О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№377
София, 28.10.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова т.д. № 50082 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] чрез пълномощника му адвокат П. И. против решение № 2345 от 9.04.2015 г., постановено по гр.д. № 6158 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, IV-Б въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение от 14.03.2011 г. по гр.д. № 4330/2009 г. на Софийски районен съд, 60-ти състав за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] иск за присъждане на сумата 19 858.27 лв. недължимо платена цена по договор от 14.12.2007 г. с анекси и приложения.
[фирма], [населено място] не е подало писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Предмет на касационната жалба е произнасянето на съда по предявения от [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за сумата 19858.27 лв., дължима от ответното дружество на отпаднало основание, поради разваляне на договор за рекламно обслужване от 14.12.2007 г. заради неизпълнение на задълженията за изработване на корпоративен сайт, редизайн на корпоративна идентичност, включващ визитки, бланки, пощенски пликове и папки по т.1 и т.4 от Приложение 1, изработка на сайт на обекта по т.5 от Приложение 1 и дизайн и печат на карта на обект по т.1 и т.2 от приложение 5 към договора.
В. съд е приел, че между страните е сключен писмен рамков договор за рекламно обслужване с дата 14.12.2007 г., който има за предмет извършването на множество рекламни дейности, които не са детайлизирани по вид, срок за изпълнение и дължимо възнаграждение, като в последствие въз основа на този договор като анекс и приложения между страните са сключени няколко писмени договора за изработка по чл.258 и сл. ЗЗД, изпълнението, респ. неизпълнението на част от които и настъпилите от това правни последици са предмет на съдебното производство, като не е спорно, че ищецът-възложител по договора е заплатил авансово процесната сума от 19 858.27 лв. за изпълнение на посочените рекламни дейности от ответника. Счел е, че спорен по делото е въпросът налице ли е изпълнение в пълен обем на поетите от ответното дружество задължения по договора за изработка и респ. налице ли е виновно неизпълнение, предпоставящо валидно разваляне на договора от възложителя-ищец по делото, водещо до обоснованост на претенцията му за връщане на авансово заплатеното договорно възнаграждение, като ищецът твърди, че ответникът е неизправна страна по договора и валидно е развалил същия, поради което и посочената сума следва да му бъде върната като недължимо платена и същевременно се позовава и на неопределеност на възложените на ответника с процесния договор задължения, като твърди, че „за петте позиции по Приложение № 1 и Приложение № 5, във връзка с които били предявени исковете му, нямало утвърден нито един проект, т.е. съдържанието на дължимата непарична престация не било определено, което водело до невъзможност да бъде установено дали фактически престираното съответства на дължимото”.
Софийски градски съд е приел, че преценката на доказателствата – писмени, експертни заключения на изслушаните в първоинстанционното производство съдебно-технически и съдебно-счетоводна експертизи и събрани в производствата пред СРС и СГС гласни доказателства – обосновава извод, че дължимите от ответника-изпълнител престации са определени в достатъчна степен, че е налице изпълнение на дефинираните в договорите задължения за извършването на рекламни дейности от същия, а също и че ищецът възложител е приел и одобрил извършената в изпълнение на договорите работа, като съответно на това е заплатил и втория транш от договорените за извършване на посочените рекламни дейности възнаграждения. Според договорените в цитираните приложения условия за плащане част от сумите /втори транш по Приложение № 1 и по Приложение № 5/ е следвало да бъдат заплатени „след одобрение на материалите за изработка” и „при получаване на материалите” от възложителя. Следователно в първия случай ищецът е извършил плащане след одобрение, а във втория случай – след получаване на материалите, поради което не би могло да се приеме, че е налице пълно неизпълнение или неточно изпълнение, равнозначно на пълно неизпълнение, на произтичащите от договора задължения от страна на ответника-изпълнител на работата, а и анализа на събраните доказателства, включително и водената между страните електронна кореспонденция, обосновава извод за изпълнение чрез осъществяване на посочените рекламни дейности от страна на ответника и за приемане на работата от страна на ищеца.
В. съд е счел, че не може да бъде обоснован извод за валидно разваляне на сключените между страните договори. Тъй като сключеният на 14.12.2007 г. рамков договор има за предмет множество договорени между страните рекламни дейности, които не са детайлизирани по вид, срок за изпълнение и дължимо възнаграждение, обективно не може да е налице фактическо неизпълнение на този договор от някоя от страните, предпоставящо възможност за развалянето му по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД. На разваляне, поради виновно неизпълнение, подлежат отделните договори за изработка, сключени въз основа на рамковия договор, обективирани в приложения от № 1 до № 6 към договора. Развалянето на двустранен договор, обаче, предпоставя съществено и виновно неизпълнение на задължение на една от страните по него и изправност на другата страна, като правото да упражни притезателното право да развали договорното правоотношение принадлежи на изправната страна. Последната има такова качество, когато е изпълнила своето задължение с настъпил падеж или е в готовност да изпълни, ако падежът не е настъпил. При липса на горепосочените предпоставки, макар ищецът да е направил изявление „за разваляне на договора за рекламно обслужване от 14.12.2007 г.”, такова валидно не е настъпило, тъй като не се установява по безспорен и категоричен начин по делото ответникът да е неизправна страна по същия /включително поради рамковия му характер/, както и по сключените въз основа на него договори за изработка. Ако се приеме, че заданията на ищеца, като възложител по договора, са били неясни и неконкретни /според твърденията му- ”поради липсата на утвърдени за това проекти”/, като наред с това често са били променяни, то той е в положението на кредитор, неоказващ съдействие за изпълнението на договора, вследствие на което и ответникът-длъжник се е освободил от последиците на собствената си забава. Ако се приеме, че изискванията към изработката за коректно зададени от възложителя, то на първо място налице са доказателства за изпълнение на работата, и на второ място – дори да е било налице виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника, тъй като в случая не е налице хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД, то съобразно чл.87, ал.1 ЗЗД ищецът е следвало да му даде подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален, за каквото извънсъдебно поведение на ищеца липсват доказателства по делото. За ищеца не е било налице основание за игнориране на срока по чл.87, ал.1 ЗЗД, тъй като посочените в нотариалната покана причини за разваляне на договора: „че [фирма] не е реализирало нито една продажба от рекламираните обекти и не е отчело никакъв интерес от евентуални бъдещи купувачи, а също и че с оглед незадоволителните резултати от дейността на [фирма], [населено място] продължаването на понататъшните отношения по договора е безполезно за възложителя”, не попадат в хипотезите на чл.87, ал.2 ЗЗД, според които кредиторът не дължи на длъжника даването на подходящ срок за изпълнение, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. В този смисъл безполезността на забавеното изпълнение е свързана не със субективната преценка на възложителя, а с обективната оценка на обстоятелствата около забавата и ползата от забавеното изпълнение, за чиято липса в случая няма доказателства по делото. Наред с това, доколкото постигането на определен стопански или нестопански резултат /каквито са реализирането на продажби на рекламираните обекти и наличието на заявен от евентуални бъдещи купувачи интерес от сключването на такива сделки/, каквато е крайната цел на договорената между страните рекламна кампания, не е посочено като условие за плащане на възнагражденията по процесните договори, то и обстоятелството, че [фирма] не е реализирало нито една продажба от рекламираните обекти и не е отчело никакъв интерес от евентуални бъдещи купувачи, е ирелевантно за приемане на горните изводи.
При тези съображения съдът е направил извод, че сключените между страните въз основа на рамковия договор от 14.12.2007 г. отделни договори за изработка с предмет: „поставяне на рекламни билбордове” /на стойност 13 491.07 лв./, „редизайн на корпоративна идентичност” /на стойност 624 лв./, „изработка на корпоративен сайт” /на стойност 2 083 лв./, „дизайн на карта на обекта” /на стойност 480 лв./, „печат на карта на обекта” /на стойност 396 лв./ и „изработка на сайт на обекта” /на стойност 2 784 лв./, не са валидно развалени от възложителя, поради което и материалноправните предпоставки на чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД за връщане на авансово заплатени договорни възнаграждения в общ размер на 19 858.27 лева в случая не са налице.
К. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, респ.т.2 ГПК по въпросите:
– как се разпределя тежестта на доказване при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД
– какво следва да бъде естеството на проведеното от страната, която носи доказателствена тежест пълно и гладно доказване
– при постановяване на решението длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, поотделно и тяхната съвкупност
– длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, както и доводите им по съществото на спора, включително и тези, изложени в писмените бележки, а също така длъжен ли е да изложи съображения защо ги отхвърля като неоснователни, ако това е така
– при преценка достоверността и обективността на свидетелските показания следва ли съдът да съобрази начина и обстоятелствата, при които свидетелят възприел правнорелевантните факти, за които дава показания.
– при преценка достоверността и обективността на свидетелските показания следва ли съдът да съобрази начина и обстоятелствата, при които свидетелят възприел правнорелевантните факти, за които дава показания
Въпросите са обосновани с тезата на касатора, че съдът е освободил ответника от доказване с аргумент, че ищеца не е провел от своя страна насрещно доказване за изработването на сайта от лице, различно от ответника; игнорирал е заключението на СТЕ, от което е видно, че автор на процесния сайт е трето за спора лице, което няма никаква връзка с ответника; направил е извод единствено въз основа СТЕ, която установява единствено факта на съществуването на такъв сайт и посочва, че ищеца не е провел доказване на направеното оспорване, че авторството на този сайт принадлежи на ответника, с което е освободил ответника по жалбата а да проведе доказване на изпълнението на задълженията си; от наличието на сключен договор с трето за спора лице – рекламна агенция [фирма] съдът е направил извод за изпълнение на задълженията на ответника по жалбата за осигуряване на 8 бр. билборда за м.04.2008 г., като се е позовал на неясни и некоректни свидетелски показания и е извратил и доказателственото значение на определени факти – от авансовото плащане на цената още през м.02.2008 г., съдът е счел за приета работата на ответника за м.04.2008 г.; приел е изпълнение на задължението за редизайн на корпоративна идентичност – не са събрани доказателства какво е съдържанието на това задължение, като неправилно е прието, че се припокрива със задължения по останалите анекси и приложения към договора; изводите му са формирари при превратна и едностранчива преценка на доказателствата, без да е изяснено по какъв начин установяват релевантни за спора обстоятелства и без да е приложена санкцията на доказателствената тежест; не е преценена достоверността и обективността на показанията на свидетелите Б. и П. /които са общи, а тези на свидетелката преразказват чуто от трети лица/; не е обсъдил доводите за липсата на утвърдени проекти за всяка една от петте позиции, предмет на спора и оттук за неопределеност на съдържанието на непаричната престация по договора; за значението на извършеното от ищеца авансово плащане на част от цената и защо това плащане не може да се третира като приемане и одобряване на работата.
Тази теза на касатора не може да бъде съотнесена към мотивите на въззивното решение и данните по делото. Съдът е обсъдил конкретно договарянето и изпълнението на всяко от задълженията, предмет на спора, като е посочил въз основа на кои доказателства, формира всеки от изводите си и въз основа на свидетелските показания е приел за установени онези факти, които се подкрепят и от писмените доказателства или експертните заключения; извършеното от ищцовото дружество плащане, е отчетено според договореното от страните като авансово /първи транш/ и след одобрение на материалите за изработка /втори транш/ при мотивиране на извода, че липсва пълно неизпълнение, но не и при формиране изводите за изпълнение на задълженията, които са обосновани с обсъждане на останалите доказателства. Обстоятелството, че от тези доказателства съдът е направил изводи противни на тези, които касаторът счита за правилни, не обосновава противоречие на въззивното решение с посочената в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС и съдебна практика по приложението на процесуалните норми за формиране волята на съда.
При условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса: когато в изявлението за разваляне на двустранен договор липсва срок за доброволно изпълнение следва ли да се счита, че изявление за разваляне въобще липсва или същото поражда действие след изтичането на подходящ според обстоятелствата срок и може ли исковата молба, с която се иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД да играе ролята на изявление за разваляне на договора.
Въпросът е неотносим към изводите във въззивното решение. Съдът е приел, че искът е неоснователен не защото договорът не е развален поради недаден срок за изпълнение, а защото ответното дружество е изпълнило изцяло задълженията си, предмет на спора, поради което й не са налице предпоставките на чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
В обобщение не е налице хипотеза по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2345 от 9.04.2015 г., постановено по гр.д. № 6158 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, IV-Б въззивен състав в атакуваната му част, с която е потвърдено решение от 14.03.2011 г. по гр.д. № 4330/2009 г. на Софийски районен съд, 60-ти състав за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] иск за присъждане на сумата 19 858.27 лв. недължимо платена цена по договор от 14.12.2007 г. с анекси и приложения.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: