О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София 18.03.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 7095 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. В. Ф. чрез адв.А. Д. срещу решение № 1361 от 1.07.14г.по гр.дело № 1445/14г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 488 от 22.01.14г.по гр.дело № 16 454/12г.на Софийски градски съд.С него жалбоподателката е осъдена на основание чл.59 ЗЗД да заплати на ТПК”Щ.” сумата 27 600 лв – обезщетение за неоснователно обогатяване,изразяващо се в ползване на недвижим имот за периода от 1.01.08г.до 31.01.11г.,заедно със законната лихва върху сумата ,считано от 6.12.12г.до окончателното изплащане,като искът е бил предявен като частичен от 184 000 лв.Със същото решение на основание чл.135 ЗЗД е бил обявен за относително недействителен по отношение на ТПК”Щ.”. договорът за покупко-продажба на недвижим имот,представляващ ап.№ в [населено място],ЖК”Х. Д.”бл. вх. ет.,заедно с прилежащите му избено помещение № и 1.815% ид.ч.от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,сключен между И. В. Ф. в качеството на продавач и „К. ”Е.. в качеството на купувач,оформен с нот.акт №г.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК – разрешени от въззивния съд правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС- ТР № 3 от 19.07.09г.на ОСГК на ВКС.
Ответникът по жалбата ТПК”Щ.” моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с влязло в сила на 19.12.06г.решение по гр.дело № 3210/96г.на СГС С. Т. Д. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на ТПК „Щ.”владението на недвижими имоти,намиращи се в [населено място], [улица] – магазин № ,магазин № ,магазин № и магазин № ,които са обединени в общ комплекс,и на основание чл.59 ЗЗД да заплати на кооперацията сумата 896.91 лв за периода от 1.07.92г.до 31.12.93г.Прието е още,че на 4.05.05г.С. Д. се е снабдил с нот.акт № г.,с който е бил признат за собственик по давностно владение на спорния недвижим имот,но дори и да е упражнявал фактическа власт върху имота,то по силата на чл.116 б.”б”ЗЗД придобивната давност е прекъсната с предявяването на иска по чл.108 ЗС.С договор за покупко-продажба,сключен на 27.05.05г.,оформен с нот.акт № г.същият е продал имота на И. В. Ф..Към тази дата производството по спора между ТПК”Щ.”и С. Д. не било приключило,поради което е прието,че е налице прехвърляне на спорното право по смисъла на чл.121 ГПК/отм./Въз основа на осъдителното въззивно решение кооперацията се е снабдила с изпълнителен лист на 1.06.05г.и на 2.11.11г.е била въведена във владение на имота.
При тези данни въззивният съд е приел,че собственик на процесния имот е ТПК „Щ.” и че за периода от 1.01.08г.до 31.10.11г.е ползван от И. Ф. без правно основание.Праводателят й С. Д. не е могъл да придобие правото на собственост по давност,както е посочено в нот.акт № г.и затова не е могъл валидно да й го прехвърли.Във връзка с възражението на последната,че е трето лице,което добросъвестно е придобило правото на собственост преди вписване на исковата молба на ТПК”Щ.”, съдът е изложил съображения,че към датата на предявяване на иска по чл.108 ЗС не е съществувало задължение за вписването й по чл.114 ЗС.Това правило е въведено с изменението на закона,обнародвано в ДВ бр.34/25.04.00г.и е в сила от 1.01.01г.Преди тази дата е действала редакцията на чл.112 б.”а”ЗС,според която ТПК”Щ.”е имала задължение да впише съдебното решение,което е влязло в сила на 19.12.06г. Ето защо е направен извод,че след като към момента на предявяване на иска не е съществувало задължение за кооперацията да вписва исковата молба по чл.108 ЗС,то И. Ф. не може да се позовава на изключението по чл.121 ал.3 ГПК/отм./ и затова съдебното решение,постановено по спора между ТПК”Щ.” и С. Д. я обвързва със задължителна сила. Изложени са и съображения,че дори и вписване на исковата молба да е било предвидено,в конкретния случай И. Ф. не е трето лице по смисъла на чл.114 ал.1 б.”в”ЗС,тъй като не черпи правата си от същия праводател като ищеца,а е частен правоприемник на ответника по иска по чл.108 ЗС и като такъв е обвързана от силата на пресъдено нещо.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Уточнен,формулираният в изложението въпрос: съществува ли задължение за ищеца да бъде вписана исковата молба по чл.108 ЗС с оглед изискванията на чл.114 ал.1 б.”в” във вр.с чл.112 б.”з”ЗС и чл.114 ал.2 ЗС след 1.01.01г.,независимо,че е заведена преди влизане в сила на допълнението към ЗС/ДВ бр.34/25.04.00г.,в сила от 1.01.01г./и придобитите от трети лица вещни права преди вписването могат ли да се противопоставят на ищеца,не е от значение за изхода на делото.Това е така,защото вписването на исковата молба има за цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот,както и да осигури противопоставимост на правата на страната – ищец срещу всички права,придобити от трети лица след вписването.Невписването на исковата молба по такъв иск не изключва възможността собственикът на имота да ревандикира този имот от трети лица,които са придобили този имот от ответника по делото,дори това придобиване да е било вписано преди вписване на исковата молба по иска с правно основание чл.108 ЗС.Вписването на актове за придобиване на собственост защитава само лицата,които са придобили един имот и са вписали придобивното си основание по-рано от лицата,които валидно са придобили същия имот от същия праводател,но не защитава лица,които са придобили имот от праводатели,които не са собственици,спрямо действителните собственици на този имот.В разглеждания случай ответницата е придобила процесния имот от несобственик,поради което и тя не би могла да придобие правото на собственост.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1631 от 1.07.14г.,постановено по в.гр.дело № 1445/14г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.