О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№377
София, 14.08.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 238 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Б. чрез пълномощника й адвокат М. М. против решение № 401 от 27.07.2016 г., постановено по гр.д. № 36 по описа за 2016 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 246 от 12.11.2015 г. по гр.д. № 1519/2013 г. на Районен съд-Ботевград за отхвърляне н предявените от В. М. Б. ревандикационен иск против В. Х. В. по отношение на сграда с идентификатор 05815.306.11.1 с площ 25 кв.м., находяща се в [населено място], вилна зона „Ч.“, иск по чл.124, ал.4 ГПК против И. П. А., Т. Н. И., Ю. Н. И., Я. Н. П. и П. Н. П. за установяване неистинност на решение № 15036 от 28.03.2005 г. на О.-гр.Б. и нотариален акт № 98, том I. рег. № 4814, дело № 650 от 2008 г. на нотариус рег. № 408 и иск по чл.124, ал.4 ГПК против В. Х. В., И. П. А., Т. Н. И., Ю. Н. И., Я. Н. П. и П. Н. П. за установяване неистинност на нотариален акт № 99, том IV, рег. № 4816, дело № 651 от 2008 г. на нотариус рег. № 408
Т. Н. И., П. Н. П., Я. Н. П. и Ю. Н. И. са подали чрез пълномощника си адвокат Е. К.-Д. по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират направените в настоящото производство разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Софийски окръжен съд е констатирал, че ищцата основава претендираното право на собственост на договор за учредяване на право на строеж върху държавна земя от 9.05-1989 г и акт за узаконяване № 21/6.06.1996 г. Изложил е съображения, че при разрешаването на спора следва да се съобрази, че сградата е построена в недвижим имот, бивша земеделска земя, включен в строителните граници /урбанизирана територия/ на [населено място], м.”Ч.”, върху който имот е възстановено правото на собственост с решение на ОСЗ-гр.Б. в полза на наследниците на П. И. Б., които са прехвърлили собствеността с договор за продажба на 12.12.2008 г., отразен в НА № 99/12.12.2008 г., на В. В.. Тъй като сградата е построена във възстановен имот по реда на ЗСПЗЗ, то следва, че е приложима разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, според която за да се възстанови правото на собственост върху земята не трябва да са изградени законни сгради от трети лица, респ. законно разрешеният строеж не трябва да е започнал към 1.03.1991 г. За да се приеме, че строежът е започнал към 1.03.1991 г. е необходимо към този момент да са били одобрени строителните книжа, да е издадено строително разрешение, да е дадена строителна линия, както и да са извършени изкопните работи. Ако е реализирано строителство след 1.03.1991 г, или реализираното строителство макар и преди тази дата е незаконно, то имотите подлежат на реституция.
Съдът е приел за установено, че към 9.05.1989 г е отстъпено право на строеж, което е било продължено от 13.05.1994 г. до 9.08.1996 г. със заповед №308/8.05.1996 г. Архитектурен проект е одобрен и узаконен на 3.06.1996 г. и преписка за узаконяването на сградата е образувана по молба от 14.05.1996 г. от В. Б., като с акт № 21/6.06.1996 г. е узаконена постройката. Направил е извод, че одобряването на строителните книжа е извършено през 1996 г., когато е и узаконена сградата.
В. съд е съобразил практиката на ВКС по приложение на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, именно, че спазването на всички нормативни изисквания следва да е налице към началото на реституционния процес. Счел е, че от ангажираните по делото гласни и писмени доказателства не може да се установи с конкретност кога е изградена сградата – архитектурния проект е одобрен на 3.06.1996 г., съществуващата постройка не отговаря на архитектурния проект, а това води до извод за незаконност на постройката, въпреки извършеното узаконяване на строежа през 1996 г., което също е след датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Същевременно показанията на свидетеля Г. Б. установяват, че сградата е построена в средата на 90-те години. Обсъждайки противоречивите данни за момента на строителството по писмените документи, експертното заключение и свидетелските показания, съдът е приел, че сградата е била изградена в средата на 90-те години, за което е бил издаден и одобрен архитектурен проект на 3.06.1996 г. Счел е, че това, че ищцата е застроила имота след 1991 г., а през 1996 г. е узаконила строежа, води до извод, че няма противопоставими права и не може да запази правото си на собственост върху постройката поради което спорният имот подлежи на реституция. Довод в насока, че имотът не е бил застроен до 1991г. е и представената по делото Заповед №308/8.05.1996 г., с която е наредено да се удължи срокът на отстъпено право на строеж на В. Б., считано от 13.05.1994 г. до 9.08.1996 г., защото ако беше реализирано правото на строеж, то не би имало нужда от това продължаване.
След като към 1.03.1991 г. не са били одобрени строителните книжа, не е било издадено строително разрешение и не са били започнали изкопните работи, не са налице пречките за възстановяване право на собственост върху земята, върху която е построена сградата съгл. чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.
Окръжният съд е приел, че възраженията на ищцата относно реституционното решение №15036/28.03.2005 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на П. И. Б., не следва да се обсъждат, тъй като възражение за незаконосъобразност на административния акт могат да правят само лица, които претендират за себе си правото на възстановяване на собствеността, т.е. в хипотезата на спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Такъв спор в случая не е налице, доколкото претенциите на ищците се основават на придобиване на имота от ТКЗС в периода след обобществяването.
По отношение на предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК за установяване на неистинност на Решение №15036/28.03.2005 г. на О.-Б., НА №98, том ІV, рег.№4816, дело №650 от 2008 г, на нотариус Т.Ф., НА №99, том ІV, рег.№4816, дело №651 от 2008 г. съдът е приел, че изложените доводи от ищцата нямат по съществото си характер на оспорване на истинността на посочените документи. Твърдението, че решението на ПК е неистинско, тъй като не е съобразено с издадено удостоверение от отдел „Т.” при Община–Б. касае законосъобразността на решението, което не следва да се обсъжда в настоящия спор, тъй като ищцата не заявява права към минал момент за собственост. Посочените доводи за неистинност на нотариалните актове – че са издадени на база на неистинското решение на поземлената комисия – също по съществото си не са същинско възражение за неистинност на документ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът В. Б. поставя следните правни въпроси:
1) по какъв начин и с какви доказателствени средства най-обективно и достоверно се установява времето на строеж на една постройка и при наличие на разнопосочни факти от различни доказателствени средства, на кои съдът следва да даде вяра;
2) за правната стойност на експертното заключение, допуснато от съда за установяване на определен факт, при липса на ясен отговор на експерта относно въпроса, който му е поставен;
3) представлява ли оспорването верността на официален документ иск с правно основание чл.124, ал.4, изр.1 ГПК или доказването на неверността на тези официални документи е неотносимо към този иск, тъй като касаят законосъобразността на посочените документи.
Първите два въпроса не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Първоинстанционният съд е отказал да кредитира показанията на свидетеля Г. Б. за периода на построяване на сградата и е приел въз основа на експертното заключение, че същата е съществувала още от 70-те години, поради което договорът за учредяване право на строеж е нищожен. Произнасяйки се по доводите във въззивната жалба на В. Б. /за необсъждане на всички събрани доказателства, превратно тълкуване на събрани доказателства и относно некредитирането на показанията на свидетеля Б./, въззивният съд е обсъдил отново доказателствения материал и е направил собствени изводи, възприемайки и установеното от показанията на свидетеля Б.. След като съдът е възприел за достоверни доказателствата, които В. Б. е твърдяла, че установяват праворелевантните факти /които същата признава и в касационната си жалба с изявлението, че към 1991 г. е имало възможност да се възстанови правото на собственост, което обаче не възпрепятства по никакъв начин упражняването на правото на строеж, което тя е осъществила законосъобразно в сроковете, които са й били предоставени от заповедта и последвалото нейно удължаване/, то обстоятелството, че изводите които следва от тези факти обуславят неоснователност на ревандикационния иск, не е основание за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса.
Не може да се допусне касационно обжалване и по третия въпрос, тъй като в касационната жалба не са изложени доводи относно изводите на съда по исковете по чл.124, ал.4 ГПК, поради което правилността на същите не може да бъдат проверени при постановяване на касационното решение с оглед нормата на чл.290, ал.2 ГПК, а съответно въпросът е неотносим към изхода на правния спор.
С оглед изхода на настоящото производство В. Б. следва да възстанови на Т. Н. И., П. Н. П., Я. Н. П. и Ю. Н. И. направените в настоящото производство разноски в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Е. К.-Д..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 401 от 27.07.2016 г., постановено по гр.д. № 36 по описа за 2016 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. М. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Т. Н. И., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] П. Н. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], кв.П., ул-„Курията“ № 1а, Я. Н. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Ю. Н. И., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], секция 36, ул.“742-ра“ № 8 разноски по повод касационната жалба в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: