О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
[населено място], 26.05.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2643 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя С. С. , чрез адв. З. Ж., АК – Варна, срещу решение № 105 от 24.04.2014г., постановено по в.т.д. № 112/2014г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез адв. Б. Г., АД – [населено място] заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Искане за присъждане на разноски не е направено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Варненския окръжен съд, постановено по т.дело № 113/2013г., с което са отхвърлени като неоснователни обективно съединените искове по чл.71 ТЗ, предявени от касатора за признаване за установено по отношение на дружеството – ответник, че има качеството на акционер в [фирма] с 40 000бр. поименни налични акции и за осъждането на последното дружество да заличи извършеното вписване в книгата на акционерите по прехвърляне на временно удостоверение №7/30.08.2011г. за 40 000 бр. акции от капитала на [фирма] в полза на [фирма] и за осъждане на [фирма] да впише ищеца като акционер с притежаваните акции.
Варненският апелативен съд е приел от фактическа страна, че ищецът удостоверя правата си на акционер с временно удостоверение с дата 30.08.2011 г. С джиро от 31.08.2012 г. временното удостоверение е било прехвърлено на „Д.-Варна”” ЕООД, подписано от И. Я., притежаващ качеството на вписан управител на търговското дружество – прехвърлител към датата на разпореждането. Прието е също, че разпоредителната сделка е осъществена в предвидената закона форма – чл. 187, ал.2 вр. чл. 185, ал.2 ТЗ. Доколкото, предявените искове се основават на твърдения за недействителност на джирото от 31.08.2012 г. , поради липса на решение на едноличния собственик на капитала на [фирма], въззивният съд е отбелязал, че ищецът не е уточнил правното основание, на което управителят е императивно задължен да получи предварително съгласие от едноличния собственик на капитала за осъщественото възмездно разпореждане. Обявеният в търговския регистър учредителен акт към датата на джирото не предвижда подобно дружествено изискване. От друга страна, дружеството осъществява правновалидни действия чрез своя представителен орган – управителя си, а предвидените вътрешни ограничения на представителната му власт нямат правно действие по отношение на трети лица – чл. 141, ал.2, изр.3 ТЗ. Изведен е извод, че липсата на решение на едноличния собственик на капитала за разпоредителни действия на управителя не опорочава предприетите от последния действия по аргумент и от Тълкувателно решение № 3/15.11.2013 год. на ВКС по т.д.№ 3/2013 год., постановено във връзка с тълкуването на чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ. За неоснователни са счетени възраженията против действителността на джирото, черпени от последващото издаване на временно удостоверение. Джирото от 31.08.2012г. произвежда незабавно транслативно правно действие, поради което правата – предмет на прехвърляне, са възникнали в патримониума на джиратаря и членствените права на ищеца –прехвърлител следва да се считат прекратени. Последващото издаване на ново временно удостоверение от 08.11.2012 г, легитимиращо ищеца като притежател на вече прехвърлените акции, не дерогира прехвърлителното действие на джирото. Временното удостоверение е легитимационен, удостоверителен документ, който няма самостоятелно правопораждащо действие. Издаденото на ищеца второ временно удостоверение не може и да „обезсили” редовно осъщественото джиро, легитимиращо трето лице като притежател на спорните акции. Възраженията на ищеца за невъзможен предмет на джирото не кореспондират с наведените фактически твърдения. Издаденият след сделката нов легитимационен документ в полза на джиранта не лишава джирото от обект, нито обуславя неговата фактическа или правна изначална невъзможност.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
При допълнителния селективен критерий на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът обосновава основния критерий по т.1 на чл.280 ГПК с въпросите : 1.Възможно ли е да се породят целените правни последици от прехвърляне на временни удостоверения с джиро, което е следвало да бъде обезсилено от СД на АД, след като последния е издал ново такова и 2. Следва ли СД на АД да обезсили старото временно удостоверение след като същия е издал ново идентично на старото и обективиращо същите права.
Съгласно чл.185, ал.2 ТЗ прехвърлянето на поименни акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на акционерите за да има действие спрямо дружеството. На същия режим е подчинено прехвърлянето на временни удостоверения / чл.187, ал.2 ТЗ/. Доколкото съдът е приел, че джирото е произвело транслантивния си ефект и правата върху вписаните във временното удостоверение от 30.08.2011г. акции са придобити от джиратаря, и доколкото ищецът поддържа, че последващото временно удостоверение е за същите акции, поставените от касатора въпроси не обосновават основния критерий да са от значение за изхода на спора. Членствените права на акционера се материализират в акции. Акцията е ценна книга, която удостоверява участие в капитала на притежателят с посочената в нея номинална стойност/ чл.175, ал.1 ТЗ/. До издаването на акциите от дружеството, акционерите се легитимират с временно удостоверение, което замества акциите. При условие, че ищецът не е притежавал акции в патримониума си към 08.11.2012 г. издаденото временно удостоверение не може да легитимира ищеца като притежател на спорното материално право, тъй като то не удостоверява действително съществуващи акционерни и членствени права на ищеца. След като ищецът не е доказал недействителност на разпоредителната сделка с акции, джирото не е лишено от предмет и ищецът е загубил правата върху 40 000бр. акции. Касаторът не обосновава и допълнителния критерий – правния въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, с оглед на посочените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е посочен формално.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което същото не се допуска до касационно разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105/24.04. 2014г., постановено по в.т.дело №112 /2014 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: