1
4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 11.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 719 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. О., подадена чрез пълномощника му адв. Г. В. Ц., срещу решение № 4773/23. 10. 2018 г. по в. гр. д. № 704/2018 г. на ОС – Благоевград, с което е потвърдено решение № 153 от 8. 05. 2018 г. по гр. д. № 1003/2017 г. на РС – Петрич, с което е отхвърлен предявеният от Д. С. О. против В. С. О. и Е. И. О. иск с правно основание чл. 108 ЗС, както и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК. Поддържа се недопустимост на решението, поради постановяването му по непредявен иск (искът бил установителен по чл. 124 ГПК, а съдът се е произнесъл по осъдителен по чл. 108 ЗС), както и неправилност на същото, поради необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. В изложението са формулирани два въпроса, без да е посочено във връзка с коя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК се поставят.
Ответникът В. С. О. изразява становище за допустимост и правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Делото има за предмет предявен от Д. С. О. против В. С. О. и Е. И. О. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], с площ от 1217 кв.м., съставляващ имот пл. № …., в кв. …. по кадастралния план на [населено място], както и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на нотариален акт № …, том …, рег. № …, дело № …/1. 09. 2016 г. по описа на нотариус Ф. Ш., с който ответниците са били признати за собственици по давност на процесния имот.
Ищецът твърди, че е владял имота от 1980 г. до предявяване на иска непрекъснато. Същият подлежал на реституция по ЗСПЗЗ на наследниците на В. М. О.. През 1996-1997 г. ищецът устно договорил с един от наследниците – С. В. О. бъдеща продажба на имота, която да се осъществи след възстановяване на собствеността с решение на общинската служба по земеделие, и му заплатил капаро 500 лв. През 2003 г. имотът бил възстановен на наследници на В. О. с решение № 15110/17. 06. 2003 г. на ОСЗ – П., през 2004 г. – нанесен в кадастралния план на селото. Тъй като до 2016 г. наследниците на В. О. не прехвърлили на ищеца собствеността върху имота, същият на 7. 04. 2016 г. предприел действия по снабдяване с нотариален акт за собственост по давност, като подал молба до нотариус Ф. Ш.. Такива действия са предприели и ответниците. Същите били признати за собственици на процесния имот по давност с н.а. № …/1. 09. 2016 г. по описа на нотариус Ф. Ш., а с н.а. № …/9. 11. 2016 г. продали на Г. А. А. и на В. С. К. по 150/1217 ид.ч. на всеки от тях. Иска се признаване за установено между страните по делото, че ищецът е придобил собствеността върху имота по давност, осъждане на ответниците да му предадат владението върху имота и отмяна на констативен нотариален акт № …./1. 09. 2016 г.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, съставът на въззивния съд е приел, че не е доказано ищецът да е упражнявал непрекъснато, явно и безспорно владение върху имота в сочения в исковата молба период. Този извод е основан на събраните гласни доказателства, според които имотът бил незастроен, първоначално – засипан с боклуци, но впоследствие изчистен и ползван от различни физически лица за различни цели (там били отглеждани зеленчуци, били поставяни скелета за сушене на тютюн, държани животни). В периода 1990-2003 г. лицата, които ползвали имота, знаели, че същият е на наследници на В. О., на които ще бъде възстановен от общинската служба по земеделие. Някои от тях (ищецът и свидетелят А. А.) имали устни договорки със С. О. да закупят имота или части от него след възстановяване на собствеността от общинската служба по земеделие. Ищецът заплатил на С. О. капаро 500 лв. през 1996-1997 г., а свидетелят А. А. платил капаро на 26. 03. 2002 г. Уговорката била като съберат пари да му платят цялата цена. Имотът бил реституиран на наследници на В. О. през 2003 г., през 2016 г. В. С. О. (син на едно от четирите деца на В. О.) и съпругата му Е. И. О. били признати за изключителни собственици на имота по давност и през същата година прехвърлили идеални части от правото на собственост на Г. А. и В. К.. В имота има построени три къщи – една от сина на ищеца (Т.), една от А. А. – за сина му Г. А. А. и една от В. С. К.. Последните двама си оградили реални части от имота около построените къщи.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа разяснения относно това каква е претенцията, предмет на делото, кои обстоятелства са мотивирали ищеца да предяви иска, какви гласни и писмени доказателства са събрани и как е решен спорът от първата и въззивната инстанция. В останалата част изложението съдържа касационни оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, идентични с изложените в касационната жалба – за несъответствие между фактически изводи и събрани доказателства и за постановяването му в противоречие с чл.чл. 69 и 79, ал. 1 ЗС. Излагат се съображения и за недопустимост на решението, поради постановяването му по осъдителен, вместо по предявения установителен иск за собственост.
След тези оплаквания са формулирани следните въпроси:
„1. Може ли въззивният съд да твърди, че е налице неформална делба, при условие, че в тази насока не бяха ангажирани никакви писмени или гласни доказателства.
2. Може ли въззивният съд да се произнася по иск, който не е предявен и поддържан по делото /иск с правно основание чл. 108 ЗС/, при условие, че е налице вписана искова молба по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 537, ал. 2 ГПК.“
Във връзка с втория въпрос, не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо, поради постановяването му по непредявен иск. От искова молба /поправена/ вх. № 33/5. 09. 2017 г., вписана вх. рег. № …./12. 09. 2017 г., акт № …., том …, дело № …/2017 г., имотна партида ……… по описа на СВ – [населено място] е видно, че същата е с петитум да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния имот, както и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху същия.
Във връзка с поставените въпроси не се сочи някое от изброените допълнителни основания по точки 1, 2 или 3 от разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК – не се твърди възприетото от въззивния съд становище да противоречи на практиката на ВКС (ТР, ППВС, решения по конкретни дела), нито такава е цитирана. Не се твърди разрешението по поставените въпроси да противоречи на актове на КС на РБ или на С., нито такива актове се сочат. Не е обосновано значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Непосочването на общото и/или на някое от допълнителните основания по чл. 280 ГПК налага недопускане до касационно обжалване на съдебния акт.
Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба В. С. О. претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, но не е представил доказателства да е направил такива.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4773/23. 10. 2018 г. по в. гр. д. № 704/2018 г. на ОС – Благоевград, с което е потвърдено решение № 153 от 8. 05. 2018 г. по гр. д. № 1003/2017 г. на РС – Петрич, с което са отхвърлени предявените от Д. С. О. против В. С. О. и Е. И. О. искове с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], с площ от 1217 кв.м., съставляващ имот пл. № …….., в кв. ….. по кадастралния план на [населено място], и чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на нотариален акт № …, том …, рег. № …., дело №…../1. 09. 2016 г. по описа на нотариус Ф. Ш..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: