О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
С., 24.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 601 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 357 от 13.07.2017г. по ч.т.д.№ 1270/2017г. на ВКС е отменено постановеното по настоящото дело Определение № 153 от 24.03.2017г., с което е била оставена без разглеждане частната касационна жалба и делото е върнато на настоящия състав за по-нататъшни процесуални действия.
По реда на чл.274,ал.3 ГПК с частна касационна жалба В. Д. С. и М. К. С. обжалват Определение № 33 от 19.01.2017г. по ч.в.гр.д.№ 14/2017г. на Варненския АС за потвърждаване на Определение № 3674 от 11.11.2016г. по т.д.№ 1630/2014г. на ОС Варна. С последното е оставена без уважение молбата им за допълване на определение 3865 от 10.11.2015г., постановено по същото дело, с присъждане на сторените от тези страни разноски за подаване възражение по реда на чл.414 ГПК за разликата над 100 лв. до претендираните по 2 052лв. за всеки един от тях.
Искането е за отмяна на определението и осъждането на насрещната страна [фирма] /заявител в заповедното производство и ищец по иска по реда на чл.422 ГПК, производството по което е прекратено/ да заплати от по 2 052лв. разноски на всеки, съставляващи платено адвокатско възнаграждение във връзка с депозирането на възражението по реда на чл.414 ГПК пред заповедния съд. Поддържа се, че неправилно съдилищата са приели, с оглед депозираната молба по чл.248 ГПК, че е основателно възражението за прекомерност, наведено от насрещната страна. Оспорва се и правилността на извода, че за определяне размера на минималното възнаграждение е приложима разпоредбата на чл.6,т.3, респ.т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не нормата на чл.7,ал.5 /съобразно редакцията на наредбата към релевантния момент; чл.7,ал.7 съобразно действащата редакция /.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Приложими ли са правилата на чл.7,ал.5 /настоящ текст на чл.7,ал.7/ от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по отношение на длъжника при подаване на възражение по реда на чл.414 ГПК или те ползват единствено заявителя; 2/ За извършено процесуално представителство в полза на длъжника в заповедното производство във връзка с определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, следва ли да се приложат нормите на чл.6,т.3 от Наредбата или следва да намерят приложение тези на чл.7,ал.5 /в действащата редакция чл.7,ал.7/;3/ Фактическата и правната сложност на делото съобразени ли са при определяне на размера на дължимото в полза на длъжника адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. и при отправено възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК, съдът може ли да редуцира претендираното от длъжника възнаграждение за процесуално представителство и защита в заповедното производство под минималния размер на чл.7,ал.5 от Наредбата /настоящ чл.7,ал.7/. Допълнителната предпоставка е т.2 на чл.280 ГПК с позоваване на определението по в.ч.гр.д.№ 347/2015г. на ОС Ямбол, по в.гр.д.№ 83/2015г. на ОС Пазарджик, по в.ч.т.д.№ 674/2016г. на ОС Варна и по в.гр.д.№ 226/2015г. на ОС Ямбол.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Срещу частните касатори е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5518/2014г. на РС Варна за обща сума 195 437.71 евро /с левова стойност 382 242.94лв./, ведно със сторените в заповедното производство разноски. Срещу нея те са подали възражения по чл.414 ГПК чрез процесуален представител. З. „А. Б. България“ е предявил иска по реда на чл.422 ГПК, но образуваното по него производство по т.д.№ 1630/2014г. на ОС Варна е било прекратено с определение № 4477/18.11.2014г. поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба. С определение № 3865 от 10.11.2015г. по т.д.№ 1630/14г./ по искане на длъжниците, Варненският ОС е обезсилил на основание чл.415,ал.2 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 5518/2014г. на РС Варна. С молба от 23.11.2015г. длъжниците са поискали допълване на основание чл.248 ГПК на определение № 3865 от 10.11.2015г. в частта за разноските с присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение за депозираните от тях възражения по чл.414 ГПК. С определение № 3674 от 11.11.2016г. ОС е оставил без уважение молбата за допълване на определение № 3865/10.11.2015г. с присъждане на исканите разноски за разликата над 100 лв. до претендираните от по 2 052лв.
Сезиран с частна въззивна жалба, с обжалваното понастоящем определение, съставът на АС Варна е приел, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/2004г. случаи, поради което то следва да бъде определено съгласно пар.1 от допълнителните разпоредби, по аналогия. Посочено е, че в случая подадените от процесуалния представител на длъжниците възражения са по утвърдения образец, т.е. бланкетни, поради което аналогични хипотези са възнаграждения по чл.6 – за съвет, справка и изготвяне на книжа и конкретно по т.3 /проучване на дело с даване на мнение/ и т.5 /изготвяне на други молби/, които действия са най-близки с тези по подаване на възражение по чл.414 ГПК. Счетено е, че разпоредбата на чл.7,ал.5 – за процесуално представителство, защита и съдействие в производството по издаване на заповед за изпълнение, е неприложима. Изложените мотиви са, че подаването на възражение е една от възможностите да защита на длъжника срещу заповедта и адвокатското възнаграждение за нея не може да бъде обусловено от материалния интерес. Счетено е, че искането за присъждане на разноски от 2 052лв. за всеки един от длъжниците е неоснователно, което е обусловило и потвърждаване на изводите на окръжния съд по молбата по чл.248 ГПК.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно поради хипотетичния характер на поставените в изложението въпроси. На 09.07.2014г. от В. С. и от М. С. чрез пълномощник адв.Т. са изготвени две възражения по чл.414 ГПК по ч.гр.д.№ 5518/2014г. на РС Варна. С тях е претендирано и заплащане на разноски и са депозирани в съда на следващия ден – 10.07.2014. Към възражението на С. е приложено общо пълномощно за упълномощаване на адв.Т., включващо и процесуално представителство от 2011г., а към възражението, изходящо от М. С. – общо пълномощно на същия адвокат от 10.01.2014г. В приложените пълномощни адвокатско възнаграждение не е уговорено.
Видно е, че към момента на депозиране на възраженията по чл.414 ГПК, с които е претендирано и заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение за изготвянето им, такива разходи не са били нито договорени, нито направени. Исканите в производството по чл.248 ГПК разноски за възражението страните доказват с два договора за правна помощ и консултантско съдействие, следващи във времето изготвянето и депозирането пред съда на документа по чл.414 ГПК. Те са от дати 14.07.2014г. /с възложител М. С./ и от 16.07.2014г. /с възложител В. С./ във всеки от които е уговорено възнаграждение в размер от по 5 900лв. при отразяване, че то е заплатено на датата на сключването им. Представени са по делото няколко месеца по-късно – както се твърди в частните касационни жалби на 28.11.2014г.
Поради това въпросите, по които се иска допускане на обжалването и които са предпоставени от тезата за извършено процесуално представителство при договорено към момента на осъществяването му възнаграждение на адвоката, не са относими.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 33 от 19.01.2017г. по ч.в.гр.д.№ 14/2017г. на Варненския АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: