О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София.06.07.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
изслуша докладваното от съдията Арсова гр.дело № 376/2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, пр. 2 ГПК.
В. Н. М. и Л. Н. М. са подали частна касационна жалба срещу определение № 4 от 21.05.2008 г. на Софийски градски съд, Административно 3-ро “а” отделение , постановено по гр.д. № 389 от 2008 г. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на определението, поради неправилното приложение на процесуалния закон , а именно чл.95, ал.1 ГПК/отм./ . В жалбата е инкорпорирано и изложение на основанията за допускане на касационна проверка на определението , които жалбоподателите са намерили в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Считат, че въззивният съд е разгледал процесуално правният въпрос относно съдържанието на спорния предмет и следващата от него идентичност между две дела в отклонение от практиката на ВС и ВКС.
Ответника Т. Г. С. не е депозирала отговор.
Ответниците М. на з. , Е. Д. Д. /Данева/, Ж. И. Г., Е. Д. Б. , Ф. А. Д. , Л. Б. Т., К. А. Д., Ц. А. Т. , М. З. Й. и И. П. Н. не са депозирали отговор по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Третото лице помагач “Г”А. също не е депозирал отговор.
Частната жалба е допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу определение на Софийски градски съд, което подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.2, пр.2 ГПК, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и при липсата на отрицателната предпоставка на чл.280, ал.2 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо отделение като съобрази доводите на жалбоподателите и данните по делото приема следното:
Касираното определение не следва да се допусне до касационно разглеждане при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК макар ,че в частната жалба се сочи относим към определението процесуално правен въпрос относно наличието на тъждество в спорното правоотношение, което обуславя прилагането на чл.95, ал.1 ГПК /отм./ , тъй като въззивният съд се е съобразил с постоянната практика на Върховния касационен съд, изразена в редица решения и определение в които го е засегнал.
Правилно предмета на делото е бил определен от страните , правопроизводящия юридически факт или основанието и направеното искане/ петитума/. В този смисъл извода ,че е налице идентитет между страните по гр.д. № 9* от 2000 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав и спора по настоящето дело , образувано под № 911 от 2005 г. е правилен. По първото дело е бил предявен иск с ищци В. Н. М. и Л. Н. М. , които са подали исковата молба и по настоящето дело. Ответник и по двете дела е Т. Г. С.. Спорното право е правото на собственост , възникнало по пътя на наследяването и земеделска реституция на им. пл. № 4 и им. пл. № 2 и двата имота, попадащи в парцел ****ни от кв.1 ,местност “О” по регулацията , утвърдена със заповед от 5.01.1999 г. Това, че ищците са се легитимирали с решение на ПК по предходното дело, а в настоящия случай с нотариални актове , които са констативни не прави правопроизводящият факт по двете дела различен. И по двете дела искането е за ревандикация на тези имоти . Обстоятелство , че по настоящето дело е привлечен като ответник и съпруга на Т. С. не променя изводите за идентичност на двете спорни правоотношения , тъй като осъдителния иск за ревандикация се предявява срещу лицата, които фактически се намират в имота и в този случай необходимото другарство не е задължително. По отношение на съпрузите може да се постанови различно решение по иска за ревандикация като се преценява кои от тях осъществява държане на имота. Именно за това производството е прекратено само по отношение на Т. С. , а по отношение на нейния съпруг И иска е отхвърлен. Освен това приложението на правната последица, предвидена в чл.431, ал.2 ГПК/отм./ , при разрешаване на спора за материално право не променя спорния предмет. С посоченият текст не е регламентирал самостоятелен иск .
Изводите в касираното определение не се отклоняват от константната практика на ВКС по процесуалния въпрос относно идентичността на предмета на две дела и приложението на чл.95, ал.1 ГПК/отм./ поради което не следва да се допуска и касационното разглеждане на определението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно разглеждане на определение № 4 от 21.05.2008 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, 3-ро “а” отделение , постановено по гр.д. № 389 от 2008 г .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: