3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
С., 14,05,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №587/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение от 30.03.2011г. по гр.д.9762/10г. на Софийски градски съд.
Ответниците по касация- С. О. Ц. и Е. О. Ц. и двете от [населено място] са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, след посочване на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК е поддържал, че въззивният съд се е произнесъл по „материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, касаещ основанията за възникване на спорното вземане”.Страната е посочила, че този въпрос е за „ наличието на сложния юридически факт и неговата договорно правна уредба”, пораждащ правото електроразпределителното дружество да извърши корекция на сметката на потребителя на ел. енергия.В тази връзка е развито разбирането, че редица съдебни състави приемали, че съдържанието на този сложен юридически факт било уредено изчерпателно в съдържанието на договора и в общите условия.Страната подробно е развила това разбиране, в контекста на защитната й теза по конкретния правен спор, като е изложила и своите оплаквания за неправилност на приетото от въззивния съд, с оглед събраните, според нея, доказателства установяващи твърдяното за описаните в констативния протокол нарушения.Направени са и оплаквания за това, че първоинстанционния съд, неправилно и в нарушение на чл.9 ГПК отменил определението си за допускане на експертиза, която щяла да потвърди констатациите в този протокол. Разгледано е подробно и разбирането на страната за приложението на чл.25 от Общите условия.Направен е извод, че с оглед изложеното иска бил неоснователен. Лаконично е отбелязано, че решението на ВКС по „ настоящия спор ще бъде от изключително значение за уеднаквяване на съдебната практика”, като е възпроизведен текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и са изброени решения на съдилищата, които са и приложени.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че касаторът не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Макар и непълно формулиран и обоснован със защитната му теза, той е поставил въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,свързан с възможността едностранно да бъде коригирана от него сметката за доставена електроенергия.Наличието на общото основание, обаче не е достатъчно за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване. В тази връзка страната следва да установи една от лимитивно изброените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Въпреки, че са изброени и трите основания по основанието по т.1 на текста не са сочени каквито и да било доводи, нито е приложена или цитирана задължителна практика, а само каузална такава, като по отношение на голяма част от приложените решения липсват данни да са влезли в сила, поради което и валидно не могат да обосноват наличие на практика по смисъла на чл.280, ал.1 т. 2 ГПК- арг. т. 43 ТРОСГТК №1 /09г. Освен това приложените решения са ирелевантни спрямо твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и поради това, че по основния въпрос, относим към изхода на спора за това дали на доставчика на ел. енергия е предоставено надлежно правомощие за едностранна корекция на дължими от потребителя суми за минал период е налице задължителна практика – решение №165 от 19.11.2009г. по т.д. №103/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104 от 05.07.2010г. по т.д. 885/09г. на ВКС, ІІ то.и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. Доколкото изводите на въззивния съд не влизат в противоречие с приетото с тази задължителна практика, то и твърденията на касатора за наличие на противоречива казуална практика на съдилищата е без правно значение за основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.Развитите подробно оплаквания за неправилност на решението и за допуснати нарушения на процесуалните правила, както и становището на страната по приложението на договорните обвързаности между страните са ирелевантни към лимитивно изборените основание по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, квалифицират се по чл.281 ГПК и биха били относими към разглеждане на касационната жалба, само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване, но спрямо производството по чл.288 ГПК същите са без правно значение.Без правно значение е и лаконичния общ довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, с оглед установеното задължително тълкуване на закона.
Налага се извод, че страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадената касационна жалба. На ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.03.2011г. по гр.д.9762/10г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на С. О. Ц. и Е. О. Ц. и двете от [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: