9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
[населено място], 15.07.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на седми май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2991/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „БПИ„АД против решение № 187/31.07.2018 г. по т.д.№ 48/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 72/14.11.2017 г. по т.д. № 92/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч, в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от касатора против „Нафтекс Петрол„ЕООД / в несъстоятелност / и „КТБ „ АД / в несъстоятелност /, представлявано от синдиците А. Д. и К. М., искове , с правно основание чл. 694 ТЗ, за установяване следните вземания на „БПИ„ АД от „Нафтекс Петрол„ ЕООД / в несъстоятелност / : 1/ главница , в размер на 27 449,76 лева, на основание договор за цесия от 23.07.2014 г.; 2/ 5 454,94 лева – мораторна лихва върху претендираната главница, за периода 24.07.2014 г. – 06.07.2016 г. и 3/ 229,21 лева – законна лихва върху главницата, за период от датата, следваща тази, на която е обявено в Търговския регистър съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол„ЕООД, до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността – 05.08.2016 г., както и за законна лихва върху главницата от предявяването на иска до плащането й. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в произнасяне по невъведени от ответниците възражения и конкретно : по нищожност на договора за цесия, поради липса на основание, въпреки въведено от ответника „КТБ„АД / в несъстоятелност / възражение за нищожност само по чл.26 ал.2 пр. първо ЗЗД – невъзможен предмет на договора за цесия. Счита, че неправилно не е съобразена презумпцията на чл.26 ал.2 изр. второ ЗЗД, според която основанието на договора се предполага до доказване на противното, въпреки че ищеца и ответника „ Нафтекс Петрол” ЕООД – страни по договора за цесия – не са противопоставили възражение за липса на основание, нито в съответствие с разпределението на доказателствената тежест, предвид презумпцията на чл.26 ал.2 изр. второ ЗЗД, ответникът „КТБ„ АД / в несъстоятелност / е доказал пълно и главно липсата на основание. Страната се позовава на необоснованост на решението, предвид логичната неиздържаност на извода на съда, че с оглед уговореното в чл.1.3 от договора за цесия, със същата „ не се цели да се удовлетвори вземането на кредитора, а задължението се прехвърля на друг кредитор, който с оглед на обстоятелството, че е едноличен собственик на капитала на длъжника, да не изпълни задължението„.В тази връзка се сочи ирелевантност на обстоятелството, че длъжник и цесионер са свързани лица, доколкото едноличен собственик на цесионера „Нафтекс Петрол„ ЕООД е длъжника по прехвърленото вземане – „Еврокапитал България„АД, както и ирелевантност на обстоятелството – дали прехвърленото вземане ще бъде действително удовлетворено или не – за валидността на договора за цесия. Касаторът сочи превратно тълкуване на чл.1.3 от договора за цесия, както и неоснователност на извода на съда, за съществуващо противоречие между чл.1.2 и чл.1.3 от договора, изключващо възмездността на цесията. Последното се обвързва и с довод, че договорът за цесия може да бъде и безвъзмезден. Неправилно, според страната , е обосноваването на липса на основание с условието, под което е сключен договора за цесия, както и с неосъществяването му към датата на сключване на договора за цесия, позовавайки се на чл.2.1, чл.1.5 и чл.4 от договора, както и на чл.25 ал.1 ЗЗД. След като законът допуска сключването на всяка сделка и под условие, уговарянето на последното не би могло да обоснове нищожност на сделката, нито е логически несъвместимо осъществяването му последващо на сключването на договора за цесия. Сочи се съществено процесуално нарушение, поради необсъждане на доказателствата, установяващи сбъдване на условието по чл.1.3 от договора за цесия.
Ответната страна – „ Нафтекс Петрол „ЕООД – не е взела становище по касационната жалба.
Ответната страна – „КТБ”АД / в несъстоятелност / – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необосноваване на допълнителния селективен критерий по формулираните въпроси, вкл. поради неудовлетворяване на общия селективен критерий по втория въпрос.
Конституираният в производството синдик на ответника „ Нафтекс Петрол„ ЕООД / в несъстоятелност / – М. Н. – също не е взел становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, в съответната му атакувана част, въззивен съдебен акт .
За да се произнесе, в съответствие с касационните доводи за неправилност и изложението по чл.280 ГПК, настоящият състав съобрази следното :
Предявеният главен иск по чл.694 ТЗ, постановеното въззивно решение по който е предмет на настоящото обжалване, има за предмет установяване съществуващо вземане на ищеца „БПИ„АД от цена по сключен с „Нафтекс Петрол„ ЕООД договор за цесия от 23. 07.2014 г., в размер на 27 449,76 лева. Ответникът „КТБ„ АД / в несъстоятелност /, в качеството на кредитор на несъстоятелността на „Нафтекс Петрол„ЕООД / оспорил първоначалното приемане на вземането от синдика на дружеството, последващо изключено от списъка с определение № 629/18.11.2016 г. по т.д.№ 68/2016 г. на Ловешки окръжен съд, по реда на чл.692 ал.3 и ал.4 ТЗ / оспорва иска с възражение за нищожност на договора за цесия, поради невъзможен предмет. Твърди, че прехвърлените с цесията вземания / от неиздължена наемна цена по договор за наем, сключен между „БПИ„ АД , в качеството на наемодател, и „Еврокапитал България„ АД , в качеството на наемател, и от погасени от цедента задължения на „Еврокапитал България„ АД, по сключен договор за лизинг с „Ар Би лизинг„ЕАД / не съществуват. Противопоставил е и възражение, че „условието”, при настъпване на което следва да се счита сключен договора за цесия / чл.1.3 /, не се е сбъднало, доколкото липсват представени доказателства за осъществяване на визираните в разпоредбата действия, въпреки че ненастъпването на условието страната свързва единствено с нанастъпила изискуемост на цената по договора за цесия.
Чл.1.3 от договора за цесия предвижда : „ Вземането по настоящия договор се прехвърля под условие, че „Нафтекс Петрол„ ЕООД прехвърли с ъ щ о т о на М. В. С. и прихване вземането си за цената по договора за цесия с М. С., както и вземането си за цената по Договор за продажба на 598 359 броя акции от капитала на „Еврокапитал – България„ЕАД , с насрещно вземане на М. В. С. за цената по договор за продажба на 1 бр. акция от капитала на „Елит Петрол„АД.
С допълнителна искова молба ищецът представя доказателства за установяване съществуването на прехвърлените вземания, както и за сбъдване на условието в чл.1.3 от договора, като е прието и заключение на съдебно-икономическа експертиза. В допълнителния отговор на исковата молба ответникът „КТБ „АД / в несъстоятелност / идентично е оспорил сбъдване на „условието” по сключения, в изпълнение на чл.1.3, последващ договор за цесия – от 25.07.2014 г. – между „Нафтекс Петрол„ ЕООД / в несъстоятелност / и М. С., както и оспорил действителността на разпоредителните сделки / покупко-продажба на акции /, с вземания по които е осъществено визираното в чл.1.3 от договора за цесия от 23.07.2014 г. прихващане, вкл. за симулативност,без надлежна обосновка на същата, освен позоваване на недоказано съществуване на прихванатите по споразумителния протокол от 25.07.2014 г. вземания. Наведен е формалния довод – за сключването им с цел „генериране на несъществуващо вземане на „БПИ„АД към „Нафтекс Петрол„ ЕООД /в несъстоятелност /, по недействителен договор за цесия„ – дословно възпроизведен в постановеното въззивно решение.
За сбъдване на „ у с л о в и е т о ” по чл.1.3 от договора за цесия се представят последващ договор за цесия от 25.07.2014 г., сключен между „ Нафтекс Петрол„ЕООД и М. С., с който се прехвърлят п р и д о б и т и по процесния договор за цесия вземания / чл.1.4 /, наред с други вземания, в общ размер от 2 407 053,99 лева, срещу цена от 1 407 053,99 лева, който договор за цесия също е сключен под „у с л о в и е”, че „Нафтекс Петрол„ ЕООД п р и х в а н е вземането си от ц е н а п о ц е с и я т а от М. С., както и вземането си от цената по договор за продажба на акции от капитала на „Еврокапитал България„ЕАД / съставляващи 100 % от капитала /, с насрещното вземане на М. С. от плащане на цената по договор за продажба на 1 бр. акция от капитала на „Елит Петрол„АД, сключен между М. С., в качеството на продавач, и „Нафтекс Петрол„ ЕООД, в качеството на купувач. Представен е споразумителния протокол за прихващане от 25.07.2014 г. между „Нафтекс Петрол„ЕООД и М. С., ведно с визираните в изявлението за прихващане два договора за продажба на акции от 25.07.2014 г., сключени между „Нафтекс Петрол„ ЕООД и М. С..
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, ведно с акцесорните искове за лихви за забава върху главницата, позовавайки се на обстоятелството, че прехвърленото с договора за цесия от 23.07.2014 г. вземане е идентично по размер с договорената и дължима от цесионера цена. От това обстоятелство съдът е обосновал извод, че действителното основание на цесионния договор е това в т.1.3 / „условието„ /, но доколкото сделките, визирани в „условието„ , са последващо сключени – на 25.07.2014 г. – „липсва валидно възникнало и съществуващо към датата на цесионния договор насрещно вземане на ц е с и о н е р а към цедента, произтичащо от посочените в чл.1.3 продажби на акции , годно да бъде погасено с прехвърленото вземане „. Очевидно се изхожда от това, че при равенство в престациите по цесията / размер на прехвърлените вземания и на дължима за същите цена / , с уговарянето на „условието”, предвиждащо разпореждане от цесионера с придобитите по цесията вземания, съобразно притежавани други, извън правоотношението между страните по цесията, както и между цесионера и длъжника права и задължения, цесионерът ще дължи на цедента цена, в размера на същите, което изключва за него разумна причина за предприетото с цесията имуществено разместване. Така е обоснован извод за нищожност на договора за цесия, поради липса на основание, изводима от самото съдържание на договора. В евентуалност са изложени и съображения за недоказаност на съществуването на цедираните вземания, вкл. на вземанията, с които е извършено прихващането от 25.07.2014 г., уговорено като „условие” в договора за цесия от 23.07.2014 г., вкл. липса на доказателства за джиросване на акциите, предмет на договорите за покупко-продажба и недоказана цена на прехвърлянето им.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази му обжалвана част с идентични, но и допълнени съображения, както следва : Прехвърлените вземания са в размер идентичен на договорената цена по цесията. От факта, че едно и също лице, представлявало цесионера при сключването на договора за цесия на 23.07.2014 г., е представлявало длъжника по цедираните вземания до същата дата, на която е вписано заличаването му като управител на „Еврокапитал България„ АД, но без доказателства за конкретното времево осъществяване на двете действия, съдът е обосновал извод, че „цесията не цели удовлетворяване на вземането на кредитора, а задължението /?/ да се прехвърли на друг кредитор , който с оглед обстоятелството, че е едноличен собственик на капитала на длъжника, да не изпълни задължението „ / очевидно се има предвид последващото прехвърляне на вземането, респ. несъбирането му от цесионера / , както и , че целта на цесията е „генериране на вземане на „БПИ„ АД към „Нафтекс Петрол” ЕООД / в несъстоятелност / от неплащане на цената по договора за цесия„. Съдът е извел като релевантни за нищожността на договора за цесия обстоятелствата, че „условието„ в чл.1.3 не е настъпило към датата на подписване на договора за цесия и е налице противоречие между разпоредбите на чл.1.2 / цената на прехвърлянето / и чл.1.3 / „условието” /. В обобщение, изводът за нищожност, поради липса на основание, е обоснован с изводима от тълкуването на разпоредбите на чл.1.2 и чл.1.3 от договора цел, различна от целта „да се изпълни задължението” / да се събере вземането /. Досежно възприетата нищожност на договора за цесия, поради липса на основание, съдът е препратил и към изводите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК. Споделени са и изложените от първоинстанционния съд, в евентуалност, изводи за недоказаност на съществуването на прехвърлените вземания, тъй като не е доказано реално ползване на наетия от „Еврокапитал България„АД имот на цедента, нито размер на действителната наемна цена, както и не е доказано плащане на сумите по лизингов договор с „И Ар Би Лизинг”, от цедента, в полза на лизингополучателя „Еврокапитал България„ АД.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ При направено възражение за недействителност на договор, съдът следва ли да разгледа само конкретното възражение за нищожност, на което се позовава страната или следва да извърши преценка дали са налице всички основания за нищожност на договора по чл.26 ЗЗД и по – специално : при наведено възражение за нищожност на договора поради невъзможен предмет, може ли съдът да разгледа въпроса дали договорът е нищожен, поради липса на основание ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решения по т.д.№ 4123/2013 г. на ІІ т.о. и по т.д.№ 196/2011 г. на І т.о. на ВКС; 2/ Може ли съдът служебно да приеме, че е оборена презумпцията на чл.26 ал.2 изр. второ ЗЗД – че съществуването на основание при договорите се предполага до доказване на противното – без да има твърдение за липса на основание от никоя от страните по делото ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, поради противоречие с решения по гр.д.№ 401/2009 г. на ІV г.о. и по гр.д.№ 4782/2007 г. на ІІ г.о. на ВКС; 3/ Има ли договорът за цесия специални цели, които следва да се постигнат и които са от значение за неговата действителност ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК . В евентуалност се сочи „очевидна неправилност„ на въззивното решение, като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 пр.трето ГПК, по изложените в касационната жалба доводи за неправилност.
Първият от въпросите, сведен по същество до правото на съда служебно да прогласи нищожност на договор, на различно от визирано от страна по спора основание за нищожност, с тази си относима към процесуалните действия на съда конкретизация, е релевантен, тъй като решаващият извод за нищожност на договора за цесия, поради липса на основание, е обоснован от съда служебно, въпреки липса на противопоставено от ответниците възражение за нищожност на това основание,а единствено поради невъзможен предмет. Въпреки удовлетворяването на общия селективен критерий, не се удовлетворява допълнителния такъв с цитираната съдебна практика, тъй като същата, вкл. в казуалната й част, не разрешава поставения въпрос, нито има за предмет идентична процесуална ситуация. Решението по т.д.№ 4123/20213 г. на ІІ т.о. ВКС, съобразявайки го в цитираните от касатора за относими негови части, но и в цялост, касае задължението на съда за съобразяване с принципите на диспозитивното начало и за равенството на страните в процеса и съответстващото им задължение същият да оказва съдействие само в рамките на предявения иск / твърдените факти и обстоятелства / и предприетата от ответника защита / правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи възражения по основателността на иска /. Решението, както и това по т.д.№ 196/2011 г. на І т.о. ВКС, относими към задължението за обосноваване на правен интерес от предявяването на всеки от кумулативно предявени искове за нищожност, на различни правни основания, не дават отговор на формулирания въпрос, при това в конкретната хипотеза на „изведена„ от съда нищожност, поради липса на основание, единствено въз основа на съдържанието на договора, без необходимост от преценка на допълнителни факти и обстоятелства. Допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е не само необоснован, но и изключен, предвид възприетото в т.1 на ТР № 1/ 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за служебното задължение на съда, да следи за нарушението на императивна материално правна норма, каквато безспорно е и тази на чл.26 ЗЗД, уреждаща различните основания за нищожност на сделка.
Вторият въпрос по същество се концентрира до възможността трето лице да оспори нищожността на сделка, поради липса на основание, независимо от позицията на страните по нея, както и до разпределението на доказателствената тежест в процеса, като последица от презумпцията на чл.26 ал.2 изр. първо ЗЗД. Дори с тази си, относима към спора конкретизация, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий. Позитивният отговор на първия формулиран въпрос изключва значимостта на отговор по формулирания втори въпрос. Налице е и богата съдебна практика на състави на ВКС, разглеждащи различни хипотези на атакувани за нищожност сделки от трето, спрямо страните по същите, лице, приемащи исковете за допустими при наличието на обоснован правен, вкл. евентуален, не непосредствен интерес / така решения по т.д.№ 634/2008 г., т.д.№ 458/2010 г. , т.д.№ 17/ 2011 г. , т.д.№ 737/2010 г. всички на І т.о. , реш. по гр.д.№ 2141/2013 г. на ІІІ т.о. на ВКС и др. /. Въззивният съд не е презумирал липса на основание, противно на чл.26 ал.2 изр. първо ЗЗД, а извел нищожност от самото съдържание на договора за цесия, като отричащо само по себе си основанието му. Дори да би бил удовлетворен общия, по идентични съображения е неудовлетворен допълнителния селективен критерий. Цитираните решения не са постановени по идентичен предмет на спора и в идентична процесуална ситуация, нито дават отговор на поставения въпрос – възможно ли е оспорване основанието на сделка от трето за същата лице, нито разглеждат разпределението на доказателствената тежест, с оглед презупцията на чл.26 ал.2 изр. първо ЗЗД.
Третият въпрос очевидно е предпоставен от конкретиката на спора и решаващия мотив на въззивния съд, че с договора за цесия не се цели удовлетворяване интерес на цесионера от придобиване на конкретното вземане, съобразявайки договорените в чл.1.3 цесии и прихващания, както и уговорената конкретна възмездност по договора за цесия. Така формулиран, обаче, въпросът е общ, неотносим към приложение на конкретна правна норма или правен принцип и непозволяващ еднозначен отговор, приложим във всички възможни хипотези на приложението на такава норма или принцип. Провокиран от конкретните възприятия на съда, основани на тълкуване клаузите на договора за цесия, въпросът е фактологичен, а не правен, а и е неудовлетворен допълнителния селективен критерий, сочен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тази хипотеза предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, предпоставила противоречива съдебна практика по тълкуването й или обосноваване на предпоставки, за преодоляване на иначе еднозначна практика по тълкуване на такава норма, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Очевидната неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281 т.3 ГПК, очевидната неправилност също предпоставя обосноваването й от страната, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281 т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание за селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършената последващо,по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните и действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
Мотивите на въззивния акт не предпоставят директен извод за неправилност, въпреки че в една част са недостатъчно прецизни, доколкото за тази преценка е необходима и собствена тълкувателна дейност на клаузите на договора за цесия в цялост от настоящата инстанция, съобразно принципите на тълкуването в чл.20 ЗЗД. Не е установимо, само от мотивите, пряко нарушение на императивна правна норма, нито нелогично възприемане последиците на конкретен факт, нито отказ за прилагане на процесуална норма или неправилно приложена такава.
Обосноваването на „очевидна неправилност„ е изключено най – малкото поради факта, че препращайки към мотивите на първоинстанционния акт по чл.272 ГПК, въззивният съд е споделил и алтернативните доводи за недължимост на цената по цесията, поради недоказано съществуване на прехвърлените вземания, впрочем и на насрещните, уговорени за последващо прихващане с цедираните, в изпълнение на „условието” по чл.1.3. Дори да не би било вярно тълкуването на чл.1.3 вр. с чл.1.2 от договора , тези алтернативни доводи, в алтернативност и помежду си – като касаещи недължимост на цената по цесията / ако прехвърлените с нея вземания не съществуват /, но и несбъдване на „условието„ в чл.1.3, от което се предпоставя „действието„ на договора за цесия / ако цедираните вземания съществуват, но не съществуват насрещните, с които е предвидено прихващане / – изключват извод за о ч е в и д н а неправилност на въззивното решение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187/31.07.2018 г. по т.д.№ 48/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: