1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 29.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия И.
ч. т. дело № 2 154/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. С. от САК срещу определение № 106 от 25.02.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено т. д. № 878/2012 г. Със същото се оставя без разглеждане касационната жалба на дружеството в частта, с която се обжалва решение № 157 от 21.06.2012 г. по в. т. д. № 179/2012 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените като частични искове, с цена на всеки един от тях под 10 000 лв. По отношение на иска с цена 12 000 лв., предявен като частичен от сумата 69 109,03 лв. не е допуснато касационно обжалване.
Частният жалбоподател счита, че в обжалваната част определението на ВКС е неправилно, по изложените в жалбата съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] е изразил становище за неоснователност на подадената частна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение ВКС, ТК, второ отделение е оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма] [населено място] в частта, с която се атакува въззивното решение относно частично предявени обективно съединени искове, с цена на всеки един от тях под 10 000 лв. като е приел, че същата е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени искове от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] с цена: 12 000 лв. – частичен иск от сумата 66 339,99 лв. – неизплатена цена по договор от 23.07.2007 г.; 7 000 лв. – частичен иск от сумата 37 091,18 лв. – неустойка по договор от 23.07.2007 г.; 5 000 лв. – частичен иск от сумата 10 559,08 лв. – заплатена от ищеца вместо ответника сума за ДДС; 1 500 лв. – частичен иск от сумата 43 533,67 лв. – неизплатена цена на офис № 4, респ. стойност на неоснователно обогатяване и 500 лв. – частичен иск от сумата 6 383,58 лв. – законна лихва за забава върху цената, съответно стойността на офис № 4. Русенският районен съд е отхвърлил изцяло претенциите на ищеца, както и евентуалните му искове. С решение № 157/21.06.2012 г. по в. т. д. № 179/2012 г. Р. е потвърдил изцяло постановеното решение.
Срещу решението на Р. е подадена касационна жалба пред ВКС. С обжалваното определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска за заплащане на сумата от 12 000 лв., частично предявена от 69 109,03 лв. Със същото е оставена без разглеждане касационната жалба в частта, имаща за предмет частично предявените искове, с цена на всеки един от тях под 10 000 лв. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. не подлежат на касационен контрол.
При обективно съединение на няколко иска за парични вземания, с цена на всеки един от тях до 10 000 лв., решението постановено по отделните искове не подлежи на касационно обжалване, независимо от факта, че общият сбор от цената на всички искове надхвърля тази сума, тъй като предявени самостоятелно решенията по тях биха били необжалваеми. Според т. 1 от ТР№ 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, това ограничение се отнася и по отношение на частично предявените искове до посочения размер, тъй като предмет на делото е предявената част от спорното право, на което съответства и предмета на решението, включително и това на въззивната инстанция. В тази хипотеза съгласно мотивите на тълкувателното решение, което е актуално и при действието на новия ГПК, със силата на присъдено нещо се установява само предявената част от спорното право, поради което с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
При тези фактически данни, определение № 106 от 25.02.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено т. д. № 878/2012 г. е правилно и следва да бъде потвърдено, като в полза на ответника по жалбата [фирма] [населено място] се присъдят направените и поискани с отговора му съдебни разноски в размер на сумата от 200 лв. – адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 106 от 25.02.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено т. д. № 878/2012 г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес: [населено място], пл. „Свобода” № 7, вх. № 5, ет. 6, ап. ателие да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 200 /двеста/ лева съдебни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: