4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 16.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2856/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Ц. Д. А., Б. Д. Й., В. Г. К., Р. П. Н., Ц. Я. К. и С. Х. К., чрез адв. Ц. Д. П., против решение от 12. 02. 2015 г. по гр. д. № 14040/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ Б въззивен състав в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Ц. Д. А., Б. Д. Й., В. Г. К., Р. П. Н., Ц. Я. К. и С. Х. К. против В. К. И. – П., Ю. К. Б., А. С. И. и М. Г. С. искове с правни основания чл. 108 ЗС. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба В. К. И. – П. и А. С. И., чрез адвокати А. Б. и В. Г., излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради липса на противоречие между изводите на съда в обжалваното решение и тези в представените от касаторите решения по чл. 290 ГПК. Претендират разноски за настоящата инстанция.
Ответницата М. Г. С., чрез адв. В. М., също поддържа липса на основания за допускане на касационно обжалване и иска присъждане на съдебни разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм./, след отменително решение № 231 от 30. 10. 2011 г. по гр. д. № 1610/2010 г. на ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд, е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените от Ц. Д. А., Б. Д. Й., В. Г. К., Р. П. Н., Ц. Я. К. и С. Х. К. искове с правни основания чл. 108 ЗС, за осъждане на А. С. И., В. К. И. – П. и Ю. К. Б. да предадат на ищците владението върху недвижим имот с площ от 873 кв.м., находящ се в [населено място], р-н „В.”, м.”М. д.”, ул. „…”, нанесен като ПИ с идентификатор 68134.2044.43 по одобрената КККР /бивш УПИ ХL-43, в кв. 15 по регулационния план на местността/, както и за осъждане на М. Г. С. да им предаде владението върху недвижим имот с площ от 761 кв.м., находящ се в [населено място], р-н „В.”, м.”М. д.”, ул. „…”, нанесен като ПИ с идентификатор 68134.2044.44 по одобрената КККР /бивш УПИ ХХХІХ-44, кв. 15 по регулационния план на местността/.
За да постанови този резултат съставът на градския съд е приел по иска срещу ответниците А. С. И., В. К. И. – П. и Ю. К. Б., че същите са собственици на ПИ с идентификатор 68134.2044.43, като са придобили същия на основание придобивна давност, чрез упражнявано от декември 1994 г. /влизане в сила на РПК № 5093/13. 12. 1994 г., с което на ищците е била възстановена собствеността върху процесния имот в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ/ до 3. 02. 2006 г. /предявяване на иска/ владение, основаващо се на договор за покупко-продажба на 900/1630 ид.ч. от имота, сключен с н.а. № 7/1966 г., по ЗРПВПННИ /отм./, между наследодателя на посочените ответници К. Н. И. и ТКЗС „В.”. Приел е, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила /22. 11. 1997 г./, се прилага само в хипотезите, при които реституцията не е приключила с влязло в сила решение на ПК /ОСЗГ, ОСЗ/, а за случаите, при които реституцията е приключила преди влизане в сила на посочената правна норма, се прилагат общите разпоредби на чл. 79 ЗС. Позовал се е на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които се прави тълкуване на нормата в посочения смисъл. Приел е за неоснователен доводът на ищците, че собствеността върху имота е възстановена не с влязлото в сила решение на ПК от 1994 г., а по-късно – през 2003 г., когато с решение от 9. 05. 2003 г. по адм. д. № 7964/96г. на СРС, 44 с-в, е прогласен за нищожен протокол № 6 от 16. 09. 1996 г., с който е отменено положителното реституционно решение от 1994 г. и е отказано възстановяване на собствеността на наследниците на Г. П. Н.
По иска срещу ответницата М. Г. С. е прието, че същата е собственик на ПИ с идентификатор 68134.2044.44, също на основание придобивна давност, чрез упражнявано от декември 1994 г. /влизане в сила на РПК № 5093/13. 12. 1994 г., с което на ищците е била възстановена собствеността върху процесния имот в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ/ до 3. 02. 2006 г. /предявяване на иска/ владение, основаващо се на договор за покупко-продажба на 700/1630 ид.ч. от имота, сключен с н.а. № 7/1966 г., по ЗРПВПННИ /отм./, между наследодателя на посочената ответница Г. Й. М. и ТКЗС „В.”. Приел е, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила /22. 11. 1997 г./, се прилага само в хипотезите, при които реституцията не е приключила с влязло в сила решение на ПК /ОСЗГ, ОСЗ/, а за случаите, при които реституцията е приключила преди влизане в сила на посочената правна норма, се прилагат общите разпоредби на чл. 79 ЗС. Позовал се е на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които се прави тълкуване на нормата в посочения смисъл. Приел е за неоснователен доводът на ищците, че собствеността върху имота е възстановена не с влязлото в сила решение на ПК от 1994 г., а по-късно – през 2003 г., когато с решение от 9. 05. 2003 г. по адм. д. № 7964/96г. на СРС, 44 с-в, е прогласен за нищожен протокол № 6 от 16. 09. 1996 г., с който е отменено положителното реституционно решение от 1994 г. и е отказано възстановяване на собствеността на наследниците на Г. П. Н..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите – ищци поставят следните правни въпроси: а/. тече ли придобивна давност срещу бившите собственици на земеделски земи преди собствеността им да им бъде възстановена по надлежния ред, предвиден в ЗСПЗЗ, като се твърди, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 627 от 5. 10. 2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. на ВКС, І г.о. и решение № 99 от 10. 05. 2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, І г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; б/. към кой момент следва да се счита възстановена собствеността по ЗСПЗЗ в случаите, при които има постановено влязло в сила решение на органа по земеделска реституция за възстановяване на собствеността, след влизането му в сила реституционното решение е отменено и е отказано възстановяване на собствеността и второто решение е прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение – към влизане на първото положително реституционно решение или към влизане в сила на съдебното решение, с което се прогласява нищожността на второто решение, отказващо възстановяване на собствеността, като се твърди решаването му в противоречие с решение № 139 от 23. 05. 2013 г. по гр. д. № 370/2011 г. на ВКС, І г.о.решение № 6 от 22. 01. 2010 г. по гр. д. № 2760/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 65 от 2. 03. 2012 г. по гр. д. №_ 482/2011 г. на ВКС, І г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос – тече ли придобивна давност срещу бившите собственици на земеделски земи преди собствеността им да им бъде възстановена по предвидения в ЗСПЗЗ ред. В представените от жалбоподателите решение № 627 от 5. 10. 2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. на ВКС, І г.о. и решение № 99 от 10. 05. 2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, І г.о. е прието, че по отношение на бивши собственици на земеделски земи давност не тече до момента, до който собствеността върху имота не им е възстановена с влязло в сила решение. Изводите на състава на градския съд не противоречат, а напълно съответстват на тези в цитираните решения – прието е в акта на въззивната инстанция, че придобивната давност по отношение на В. К. И. – П., Ю. К. Б., А. С. И. и М. Г. С. започва да тече от момента, от който на ищците е възстановена собствеността върху процесните имоти с влязло в сила решение № 5093/13. 12. 1994 г. на ПК „В.” и към предявяване на иска /3. 02. 2006 г./ е изтекъл предвиденият в чл. 79 ЗС десетгодишен придобивен давностен срок.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по втория въпрос. Въззивният съд е приел, че собствеността върху процесните имоти следва да се счита възстановена с влизане в сила на РПК № 5093/13. 12. 1994 г., а не през 2003 г. – влизане в сила на съдебното решение, с което се прогласява за нищожно последващо решение на поземлената комисия, обективирано в протокол № 6/16. 09. 1996 г., с което се изменя решението от 1994 г. и се отказва възстановяване на собствеността. В посочените от касаторите решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК /решение № 139 от 23. 05. 2013 г. по гр. д. № 370/2011 г. на ВКС, І г.о.решение № 6 от 22. 01. 2010 г. по гр. д. № 2760/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 65 от 2. 03. 2012 г. по гр. д. №_ 482/2011 г. на ВКС, І г.о/ не се дава отговор на поставения от жалбоподателите въпрос за момента на възстановяване на собствеността в посочените хипотези, тъй като такъв проблем въобще не е обсъждан. Решенията съдържат становище по въпроса дали в хипотезите на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ се заличава с обратна сила изтеклата до момента давност и дали до приключване на производството по възстановяване на собствеността правата на лицата, заявили искане за възстановяване на собствеността, правата могат да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност, но не и по въпроса за момента на възстановяване на собствеността в хипотези, при които след постановяване на положително реституционно решение е постановено друго такова, изменящо влязлото в сила и възстановяващо собствеността, което е прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение.
При този изход на делото жалбоподателите Ц. Д. А., Б. Д. Й., В. Г. К., Р. П. Н., Ц. Я. К. и С. Х. К. следва да бъдат осъдени да платят на В. К. И.-П. сумата 1000 лв., а на М. Г. С. сумата 1200 лв. разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12. 02. 2015 г. по гр. д. № 14040/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ Б въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение от 18. 05. 2009 г. по гр. д. № 2960/2006 г. на Софийски районен съд, ГО, 26 с-в в частта, с която са отхвърлени искове с правни основания чл. 108 ЗС, предявени от Ц. Д. А., Б. Д. Й., В. Г. К., Р. П. Н., Ц. Я. К. и С. Х. К. против А. С. И., В. К. И. – П. и Ю. К. Б. – за предаване владението върху недвижим имот с площ от 873 кв.м., находящ се в [населено място], р-н „В.”, м.”М. д.”, ул. „…”, нанесен като ПИ с идентификатор 68134.2044.43 по одобрената КККР /бивш УПИ ХL-43, в кв. 15 по регулационния план на местността/ и срещу М. Г. С. – за предаване владението върху недвижим имот с площ от 761 кв.м., находящ се в [населено място], р-н „В.”, м.”М. д.”, ул. „…”, нанесен като ПИ с идентификатор 68134.2044.44 по одобрената КККР /бивш УПИ ХХХІХ-44, кв. 15 по регулационния план на местността/.
ОСЪЖДА Ц. Д. А., Б. Д. Й., В. Г. К., Р. П. Н., Ц. Я. К. и С. Х. К. да платят общо сумата 1000 лв. /всеки от тях по 166, 66 лв./ на В. К. И.-П., както и общо сумата 1200 лв. /всеки от тях по 200 лв./ на М. Г. С., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: