3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
[населено място] 28.03. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1574 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от Ж. В. Ж. от[населено място] и М. С. В. от[населено място], общ.гр.С., срещу решение от 11.06.2010г., постановено по гр.д.№276/2010г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 14.08.2008г. и решение от 28.12.2009г., двете по гр.д.№1875/2007г. на Б. районен съд, за отхвърляне на предявените от Ж. В. Ж. и М. С. В. искове с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 /неправилно посочена т.1/ и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Г. Н. А. оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Ж. В. Ж. и М. С. В. срещу Г. Н. А. искове за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н.а.№171/1996г., поради липса на форма.
Въззивният съд е приел за неоснователни предявените искове за нищожност на договора поради нищожност на нотариалното удостоверяване на заявените с исковата молба основания – неявяване на страна по сделката пред нотариуса и непредставяне на скица и данъчна оценка. Приел е, че по делото не е доказано първото основание за нищожност на нотариалния акт – неявяване на страна по сделката пред нотариуса, а второто основание – непредставяне на скица и данъчна оценка, не е сред изчерпателно посочените в чл.472 от ГПК/отм./ основания за нищожност на нотариалното удостоверяване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите не са посочили материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, с приложеното решение №323 от 30.04.2004г. по гр.д.№602/2003г. на ВКС, ІІг.о. е прието, че когато при извършване на нотариалното действие и нарушено изискването за лично явяване на участващите лица, то съобразно разпоредбата на чл.472 от ГПК то е нищожно, което води до нищожност на разпоредителната сделка с недвижим имот поради липса на нотариална форма, каквато е задължителна с оглед разпоредбата на чл.18 от ЗЗД. Такова е разрешението и в приложеното решение №39 от 20.01.1999г. по гр.д.№841/98г. на ВКС, Vг.о., а също и в атакуваното въззивно решение. Дали е доказано нарушението на изискването за валидност на нотариалното удостоверяване, което е релевирано от ищците, е въпрос от значение за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и за правилността на въззивното решение, а не е относим към достъпа до касационно обжалване. Жалбоподателите са посочили съдебни решения, които не са представени. Представени са решения на ВАС и на В., и невлязло в сила решение на СГС, но такива актове не съставляват практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Изложени са доводи, че са нарушени „разпоредбите на чл.5, чл.6, ал.2, чл.124, 127 и 472 от ГПК, състезателното начало и отнапред оповестената процедура” както и правото и задължението ни като страни предмета и обема защитата по делото”. Доводите са неотносими към основанията за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 11.06.2010г., постановено по гр.д.№276/2010г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: