– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 377
гр. София 11.09.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 06.03.2019 (шести март две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4853 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 5164/28.11.2018 година, подадена от Б. Т. М., И. З. С. и М. З. М., срещу определение № 1150/24.10.2018 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 190/2018 година, с което е оставена без уважение молбата им с вх. № 4230/01.10.2018 година за изменение на постановеното по делото решение № 287/17.07.2018 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.
В частната жалба са изложени доводи за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което подадената от Б. Т. М., И. З. С. и М. З. М. молба по чл. 248 от ГПК да бъде уважена като Община Рудозем бъде осъдена да им заплати направените във въззивното производство разноски, както следва-3000.00 лева на първата и от по 2500.00 лева на втората и третата.
Ответникът по частната жалба Община Рудозем не е подала отговор на същата, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
Частната жалба е подадена в установения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересовани страни и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С решение № 287/17.07.2018 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 190/2018 година съставът на Окръжен съд Смолян е потвърдил първоинстанционното решение № 40/09.03.2018 година на Районен съд Мадан, постановено по гр. д. № 258/2017 година, с което Община Рудозем е осъдена да заплати на Б. Т. М., И. З. С. и М. З. М. сумите от 70 000.00 лева на първата и по 60 000.00 лева на втората и третата, представляващи обезщетение за претърпени от смъртта на З. И. М.-съпруг на първата и баща на втората и третата, настъпила вследствие на реализирана на 09.12.2016 година трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 09.12.2016 година до окончателното плащане, като е осъдил общината да заплати на трите ищци сумата от 3847.50 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Посочено е, че този размер се определя при общ обжалваем интерес от 190 000.00 лева, съобразено с т. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения (за изготвяне на отговор на въззивната жалба от пълномощника) във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата. Този размер се присъждал тъй като се явявало основателно възражението на Община Рудозем по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение-делото не било с фактическа и правна сложност, защитата на Б. Т. М., И. З. С. и М. З. М. била проведена само чрез подаване на писмен отговор, без явяване на процесуалния представител в съдебно заседание, отговорът бил общ и за трите, т. е. касаело се до еднотипна защита, поради което не можело на всяка една от тях да бъде присъдено платеното поотделно възнаграждение на адвокат пълномощника.
В обжалваното определение съставът на Окръжен съд Смолян е посочил, че липсват основания за промяна на посочените в решението изводи относно размера на присъдените разноски. Производството пред въззивния съд било проведено ведно съдебно заседание и не били събирани доказателства, делото не се отличавало с фактическа и правна сложност и затова нямало нужда от лично явяване в съда. В молбата на процесуалния представител на частните жалбоподателки от 22.06.2018 година се съдържало само изявление да се даде ход на делото, не се правели възражения по доклада на съда, а само евентуално такова по чл. 78, ал. 5 от ГПК за разноските на общината, както се поддържал представения отговор, прилагали се договорите за правна помощ и списъците за разноските с повтаряне на искането да бъдат присъдени. Затова молбата не следвало да се отчита като действие на процесуалния представител, което да обосновава прилагане на друга разпоредба, а не тази на чл. 9, ал. 1, пр. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това присъдената сума от 3847.50 лева била много по-голяма от минимума предвиден в разпоредбата. При направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът бил длъжен да направи преценка доколко платеното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, като трябвало да се отчете това, че защитата на частните жалбоподатели била проведена общо, чрез подаване на един отговор. Неоправдано и несправедливо било да се приеме, че е положен отделен, различен труд за защита на всяка една от частните жалбоподателки, макар и всяка от тях да била сключила самостоятелен договор за правна защита и съдействие.
Видно от мотивите на състава на Окръжен съд Смолян съдебният състав е приел, че сключените между Б. Т. М., И. З. С. и М. З. М. договори за правна помощ с процесуалния им представител са такива по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно за изготвяне на писмен отговор на подадената от Община Рудозем въззивна жалба без обаче да се осъществява процесуално представителство. По този начин въззивният съд е осъществил правомощие, с което не разполага, а именно да променя съдържанието на сключените между страните и техните процесуални представители договори за правна помощ. В случая видно от представените пред въззивната инстанция договори за правна помощ и съдействие, сключени между Б. Т. М., И. З. С. и М. З. М. същите са обхващали не само изготвянето на отговор на подадената от Община Рудозем въззивна жалба, но и в процесуално представителство по делото. С оглед на това дължимото се по тях възнаграждение не може да бъде определяно по реда на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, трябва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това трябва да се има предвид, че се касае до три отделни субективно съединени иска всеки, от които има отделна цена, поради което за него се дължи отделно възнаграждение-чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на цената на исковете приложение трябва да намери разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с оглед на него минималното възнаграждение за предявения от Б. Т. М. иск е р размер на 2630.00 лева, а за предявените от И. З. С. и М. З. М. искове е 2330.00 лева.
С оглед на горното частната жалба е основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено като се постанови друго, с което решение № 287/17.07.2018 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 190/2018 година бъде изменено в частта му за разноските. При това отчитайки направеното от Община Рудозем възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК на Б. Т. М. трябва да бъде присъдена сумата от 2630.00 лева разноски, а на И. З. С. и М. З. М. по 2330.00 лева на всяка една от тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1150/24.10.2018 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 190/2018 година като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 287/17.07.2018 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 190/2018 година в частта му за разноските, както следва:
ОСЪЖДА ОБЩИНА РУДОЗЕМ ГР. РУДОЗЕМ, [улица] заплати на Б. Т. М. с ЕГН [ЕГН], И. З. С. с ЕГН [ЕГН] и М. З. М. с ЕГН [ЕГН], трите със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, чрез адвокат В. Г. сумите от 2630.00 лева на първата и от по 2330.00 лева на втората и третата, представляващи направени по делото разноски
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.