2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 377
С., 04.05. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Ю.
Д. С.
като разгледа докладваното от съдията К. Ю.
гр. д. № 5043/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. А. лично за себе си като страна по делото и като пълномощник на съпруга си Т. П. А. против въззивно решение № 277 от 11.07.2016г. по в. гр. дело № 210/2016г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 854 от 30.05.2014г. по гр. дело № 3840/2013г. на Русенски районен съд и вместо него е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор сключен на 06.12.2012г. с нотариален акт № 62, т. VІ, рег. № 17244, дело № 895/2012г. на нотариус с район на действие Русенски районен съд, с който Господин И. Н. е прехвърлил на П. П. А. и Т. П. А. срещу задължение за гледане и издръжка апартамент № 10, на четвърти етаж, вход 3, блок 311 в[жк]със застроена площ 58,68 кв. м, при посочени граници, заедно с избено помещение № 10 с площ 3,65 кв. м при посочени граници, до размер на 19/24 идеални части от имота поради неизпълнение на договора.
Със същото решение А. И. Н., С. Г. И., И. М. С., Т. Р. К., К. Й. Й., П. И. И., Т. М. Ф., Н. Н. Н., Е. Н. О. и Т. Н. И. са осъдени да заплатят на П. П. А. и Т. П. А. суми, с които наследодателят им Господин И. Н., починал на 30.06.2014г., неоснователно се е обогатил, както следва: А. И. Н. да им заплати сумата 533,28лв.; С. Г. И., И. М. С., Т. Р. К., К. Й. Й. и Т. М. Ф. – всеки по 266,64лв.; Н. Н. Н., Е. Н. О. и Т. Н. И. – всеки по 177,76лв., а П. И. И. да заплати сумата 133,32 лв., като насрещният иск предявен от П. П. А. и Т. П. А. в размер над 3200лв. за разликата до 6513лв. е отхвърлен като неоснователен.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят правните въпроси – какъв е обема от дължимите грижи и издръжка, когато в алеаторния договор е уговорено приобретателите да осигурят на прехвърлителя спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега; допустимо ли е приобретателите по такъв договор да поискат трансформиране на задължението за гледане и издръжка в парично, когато кредиторът неоправдано неуказва съдействие за изпълнението и какви са последиците от такова искане направено в отговора срещу исковата молба за разваляне на договора по отношение на правото на кредитора да иска разваляне; при разваляне на договор срещу издръжка и гледане страните длъжни ли са да върнат на другата страна, това което са получили или неговата равностойност. Поддържат, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Представена е и задължителна съдебна практика установена с Тълкувателно решение № 96/28.06.1966г. по гр.дело № 65/66г. на ОСГК на ВС; Тълкувателно решение № 30/17.06.1981г. на ОСГК на ВС е Тълкувателно решение № 6/15.05.2012г. на ОСГК на ВКС, която, като основание за допускане на касационно обжалване, има отношение към хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците А. И. Н., С. Г. И., И. М. С., Т. Р. К., К. Й. Й., П. И. И., Т. М. Ф., Н. Н. Н., Е. Н. О. и Т. Н. И., чрез пълномощник адв. Р. С., в писмен отговор оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържат, че наличието на установена задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – хипотеза посочена в изложението, но не мотивирана съобразно изискванията на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От поставените в изложението материално-правни въпроси в предмета на делото се явява включен въпроса – какъв е обема от дължимите грижи и издръжка, когато в алеаторния договор е уговорено приобретателите да осигурят на прехвърлителя спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, и в тази връзка, кога за приобретателя на имота възниква задължение за трансформиране на натуралното задължение за издръжка в парично, които имат отношение към решаващите правни изводи на съда, довели до разваляне на алеторния договор.
Според установената съдебна практика по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, договорът за издръжка и гледане е ненаименован. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са определени в закон; тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуване волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения (да се живее в общо домакинство) не може да се предполага. Не може да се предполага и поемането на задължение за осигуряването на емоционална близост, топлина, уют. Ако такова задължение е поето изрично, съдът следва да вземе предвид, че изпълнението му е невъзможно без съдействието на кредитора, а когато преценява последиците от неизпълнението му, съдът следва да отчете значението и относно тежестта на това задължение в сравнение с останалите задължения по договора.
Приема се, че дължимата издръжка включва изцяло подсигуряване на храна, облекло, режийни разноски и други, според нуждата на прехвърлителя, без оглед на възможността му да се издържа от имуществото и доходите си, докато обемът на дължимите грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя зависят от неговата нужда и възможността прехвърлителят да се справя сам, ако състоянието му позволя това.
Когато прехвърлителят не указва съдействие, или неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава, но това не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата, в натура или в пари. Ако кредиторът правомерно отказва приемане или съдействие, той не изпада в забава – кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение – нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи. При неоправдано неприемане или неуказаното съдействие от страна на кредитора, той се поставя в забава, което освобождава длъжника от забава, но не и от задължението за издръжка. Той трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, тъй като нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. В този смисъл решения по гр. дело № 1534/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 1313/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 642/2011г., четвърто г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В този смисъл и Тълкувателно решение № 96/28.06.1966г. по гр.дело № 65/66г. на ОСТК на ВС.
С обжалваното решение въззивният съд не се отклонил от посочената съдебна практика.
Съдът е постановил разваляне на договора, след като е съобразил влошеното здравословно състояние на прехвърлителя страдал от инсулинозависим захарен диабет усложнен с диабетна полиневропатия, ретинопатия и макроангиопатия диабетика, хронична тромбоза, състояние след Байпас, хипертонична болест група ІІІ сърдечна форма умерено протичане – заболявания, за които му е била призната 92% инвалидност без чужда помощ, пожизнено, състояние на здравето, което е изисквало повишено внимание и грижи в обем съответен на действителните нужди на кредитори – указване на помощ в домакинството, осигуряване на подходящ хранителен режим съобразен със захарния диабет, оказване на помощ при закупуване на лекарства, каквито прехвърлителят е приемал ежедневно, при заплащане на режиините разноски, дейности които кредиторът е продължил да извършва и заплаща самостоятелно и след сключването на договора. Преценено е, че доколкото приобретателите са посещавали кредитора, полаганите грижи в натура не са били в обем покриващ действителните нужди на кредитора – прехвърлителят сам си закупувал и плащал лекарствата, сам си плащал битовите разходи, сам си пазарувал и заплащал продуктите, а това което е получавал като продукти от приобретателите не било съобразено със здравословното му състояние. Прието е, че след сключването на договора не е настъпило подобрение в живота на прехвърлителя, въпреки целта на алеторания договор, срещу прехвърленото вещно право на прехвърлителя да се обезпечат по -добри социално-битови условия на преживяване.
В посочената съдебна практика се приема, че кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение – нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи. В този контекст твърдението за неоправдано неприемане или неуказаното съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задълженията по договора не е прието за доказано от съда, съответно съдът не е приел за основателно и искането за трансформиране на задълженията за грижи в натура в паричен еквивалент при положение, че приобретателите не са изпълнявали задължението за издръжка, нито са предприели изпълнение в пари на натуралната издръжка, без да чакат решение за трансформация.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява осноавние за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позоваването от жалбоподателите на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формално, не е мотивирано, липсват съображения за промяна на задължителната съдебна практика като неправилна или несъответна на обществените отношения, поради което посоченото основание не подлежи на обсъждане.
При този изход на делото жалбоподателите ще следва да заплатят съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1000лв. адвокатско възнаграждение заплатено от ответниците по касацията.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 277 от 11.07.2016г. по в. гр. дело № 210/2016г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. П. А. и Т. П. А. да заплатят на А. И. Н. действаща за себе си и в полза на С. Г. И., И. М. С., Т. Р. К., К. Й. Й., П. И. И., Т. М. Ф., Н. Н. Н., Е. Н. О. и Т. Н. И. съдебни разноски общо в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ