5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
гр. С. 12.04.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 31 март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 336 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца К. А. С. срещу решение № 1383/17.11.2010 г. по в.гр.дело № 1259/2010 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1419/23.04.2010 г. по гр. дело № 58/2006 г. на В. районен съд, с което е отхвърлен предявения иск против ОСЗ В. и [община] за приемане за установено по отношение на последните, че ищецът в качеството на наследник на А. К. С. има право на възстановяване собствеността върху земеделски имот с площ от 1.510 дка в м.”С. л.” в землището на кв.”Г.”[населено място], идентичен със стар имот № 956 от помощния план на м.”Б.”, землището на кв.”Г.” на осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, неразделна част от което е и решение № 71/24.01.2011 г. постановено по същото дело по реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм./, с което е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решението на ВОС относно местонахождението на имота, който вместо „помощния план на м.”Б.” се чете”помощния план на м.”Б.-ю.”, землището на кв.”Г.”.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивния съд е разрешил правните въпроси както следва – 1. представляват ли допустими писмени доказателства за установяване на собствеността на наследодателя преди обобществяването на земеделския имот в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ препис-извлечение обр. № 9/1957 г. на полските имоти и Протокол на Т. комисия № 14/18.10.1957 г. на основание ПМС от 26.08.1954 г., решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 906/26.02.2010 г. по гр.дело № 744/2009 г. на ВКС II г.о., постановено на осн.чл.290 ГПК, 2. замяната, извършена в полза на наследодателя съгласно ПМС от 26.08.1954 г. с решение на комисията на Т. съставлява ли такъв административен акт с гражданскоправна последица, който с влизането си в сила проявява прехвърлителното действие на замяната и установява ли тази замяна в производството по иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ принадлежащото на наследодателя право на собственост върху имота към момента на включване на земеделската земя в ТКЗС, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1198/12.02.2010 г. по гр.дело № 1063/2009 г. на ВКС II г.о., постановено по чл.290 ГПК, въпрос решаван противоречиво от съдилищата – решение № 2298/22.08.94 г. по адм.дело № 6201/93 г. на ВКС I. г.о.
Ответникът по жалбата О. с. п. з.[населено място] в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът по жалбата [община] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел за неоснователен предявения иск с пр. осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
Прието е, че ищецът-жалбоподател е наследник на А. К. С. б.ж. на[населено място], починал на 18.04.1981 г. Наследодателят оставил наследници – съпруга М. С. починала на 28.01.93 г. и освен ищецът, и син Х. А. С.. Прието е, че наследниците на А. С. не са подавали заявление за възстановяване на собствеността върху имот в м.”С. л.” в землището на кв.”Г.” на[населено място] от 1.5 дка.
Съдът е приел, че майката на ищеца М. С. е била член-кооператор на ТКЗС”Ч. м.”. От приложения протокол № 14/18.10.1957 г. на Т. комисия е установено, че наследодателят на ищците А. К. е вписан под № 18, като е удостоверено, че същият отстъпва на ДПФ нива от 5 дка, а получава от ДПФ нива от 5 дка в м.”К.” при граници – д., Н.М., ф., Еф. Н., бивша собственост на Гр.И..
По делото е приложен и препис-извлечение от 1957 г. за включените в блок на ТКЗС”Д.К.” полски имоти на наследодателя А. С., заменени по решението на Комисията според ПМС от 26.08.1954 г. за земеустрояването на ТКЗС, Д. и др.стопанства с протокол № 14/18.10.1957 г., съобразно който наследодателят отстъпва нива в м.”Т.” от 5 дка и получава нива от 3 дка в м.”К.” и 1.5 дка в м.”С. л.” при граници К.С. и И.Т..
Възоснова на СТЕ съдът е приел, че процесният имот е заснет като пл. № 964 по плана на стари имотни граници, че се намира извън строителните граници на[населено място], попада в урбанизирана територия на СО”Б.-ю.”, че не са налице данни за отчуждаване на имота по благоустройствени закона и че не е идентичен с имотите заявени от жалбоподателя за възстановяване, че част от имота е застроен с паянтова постройка-дървено бунгало.
Възоснова на изслушана тройна СТЕ е прието, че посочените от ищеца имоти с № 1647 и № 1649 по П. на СО”Б.-ю.” земл.”Г.” попадат в имот № 956 по плана на стари имотни граници, който е записан на А. К., че по разписен лист към КП от 1960 г. имот № 956 е записан на А. К., а имот № 964 на И. Т..
Възоснава на установените факти съдът е приел, че актът, с който се създават права е протокола на Т. комисия и съобразно данните в същия не е удостоверено наследодателят на ищеца да е получил в замяна имот от 1.5 дка в м.”С. л.” при граници К.С., И. Т. и път, какъвто имот е посочен в препис извлечение от същия протокол. Прието е, че двата документа се различават по съдържание, че релевантен за спора е протокола на Т. комисия и че не са представени други доказателства, удостоверяващи извършването на твърдяната замяна.
Съдът е изложил и доводи при наличие на хипотеза на извършена замяна, като с оглед разпоредбите на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ е приел, че при извършена замяна по реда на ЗТПС правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната и само в случай на застрояване или извършване на разпоредителна сделка със земята, получена при замяната последната остава в сила. Според въззивния съд не са представени доказателства за извършени разпореждания със заменената земя, както и за застрояване на същата. Поради това е прието, че не са налице основания за запазване действието на извършената замяна. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция, тъй като наследодателят на ищеца не се легитимира като собственик на заменената земя.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос. С решение № 906/26.02.2010 г. по гр.дело № 744/2009 г. на ВКС II г.о., постановено по чл. 290 ГПК състав на ВКС се е произнесъл по правния въпрос кои документи съставляват „други писмени доказателства” според чл.11, ал. 2, вр. чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. Застъпено е становището, че с оглед целта на иска по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ да се установи правото на собственост към момента на обобществяване на земята и последващото реализиране на възстановяването на собствеността по административен ред в исковото производство са допустими всички писмени доказателства, които са допустими и пред органа на поземлена собственост. Прието е, че такова доказателство е всеки писмен документ, който не е съставен с оглед нуждите на исковия процес, независимо дали се касае до деклариране на имоти с оглед задължението за заплащане на поземлен данък или вписването им в емлячния регистър или възпроизвеждащ съдържанието на такъв документ, каквито са самите емлячни регистри и данъчни картони, както и документи, създадени от трети лица с оглед нуждите им или в изпълнение на законово задължение, какъвто е картата на воден синдикат, след като в него достатъчно ясно е отразено, че се касае за право на собственост върху конкретен имот, който е достатъчно индивидуализиран по площ и местонахождение. С обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от даденото разрешение, като е приел, че протокола на Т. комисия № 14/18.10.57 г. е писмено доказателство по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ. Като писмено доказателство според чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ е прието и препис-извлечението от 1957 г. за включените в блок на ТКЗС”Д.К.” полски имоти на наследодателя А. С.. Поради различие в съдържанието на посочените писмени доказателства досежно индивидуализацията на описаните имоти съдът е приел, че релевантен за спора е протокола на Т. комисия. При липса на други доказателства за твърдяната от ищеца замяна на имоти съдът е приел, че с оглед данните за имотите, отразени в протокол № 14/57 г. на Т. комисия не е установено наследодателят на ищеца да е получил в замяна процесния имот. С оглед на изложеното съдът намира, че не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос на жалбоподателя.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос – замяната, извършена в полза на наследодателя съгласно ПМС от 26.08.1954 г. с решение на комисията на Т. дали съставлява такъв административен акт с гражданскоправна последица, който с влизането си в сила проявява прехвърлителното действие на замяната и установява ли тази замяна в производството по иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ принадлежащото на наследодателя право на собственост върху имота към момента на включване на земеделската земя в ТКЗС, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1198/12.02.2010 г. по гр.дело № 1063/2009 г. на ВКС II г.о., постановено по чл.290 ГПК, въпрос решаван противоречиво от съдилищата – решение № 2298/22.08.94 г. по адм.дело № 6201/93 г. на ВКС I. г.о.
В подкрепа на доводите за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК жалбоподателят е цитирал решение № 1198/12.02.2010 г. по гр.дело № 1063/2009 г. на ВКС II г.о., постановено по чл.290 ГПК. С посоченото решение съдът се е произнесъл по правния въпрос относно определяне на предмета на иска по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. Прието е, че релевантно по исковете по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е установяване право на собственост върху имоти, попадащи в приложното поле на закона към момента на обобществяването им, че при предявен иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е необходимо да се установи кому е принадлежало правото на собственост и дали е било налице същото към момента на включване на земеделската земя в ТКЗС, че не следва да се свързва статута на земеделската земя към настоящия момент за включването й в строителните граници на населеното място. С въззивното решение относно определяне предмета на иска по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ съдът се е произнесъл в съответствие с даденото тълкуване на състава на ВКС. След анализ на писмените доказателства съдът е приел, че не е установено правото на собственост върху процесния имот, представляващ земеделска земя да е принадлежало на наследодателя на ищеца към момента обобществяването му на претендираното придобивно основание – извършена замяна с решение на Т. комисия.
Съдът е обосновал и доводи при хипотеза за извършена валидна замяна по реда на ЗТПС. Взети са предвид разпоредбите на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ в редакцията на текста от Д.в.бр.122/97 г. – в сила от 23.12.1997 г. и е прието, че когато е извършена замяна по реда на ЗТПС/отм./ правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, че замяната остава в сила при застрояване или извършване на разпоредителни сделки с имота, получен при замяната. Въззивният съд е приел, че не са налице данни за извършено застрояване върху процесния имот или за извършена разпоредителна сделка, поради което действието на извършената замяна не се запазва.
Правният въпрос съдът не е разрешил в противоречие с изразеното становище на състав на ВКС в решение № 2298/22.08.1994 г. по адм.дело № 6201/93 г. на ВС I. г.о. Със същото е прието, че придобитите земеделски земи от частни стопани некооператори от членове кооператори след 1954 г. на основание ПМС от 26.08.1954 г. и чл.222 ЗЗД могат да бъдат върнати на наследниците на частните стопани некооператори, ако същите подадат писмена декларация с нотариално заверен подпис съгласно чл.12,ал.3 ЗСПЗЗ до съответната О.. Хипотезата, по която се е произнесъл въззивния съд не е нито сходна, нито идентична с тази в цитираното решение на ВС, поради което и правните изводи са различни. За различното разрешаване на правния въпрос следва да се вземе предвид и изменението на подзаконовата уредба в чл.18з,ал.3, изр.2 и 3 ППЗСПЗЗ в сила от 23.12.1997 г., която хипотеза представлява пречка за възстановяване на собствеността върху процесния имот. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос.
Всички изложени съображения налагат извода, че обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване по поставените правни въпроси.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата О. с. п. з.[населено място] следва да се присъди сумата 150 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1383 от 17.11.2010 г. по в. гр. дело № 1259/2010 г. на Окръжен съд[населено място], неразделна част от което е и решение № 71/24.01.2011 г. постановено по същото дело по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./ по касационна жалба вх. № 59/03.01.2011 г., част от която е касационна жалба с вх. № 4196/08.02.2011 г., подадена от К. А. С.[населено място], [улица], чрез адв.М. Д..
Осъжда К. А. С.[населено място], [улица] да заплати на О. с.п. з.[населено място] сумата 150 лв. разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: