ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 377
София, 13.04.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1359 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Кр.К. като процесуален представител на Л. Н. Б. със съдебен адрес в [населено място] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд от 23.ХІІ.2015г. по гр.д. № 865/2015г.
Ответницата по касационната жалба Е. Г. Р. от [населено място] не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение Паз.ОС е отменил решението на РС Панагюрище от 29.VІІ.2015г. по гр.д № 194/2015г. в отхвърлителната му част за разликата над 2000лв. до 8000лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Л. Б. да заплати на Е. Р. още 6000лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на престъпление по чл.150 ал.1 НК, извършено на 17.Х.2009г., ведно със зак.лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част за сумата 2000лв.
Прието е от въззивния съд, че са налице предвидените в чл.45 ЗЗД предпоставки за присъждане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди – с влязла в сила присъда № 88/08.ІХ.2010г. на РС Панагюрище ответникът е признат за виновен за това, че на 17.Х.2009г. чрез употреба на сила и заплашване е предизвикал страх у ищцата за живота и телесната й цялост и по този начин е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление; в пряка причинна връзка с престъплението Р. е изпитвала редица отрицателни емоции, изпадала е в нервни кризи, покривала се цялата с петна, получавала е неустоим сърбеж, за което и се дължи обезщетение в присъдения размер, определено предвид вида и характера на уврежданията и травмите, продължителността и интензитета физическите болки, психическите и морални страдания, обусловени и от други физически неудобства и промени в емоционалната й сфера. Като неоснователно е оценено възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищцата, споделяйки изводът на първоинстанционния съд в тази насока в определение № 124/19.V.2015г., че началния момент, от който е започнал да тече давностният срок, е не датата на извършване на деянието, а датата на влизането в сила на 23.ІХ.2010г. на присъдата № 88/08.ІХ.2010г. по НОХД № 167/2010г., защото до този момент независимо, че е извършил деликта, Б. не е признат за виновен, при което липсва вината, за да се търси съставомерност на непосволеното увреждане. Поради това до предявяването на исковата молба /08.ІV.2015г./ правото на иск не е погасено.
В изложението на Л. Б. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. от кога започва да тече погасителната давност при непозволено увреждане – от откриване на извършителя на непозволеното увреждане или от влизане на присъдата в сила – в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. ТР № 5/2005г. на ОСГК; 2. /уточнен от съда/ за задължението на съда да подложи на преценка във връзка с оплакването във въззивната жалба по възражението за давност представени пред първоинстанционния съд писмени доказателства, удостоверяващи, че ищцата е посочила извършителя на престъплението и че той е установен още на 17.Х.2009г. – в противоречие с практиката на ВКС /ППВС № 1/1985г. и ТР № 1/04.І.2001г. на ОСГК/ и на съдилищата.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на така постановеното решение следва да бъде допуснато поради разрешаването от въззивния съд на първия поставен от касатора въпрос в противоречие със сочената практика на ВКС.
За касационното обжалване касаторът дължи 160лв. д.т.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, втори въззивен състав, № 641/23.ХІІ.2015г. по гр.д № 865/2015г.
УКАЗВА на касатора Л. Н. Б. в едноседмичен срок от получаване на съобщение да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 160лв. д.т., както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за преценка за насрочване на делото в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: