникът е включил тази фактура в дневниците си за покупки, осчетоводил я е по сметка ”други дебитори” и частично я е платил (сумата 36 000 лв.), затова следва да се приеме, че е получил стоката и дължи плащане. Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника, че не дължи сумата и че е надплатил 17 412.46 лв. и е посочил, че за всяка експедирана партида желязо от ответника към ищеца, спедиторът е изготвял опис за експедиция, който опис включва и отчетно писмо от Пристанищен комплекс Р.-изток, експедиционна бележка, подписана от шофьора на ищеца и контролен талон за измерено тегло, издаден от Пристанищен комплекс Р., и с оглед Отчетни писма от 24.ХІ.2005 г., 28.ІІ.2006 г., 27.ІV.2006 г., 4.V.2006 г. и 4.VІІІ.2006 г. експедираното количество е 205 786 кг, а не твърдяното от ответника количество 246 286 кг. Съдът е изключил Отчетно писмо от 7.ІІІ.2006 г. (л.357), отнасящо се за друг адресат и за други доставени количества, и не е приел 19 140 кг доставени количества съобразно Отчетно писмо от 7.ІІІ.2006 г., посочено в ССЕ, но непредставено по делото. Като е заключил, че към момента на издаване на Фактура № 3727/ 13.VІІІ. 2008 г., от получените от ищеца 205 786 кг. и обработени и експедирани в обработен вид заготовки общо 217 559 кг, тъй като при ищеца не е имало материална наличност собствени на ответника 28 727 кг желязо, който факт е отразен в ССЕ въз основа на проверката в счетоводството на ищеца, съдът е приел, че ответникът дължи плащане на отразените количества арматура във фактурата, и след приспадане на платените 36 000 лв., задължението е 36 019.75 лв., за колкото първоначалният иск е основателен, съответно е неоснователен насрещният иск за недължимо платена от ответника сума 17 414.2.46 лв.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по изложените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, които с оглед данните по конкретното дело, се свеждат до въпроса за правомощията на съда служебно да изключи събрани и приети по делото писмени доказателства, които страните не са оспорили, включително такива, които са посочени в СИЕ, която страните не са оспорили и е приета от съда, и в тази връзка кога съдът излиза извън диспозитивното начало. В правомощията на въззивния съд, като инстанция по същество, е да не прави изводите си, като изложи съображения затова, въз основа на представените по делото и приети от първоинстанционния съд писмени доказателства, неотносими към спора – доказателства, касаещи друг адресат и други доставени количества (Отчетно писмо на л.357 до [фирма] – [населено място]). Право и задължение на въззивния съд е да обсъди заключението на съдебно – счетоводната експертиза и да не възприема същото безкритично, и когато страните не са оспорили заключението и същото е прието от първоинстанционния съд, въззивният съд може да приеме за установени спорните между страните количества доставено от ответника за ищеца желязо, посочени в заключението на ССЕ, основано на представени по делото доказателства, и да не приеме количествата желязо, за които няма доказателства по делото – стр. 2 на заключението, р.ІV, т.1. С това въззивният съд не нарушава принципа за диспозитивното начало и не се касае за различно третиране от въззивния съд на еднакви доказателства, като се има предвид, че Отчетно писмо до (л.357) е до [фирма] и няма връзка със страните по делото.
Неотносими към изложените въпроси са посочените от жалбоподателя постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК: Р.№458/1.VІ.2010 г. по гр.д.№1299/2009 г. на ІІІ ГО, отнасящо се за представено нечетливо копие от писмено доказателство, Р.№451/ 15.VІІ.2010 г. по гр.д.№536/2010 г., отнасящо се за изключване на непредставяне в оригинал писмени доказателства, Р.№589/29.VІ.2010 г. по гр.д.№ 1359/2009 г. на І ГО, отнасящо се за задължението на въззивния съд да изясни с други доказателства неизяснената фактическа обстановка по представени по делото официални удостоверителни документи, от които следват противоречиви изводи.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №121 от 8.VІ.2011 г. по т.д. №158/ 2011 г. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: