2
определение по гр.д.№ 567 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
гр.София, 26.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 567 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Б. М. срещу решение № 172 от 13.10.2016 г. по в.гр.д.№ 426 от 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е отменено решение № 426 от 25.03.2016 г. по гр.д.№ 2473 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу Р. Б. М. и Н. Б. С. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване спрямо ответниците, че Държавата е собственик на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 56784.536.1550, нанесен като нов обект на кадастъра със заповед № КД-14-16-819 от 20.05.2013 г. в границите на притежавания от Държавата ПИ с идентификатор 56784.536.58 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторката задължителна и незадължителна съдебна практика /решение № 227 от 28.06.2010 г. по гр.д.№ 735 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 4068 от 22.06.2000 г. по адм.д.№ 1474 от 2000 г. на ВАС, Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, определение № 560 от 29.06.2009 г. по гр.д.№ 4993 от 2008 г. на ВКС, ГК, първо г.о., определение № 473 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 1609 от 2010 г. на ВКС, ГК, първо г.о., определение № 1175 от 02.12.2011 г. по гр.д.№ 174 от 2011 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и определение № 839 от 01.09.2009 г. по гр.д.№ 590 от 2009 г. на ВКС, ГК, второ г.о./ по следните правни въпроси, доуточнени от настоящия състав на ВКС съобразно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС:
1. Налице ли е валидно отчуждаване на имот в полза на държавата при условие, че не е осъществена изричната процедура по отчуждаването на имоти, визирана в чл.95-98 във връзка с чл.22 З. /отм./- липсват заповеди за отчуждаване, издадени от компетентен орган /кмета на общината/, не са извършвани оценки на имота, не е заплащано обезщетение за този имот на бившите собственици ?
2. Може ли, без да е изследван регулационния статут на имота, съдът да приеме, че е извършено отчуждаване по реда на чл.110 З. /отм./, а не отчуждаване по общия ред на чл.22 и чл.95-98 З. /отм./ ?
3. Дори имотът да е бил отчужден законно по реда на З. /отм./, може ли това отчуждаване да бъде противопоставено на законно извършена реституция по реда на ЗСПЗЗ, когато общински и държавни органи /Т. на [община] и ОСЗ-П./ са счели, че имотът е изцяло незастроен ?
4. Представляват ли пречка за реституция на земеделски имот два реда колони и подземен провод и започнало преди 1991 г. строителство, което е преустановено в началото на 1991 г. и до настоящия момент не е продължавано ?
5. Може ли да се придобие по давност имот от лице, което го е владяло в продължение на повече от 5 години въз основа на решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ ?
Освен това касаторката счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмени отговори от 25.01.2017 г. и от 10.01.2017 г. пълномощниците на ответника Държавата и на третото лице- помагач Б. „А.“- [населено място] оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд да не бъде допускано. Пълномощникът на ответника моли и за присъждане на направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението за уважаване на предявения от Държавата установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че правото на собственост на Държавата се доказва от представените по делото акт за държавна собственост № 1850 от 12.11.1987 г. и последващи актове за държавна собственост, които са официални документи и като такива се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в тях факти- в случая за отчуждаването на спорния имот по регулация със заповед № ИК1359 от 06.10.1987 г. и за предоставянето му за оперативно управление на БССП „А.“. Прие е, че отчуждаването на имота е на основание влязъл в сила дворищно-регулационен план, тъй като имотът е бил парцел, а основанието за издаване на заповед № ИК 1359 от 06.10.1987 г. е чл.32, ал.1, т.1 З.. Поради това, че при действието на З. /отм./ заповедта за утвърждаване на дворищно-регулационния план има непосредствено отчуждително действие, за настъпване на отчуждаването без значение било дали на бившия собственик е заплатено обезщетение. Заплащането на обезщетение и заемането на имота било от значение за това дали дворищно-регулационният план е бил приложен, респ. затова дали е отпаднало отчуждителното действие на този план съгласно пар.8 ПР на ЗУТ. По същество е прието, че в конкретния случай дворищно-регулационният план е бил приложен много преди изтичане на сроковете по пар.6 ПР на ЗУТ- тъй като още на 26.03.1987 г. с платежно нареждане БССП „А.“ е заплатило на Министерството на финансите сумата 3 800 000 лв. за терена, отреден на БССП, в границите на който се е намирал и процесния имот и имотът е бил зает.
Съдът е приел, че отчуждаването не е по реда на чл.95 З. /отм./, тъй като по този ред се отчуждавали имоти на граждани, кооперации и обществени организации, а в случая в акта за държавна собственост като бивш собственик на процесния имот бил посочен НПК „Г.Д.“.
Относно правата на ответниците по иска Р. Б. М. и Н. Б. С. съдът е приел, че собственик на имота преди неговото първо отчуждаване е била К. А., но същата не си е възстановила правото на собственост върху този имот, тъй като не е предявила искане за това в посочения в ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС срок. Ответниците като наследници на Н. С. С. не се легитимират като собственици на имота с представеното по делото решение № Р3381 от 19.05.2008 г. на ОСЗ- [населено място], тъй като това решение е материално незаконосъобразно- постановено в нарушение на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот се намира в границите на терен, зает от проведено единно комплексно мероприятие на държавата: държавен ПИ с идентификатор 56784.536.58, отреден за база на БССП „А.“ и законно застроен с общо 25 сгради, с изградени съоръжения и вътрешна инфраструктура към тези сгради /пътища, подземен колектор/. Независимо, че в процесния имот попадали само част от подземен колектор и два реда стоманобетонни колони от общо 5 реда колони на корпус 2- механичен, чието изграждане е започнало въз основа на разрешение за строеж № 11 от 11.09.1989 г., но е преустановено в началото на 1991 г., с монтирана покривна конструкция само върху част от корпуса, съдът е приел, че процесният имот е част от осъщественото комплексно мероприятие и то е пречка по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ за реституция. В съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк.д.№ 4 от 2011 г. на ОСГК на ВКС съдът е приел, че решението на ОСЗ- [населено място] от 19.05.2008 г. не обвързва Държавата, поради което съдът по спора за собственост може да упражни косвен съдебен контрол върху това решение по реда на чл.17, ал.2 ГПК.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение липсват основания за допускане на касационно обжалване на решението по поставените от касаторката правни въпроси поради следното:
1. Първият поставен въпрос /налице ли е валидно отчуждаване на имот в полза на държавата при условие, че не е осъществена изричната процедура по отчуждаването на имоти, визирана в чл.95-98 във връзка с чл.22 З. /отм./- липсват заповеди за отчуждаване, издадени от компетентен орган /кмета на общината/, не са извършвани оценки на имота, не е заплащано обезщетение за този имот на бившите собственици/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Въззивният съд не е приел, че е валидно отчуждаване, без да е осъществена предвидената в закона /в случая в З. /отм./ процедура затова. Напротив, приел е, че отчуждаването на процесния имот е валидно, тъй като е извършено по предвидения в закона ред, но е счел, че тъй като се касае за придобиване на имот по регулация, не се прилага предвидения в чл.95-98 З. /отм./ ред, а този, предвиден в чл.110 З. /отм./. Приел е още и че придобиването на имота от Държавата по регулация е доказано с представените по делото актове за държавна собственост, които са официални документи и като такива се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в тях факти. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение обуславящият по делото въпрос е не поставения от касаторката въпрос, а въпроса дали отразяването в акт за държавна собственост е достатъчно доказателство за доказване на факта на отчуждаване на имот по силата на дворищна регулация. Такъв въпрос обаче касаторката не е поставила, а съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав на ВКС не може служебно да поставя и разглежда.
2. Вторият поставен въпрос /може ли, без да е изследван регулационния статут на имота, съдът да приеме, че е извършено отчуждаване по реда на чл.110 З. /отм./, а не отчуждаване по общия ред на чл.22 и чл.95-98 З. /отм./ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него съдът е приел, че регулационният статут на имота е достатъчно изследван: че по делото са събрани достатъчно доказателства за регулационния статут на имота и затова на какво основание този имот е бил придобит от Държавата.
3. Третият поставен въпрос /дори имотът да е бил отчужден законно по реда на З. /отм./, може ли това отчуждаване да бъде противопоставено на законно извършена реституция по реда на ЗСПЗЗ, когато общински и държавни органи /Т. на [община] и ОСЗ-П./ са счели, че имотът е изцяло незастроен/ също не е обуславящ за делото, по което е прието, че реституцията на имота по реда на ЗСПЗЗ не е законно извършена, тъй като решението на ОСЗ- [населено място] е материалноправно незаконосъобразно. Няма противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС по по-общия въпрос: дали решенията на ОСЗ са противопоставими на държавата. В съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк.д.№ 4 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, което представлява задължителна съдебна практика, въззивният съд е приел, че Държавата не е обвързана от решението на ОСЗ- [населено място] от 19.05.2008 г. и че е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК на това решение.
4. По четвъртия поставен въпрос /представляват ли пречка за реституция на земеделски имот два реда колони и подземен провод и започнало преди 1991 г. строителство, което е преустановено в началото на 1991 г. и до настоящия момент не е продължавано/ касаторката не е посочила практика на съдилищата, на която обжалваното решение да противоречи. Поради това не са налице основанията по чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради следното: Поставеният въпрос е свързан с прилагането и тълкуването на разпоредбите на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ и пар.1в от ДР на ППЗСПЗЗ. За тълкуването на тези разпоредби има постановена задължителна съдебна практика, включително и посочената от въззивния съд в обжалваното решение практика на състави на ВКС по чл.290 ГПК: решение № 457 от 09.12.2011 г. по гр.д.№ 1591 от 2010 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр.д.№ 826 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 102 от 10.06.2015 г. по гр.д.№ 386 от 2015 г. на ВКС, ГК, първо г.о. Приетото в обжалваното решение напълно съответства на тези решения на ВКС, от постановяването на които не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на практика на ВКС.
5. Петият поставен въпрос /може ли да се придобие по давност имот от лице, което го е владяло в продължение на повече от 5 години въз основа на решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. По този въпрос възззивният съд не се е произнасял, а и не е следвало да се произнася, тъй като ответниците не са направили възражение за придобиване на имота по давност в преклузивния срок по чл.133 ГПК /в отговора на исковата молба/.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена за заплати на ответника по жалбата разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело в размер на 450 лв., определен съгласно чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 от 13.10.2016 г. по в.гр.д.№ 426 от 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав.
ОСЪЖДА Р. Б. М.- ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица] да заплати на Държавата, представлявана от МРРБ- [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 450 лв./четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.