2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
С., 18.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2563/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 405 от 27.02.2015 г. по т.д. № 4731/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 2130 от 24.11.2014 г. по т.д.№ 4731/2013 г. в смисъл, че въззивният съд отменя първо- инстанционното решение в частта, с която искът за обезщетение за забавено плащане върху сумата 12 485 евро е уважен за разликата над сумата 1264.68 лв. – лихва за периода 01.12.2010 г.- до 01.06.2011 г. до 1949.94 лв., за която разлика 685.26 лв. въззивният съд отхвърля иска – обезщетението за забавено плащане върху главницата 12 485 евро за посочения период е в размер на 1264.68 лв., съгласно постановеното допълнително решение от 24.11.2014 г. и съгласно решението за поправка на очевидна фактическа грешка от 27.02.2015 г. Жалбоподателят сочи, че обжалва решението в частта, с която въззивният съд оставя в сила първоинстанционното решение.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи въпросите: кой е моментът и начинът на прекратяване на договор при изрично постигнато в него съгласие за автоматично прекратяване, когато са налице конкретно уговорени условия, по който въпрос поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и сочи Р.№131/13.11.2009 г. по т.д.№ 661/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., евентуално поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК с оглед посочените решения, постановени от различни съдебни инстанции. Поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по решения процесуалноправен въпрос затова, че производството по делото не може да се развива по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, като същото е постановено в противоречие с материалноправни норми и събраните доказателства и сочи Опр.№708/18.10.2012 г. по ч.гр.д.№659/2012 г. на ВКС,ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е поправена очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното на основание чл. 250 ГПК решение, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Касационно обжалване на въззивното решение, постановено на основание чл. 247 ГПК не следва да се допусне, тъй като жалбоподателят не е посочил кой е релевантния за делото разрешен от съда правен въпрос – изведените въпроси и поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 2 ГПК касаят първоначално постановеното въззивно Решение № 1823 от 12.09.2014 г. и са неотносими към решението за поправка на очевидна фактическа грешка.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби и без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 405 от 27.02.2015 г. по т.д. № 4731/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: