О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 377
София, 3 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№1194/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на В. И. Т., Т. Ж. Т. и И. Ж. Х. и тримата чрез адв. Ст. Д. срещу определение №3835/18.12.2013 год. по ч.гр.д. №3519/2013 год. на Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила определението на Варненския районен съд от 23.10.2013 год. по гр.д. №12704/2013 год., с което производството по делото е прекратено.
Представено е и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл. 274,ал.3 във вр. чл. 280,ал.1 ГПК.
Ответниците по касационната частна жалба не вземат становище по нея.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Касаторите частни жалбоподатели считат, че е налице допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по отношение на следните процесуално- правни въпроси:
1. След като правото на задържане е принудително средство за изплащането стойността на подобренията, може ли то да бъде защитено по исков ред?
2. След като правото на задържане служи за обезпечение на вземането за подобрения и е признато с административна заповед по реда на ЗМСМА, то не подлежи ли на самостоятелна искова защита?
Предвид соченото допълнително основание за допустимост на касационното обжалване , счита , че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 124 ГПК за установяване по отношение на ответниците , че ищците имат право на задържане на имот, за който са осъдени по иск с пр. осн. по чл. 108 ЗС да предадат владението му, до заплащане на сумата 8 776,28 лв. за направени от тях подобрения, признати им със заповед , издадена на осн. пар. 4л ПЗР на ЗСПЗЗ като ползуватели на имота. Първоинстанционният съд е приел, че така предявеният иск е недопустим. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел , че правото на задържане по чл.72 ЗС , към която препраща нормата на пар.4в ПЗРЗСПЗЗ е акцесорно и не може да бъде предмет на самостоятелна искова защита.Може да бъде заявено само като възражение по предявен иск за ревандикация на имота, в който са извършени подобренията или едновременно с предявен иск за заплащане стойността на тези подобрения, което не е сторено. С оглед на това въззивният съд е приел , че искът е недопустим и е потвърдил прекратителното определение на първоинстанционния съд.
Предвид тези решаващи мотиви, формулираните от касаторите – частни жалбоподатели въпроси имат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, доколкото са били предмет на разглеждане във въззивното определение и становището на съда по тях е обусловил изхода на делото. Независимо от това касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска , доколкото не е изпълнено допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване. Същото не е обосновано от касатора. Същевременно обжалваното определение е постановено в съответствие със съдебната практика ,която е трайна и липсват предпоставки същата да бъде изоставена или променена.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3835/18.12.2013 год. по ч.гр.д. №3519/2013 год. на Варненския окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: