О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 377
София, 13.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6509/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение №36/17.05.2013 год., постановено по в. гр.д. №62/2013 год. на Бургаския апелативен съд след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено ново решение, с което при участието на трето лице помагач на ответника Ю. И. И. от [населено място] , [фирма] [населено място] е осъден да заплати на М. С. от [населено място] сумата от 31 148 лв., получена на отпаднало основание по развален предварителен договор за покупко- продажба на недвижими имот, както и сумата от 3 114,80 лв. представляваща задатък, по договора, ведно със законната лихва върху двете суми , считано от 19.09.2011 год. до окончателното им изплащане, както и 6 704 лв. съдебни разноски за двете инстанции ; Ю. И. И. от [населено място] e осъден на осн. чл. 219,ал.3 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД да заплати сумата от 43 071,80 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за поръчка, при условие, че се представят доказателства за заплащане от [фирма] на М. С. на присъдените й с решението суми и лихви , както и сумата 2 490 лв. направени от дружеството съдебни разноски по делото пред двете инстанция.
Решението се обжалва изцяло с касационна жалба от Ю. И. И. от [населено място] в качеството му на трето лице помагач на ответника чрез особения му представител адв. К. И. Т..
Решението в осъдителната част по отношение на Т.” Е., [населено място] се обжалва от дружеството.
И с двете касационни жалби се представят изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касационните жалби М. С. А. от [населено място], оспорва допустимостта на касационното обжалване по двете касационни жалби в писмени отговори по делото. Претендира разноски.
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на Ю. И. И. :
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос: Може ли купувачът да развали едностранно договор за покупко- продажба на недвижим имот без да е дал подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален? Счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №15/03.02.1959 год. по гр.д. № 135/1957 год. на ОСГК , според което развалянето на договора за бъдещи покупко- продажби на недвижим имот настъпва не с изтичане на договорения срок за изпълнение на насрещните задължения, а едва след срока даден допълнително съгл. чл. 87,ал.1 ЗЗД, както и с ТР решение № 142-6 от 11.11.1954 ОСГК, според което „изправният кредитор по двустранен договор, който може да развали договора при условието на чл. 87,ал.1 ЗЗД с едностранно предупреждение, няма правен интерес да води иск по съдебен ред за същото и такъв иск следва да бъде отхвърлен от съда като процесуално недопустим. . Посочено е също така , че по въпроса : „Може ли да се вмени във вина на ответника непредставянето по делото на документ след като е заявил , че не разполага с него и това да доведе до прилагането на санкция по чл. 161 ГПК . Счита, че по този въпрос решението е постановено в противоречие с решение №18/25.02.2010 год. на ОС [населено място] по в. гр.д. №55/2010 год. Изразява становище, че е налице основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
По първия поставен въпрос: цитираната практика на ВС няма отношение към настоящия казус и неговото разрешаване със въззивното решение, доколкото съдът не се е произнесъл по иск за разваляне на процесния договор , а по искове с пр. осн. чл. 55,ал.1 чл. 92 и 93 ЗЗД от относно последиците на упражнено право на разваляне на договора поради неговото неизпълнение. Приел е също така, че доколкото предварителния договор за покупко- продажба е съчетан с договор за строителство, който не е изпълнен, по отношение на неговото разваляне се прилага специален ред по чл. 262,ал.2 ЗЗД , който не изисква даване на допълнителен срок за изпълнение, ако стане явно , че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения надлежен начин. Дори да се приеме, че в случая разпоредбата на чл. 87,ал.1 ЗЗД е приложима според въззивният съд от предявяването на иска е изтекъл достатъчен срок през който ответникът е би могъл да изпълни, което не е сторено.Независимо от това не е налице противоречие на въззивното решение конкретно с решение №15/03.02.1959 год. по гр.д. № 135/1957 год. на ОСГК , относно даването на срок за изпълнение, доколкото , /както е посочил и въззивният съд / в чл. 11,ал1 от договора е предвидено право на купувача да развали договора в случай на забава от страна на продавача, продължила повече от два месеца да изпълни задължението си да завърши и предаде договорения имот. Следователно в случая правото на разваляне на договора изрично е уговорено след предварително уговорен срок на забава в изпълнението.
Поставеният процесуално – правен въпрос относно предпоставките за налагане на санкцията по чл. 161 ГПК, не е обуславящ изхода на делото , доколкото с въззивното решение е прието, че в отговора на исковата молба въззиваемото дружество е признало , че процесния договор е подписан от пълномощник на фирмата, притежаващ нотариално заверено пълномощно. Независимо от това ищцата е поискала от първоинстанционния съд да задължи ответната страна да представи посоченото в отговора на исковата молба нотариално пълномощно , по което искане съдът не се е произнесъл. Пълномощното е представено пред въззивната инстанция и е приобщено към доказателствата по делото.Същото потвърждава направеното в отговора на исковата молба признание като в случая санкцията на чл. 161 ГПК като доказателствена техника ,не е прилагана .
По изложените съображения не са налице комулативните предпоставки ,с което законът свързва достъпът до касационно обжалване.
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на [фирма], [населено място]:
В представеното с тази касационна жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал два въпроса свързани с упълномощаването на третото лице помагач и касационен жалбоподател Ю. И. И. , а именно :
1- ви въпрос: Наличието на представителна власт по пълномощно, дадено на съдружник на търговско дружество да извършва действия на управление и разпореждане само с имуществото на фирмата, означава ли наличието на представителна власт за извършване на всякакви действия на управление и разпореждане, включително и по отношение на имущества на трети лица, които дружеството никога не е притежавало и няма никакви договорни взаимоотношения с третите лица по отношение на сградата, предмет на предварителния договор.
2 -ри въпрос: Не е ли налице в този случай липса на представителна власт / респ. излизане извън обема на предоставената от упълномощителя представителна власт / и съответно недействителност на извършените от мнимия пълномощник действия, които ангажират само него, но не и мнимия упълномощител след като няма потвърждаване на така извършените действия.
Първият въпрос / формулиран по посочения начин / не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение, доколкото касаторът не е правил възражения в посока на това, че с процесният договор представляващият дружеството се е разпоредил с имущества на трети лица. Възраженията са били , че пълномощникът е злоупотребил с права като е договарял изцяло в своя полза и с оглед на своя интерес и във вреда на фирмата тъй като не е представил сключения от него договор, както и разписките за получените от него пари , нито ги е внесъл в счетоводството на фирмата.Именно във връзка с тези възражения са изложените от въззивният съд мотиви.
Същото се отнася и до втория формулиран въпрос , който е изграден изцяло върху твърденията , включени в първи въпрос, които,както се посочи, не са въведени своевременно като възражения в процеса.
Доколкото не са били предмет на разглеждане във въззивното решение посочените въпроси нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК , което е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска без да се обсъждат посочените от касатора допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Въпросът за необсъждането от въззивният съд поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото гласни доказателства, което е довело съда до неправилни изводи, няма характер на правен въпрос, а на касационно оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато процесуално нарушение, което може да бъде обсъждано в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационно обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство, което го предхожда.
По делото не са представени доказателства за направени по делото разноски от ответницата по касационната жалба, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №36/17.05.2013 год., постановено по в. гр.д. №62/2013 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: