3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 377
С., 16,05,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3929 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. Х. от В. против решение № 189/407.2013 г. по в.т.д. № 299/2013 г. на Варненски АС в частта, с която по същество искът по чл.422 ГПК е уважен и се приема за установено, че касаторката дължи на С. Н. Я. от С., въз основа на запис на заповед от 26.09.09 г., сумите 30 000 евро главница и 1 423.50 лв. разноски по заповедното производство, по заповед за незабавно изпълнение от 18.02.2011 г. и изп.лист по ч.гр.д. № 2539/11 г. на ВРС.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, като претендира за разноски.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че ЗЗ е издаден във вр. с предоставен заем за сумата по записа 36 000 евро. В отговора се твърди, че сумата не е получена.
С обжалваното решение е установено следното: ЗЗ от 26.09.2009 г. е действително издаден, но за сумата 36 000 евро, с оглед устно сключен договор за заем, задължението по който е изпълнено от ищеца на 29.09.2010 г., като реално заетата сума на ответницата възлиза на 30 000 евро, за колкото искът е уважен.
В касационната жалба са поставени въпросите: 1. Следва ли заемодателят, който има в негова полза запис на заповед, да докаже, че съществува заемно правоотношение, при условие, че заемополучателят-издател на ЗЗ, възразява, че не е получил парите?, 2.Следва ли по опис на парични средства от по-късна дата и за друг размер, да се приеме, че е предаване на сумата по ЗЗ?, за които се твърди основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Така зададен първият въпрос е обусловен единствено с възражението на длъжника за неполучаване на сумата, а въззивният съд е установил, че ЗЗ от 26.09.09 г. е действително издаден с оглед устно сключен между страните договор за заем, задължението по който е изпълнено от ищеца на 29.09.09 г. Това се установява от представения от ищеца опис от 29.09.09 г. на банкнотите предадени на ответницата, която се е подписала на три места и не оспорва подписа си, като действително заетата сума възлиза на 30 000 евро, за колкото искът е частично уважен.
Съобразена е константната съдебна практика, че при иск по чл.422 ГПК, ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект-съществуването на редовен от външна страна ЗЗ, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във вр. с което е издаден ЗЗ, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията, и които са обуславящи за претендираното, съотв. отричаното право-за съществуването, респ. несъществуването на вземането по ЗЗ.
Когато между страните съществува спор относно конкретното каузално правоотношение, съдът се произнася първо по този спор, като всяка от страните доказва твърденията, респ. възраженията си.
Въведените от ищеца-кредитор твърдения за съществуване на каузално правоотношение, по повод или във вр. с което е издадена ценната книга, подлежат на разглеждане от съда доколкото са свързани със заявените от ответника възражения за отричане на съществуването на правото.
Когато ответникът се позовава на безпаричност на ценната книга, той следва да докаже причина за издаване на редовния ЗЗ, въз основа на която да отрече съществуването на вземането на кредитора. В случая позоваването на безпаричност е оборено, а и ответникът не е посочил и доказал друга причина, която да отрече съществуването на вземането.
Вторият въпрос не е правен, а фактически, защото е обусловен от фактите по делото и доказването им.
Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от касатора въпроси не отговарят на посочените изисквания. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките между страните-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 189/4.07.2013 г. по в.т.д. № 299/2013 г. на Варненски АС в обжалваната част.
Осъжда М. Й. Х. от В. да заплати на С. Н. Я. от С. сумата 4 000 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: