1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
гр. София 06.08.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 03 август през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 2570 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца К. И. З. срещу определение № 328/09.05.2018 г. по гр.дело № 5/2018 г. на ВКС, III г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на К. И. З. срещу решение № 1980/24.08.2017 г. по в.гр.дело № 765/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в частта му досежно иска с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 4000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволени увреждания и досежно иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 462.14 лв., обезщетение за забава за периода: 02.12.2010 г. – 13.01.2013 г. върху горепосочената главница. Поддържаното основание за неправилност е незаконосъобразност. Според жалбоподателя изводите на въззивния съд в обжалваната част на определението по чл.288 ГПК са неправилни, че не са обсъдени доводите за неправилност на въззивното решение – не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, че неправилно е тълкуван смисъла на чл.49 ЗЗД – гаранционно обезпечителната отговорност на СГС. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на същия съдебен състав за произнасяне по подадената касационна жалба в частта, която е оставена без разглеждане.
Ответникът по частната жалба Софийски градски съд, чрез процесуалния представител С. Р. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С определение № 328/09.05.2018 г. по гр.дело № 5/2018 г. на ВКС, III г.о. по чл.288 ГПК е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на К. И. З. срещу решение № 1980 от 24. 08.2017г. по в. гр. дело № 765/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, в частта му досежно иска с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 4 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволени увреждания и досежно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 462. 14 лв. – обезщетение за забава за периода: 02. 12. 2010г. – 13. 01. 2013г. върху горепосочената главница.
Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на решение № 1980 от 24. 08. 2017г. по в. гр. дело № 765/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в останалата му част.
С обжалваната част на определението на състава на ВКС е прието, че касационната жалба е недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение по предявения частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволени увреждания и иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 462.14 лв. обезщетение за забава, тъй като се касае до обжалвано въззивно решение с цена на иска до 5000 лв., което на основание чл.280,ал.2,т.1 ГПК в приложимата редакция до изменението със ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.86/2017 г. не подлежи на касационно обжалване. С оглед на това е изведен извод, че касационната жалба в тази част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема решаващите правни изводи на състава на ВКС в обжалваната част на посоченото определение.
Ищецът К. И. З. е подал касационна жалба срещу решение № 1980 от 24. 08. 2017г. по в. гр. дело № 765/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено решение № 331 от 16. 10. 2015г. по гр. дело № 847/2013г. на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия, с което са отхвърлени частичните искове на жалбоподателя К. З. срещу ответника Софийски градски съд /СГС/ с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от действията на съдиите при СГС: съдия М. Г., постановила обезпечителното определение по гр.дело №7778/09г. на СГС, АО; съдиите М. Г. И., М., Я. и Д., забавили администриране на дело и съдия Х. Б. от тройния съдебен състав, постановил решение № 4603 от 31. 03. 2011г. по гр.д.№1781/2011г. на СГС, АО, както следва: за сумата 25 001 лв. – пропуснати ползи от разликата между договорената продажна цена на имота му в раздел ІІ – ри, чл. 1 с купувача му по предварителния им договор с № К от 23. 02. 2008г., и тази от публичната му продан, извършена от ЧСИ А. Б., за сумата 6 000 лв. – пропуснати ползи от разликата между пазарната цена от 35 000 евро и заплатените му 21 000 евро от купувача от продажбата на апартамента му в [населено място] и за сумата 4 000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства от персонален, личен и междуличностен характер, както и частичните му искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетения за забава за периода: 02. 12. 2010г. – 13. 01. 2013г. върху горепосочените три обезщетения, съответно за сумите 2 888. 47 лв., 693. 24 лв. и 462. 14 лв..
Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2,т.1 ГПК- в редакцията към момента на подаване на касационната жалба – до изменението със ЗИДГПК обн.Д.в.бр.86/2017 г., приложими на основание пар. 74 от ПЗР на ЗИДГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв.С въззивното решение съдът се е произнесъл и по предявен частичен иск от К. И. З. срещу Софийски градски съд с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 4000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства от персонален, личен и междуличностен характер, както и частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за периода: 02. 12. 2010г. – 13. 01. 2013г. върху горепосоченото обезщетение за сумата 462.14 лв. Всеки от посочените искове е с цена на иска до 5000 лв. Следователно в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.2,т.1 ГПК в указаната редакция по-горе. Касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявен частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 4000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и по предявен частичен иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 462.14 лв. обезщетение за забавено плащане на посочената главница е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, каквито са и изводите на състава на ВКС в обжалваното определение. Последното като правилно в тази част следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 328/09.05.2018 г. по гр.дело № 5/2018 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.288 ГПК, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на К. И. З. срещу решение № 1980/24.08.2017 г. по в.гр.дело № 765/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в частта му досежно иска с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 4000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволени увреждания и досежно иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 462.14 лв., обезщетение за забава за периода 02.12.2010 г. – 13.01.2013 г. върху горепосочената главница.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: