ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 377
гр. София, 09.08.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1378 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца И. П. срещу определение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо определение на Софийски градски съд, с което на основание чл. 118, ал. 1 вр. чл. 119, ал. 3 ГПК първоинстанционният съд е прекратил пред себе си съдебното производство и е изпратил делото по правилата на местната, съобразявайки и родовата, подсъдност – на Окръжен съд – Варна (по постоянния и настоящ адрес на ищеца към момента на застрахователното събитие).
Жалбоподателят оспорва правилността на постановеното определение, позовавайки се на прякото приложение на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. и конкретно – на чл. 11 от раздел ІІІ на същия, предвиждащ, че срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в съдилищата на държавата членка, където той има местоживеене. Страната се позовава и на разпоредбите на чл. 12 и чл. 13, пар. 2 и т. 15 от преамбюла на Регламента. От всички тях извежда довода, че Регламентът не изключва подсъдност на спора по седалището на ответника – застраховател и доколкото законодателното разрешение, след изменението на чл. 115 ГПК (обн. ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), не кореспондира с разпоредбите на Регламента, за разлика от предходната редакция на разпоредбата, следва пряко да се приложи Регламентът. Паралелно с това жалбоподателят счита, че доколкото ответникът не би противопоставил възражение за неподсъдност, съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът е могъл да разгледа иска, визирайки в преждепосочената норма „изборност” в процедирането на съда, предоставена от законодателя.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявила иск за осъждане на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи да му заплати обезщетение за вреди, в причинна връзка с ПТП, настъпило на територията на Румъния по вина на незастрахован водач на МПС.
С определение от 12.02.2019 г., преди изпращане препис от исковата молба на ответника, съдът служебно е констатирал неподсъдност на делото пред него, доколкото нито е съд по постоянния и настоящ адрес на ищеца към момента на настъпване на застрахователното събитие (с. Любен Каравелово, Варненска област), нито е съд по местонастъпване на застрахователното събитие, на основание чл. 119, ал. 3 ГПК, в редакцията му след изменението (обн. ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г.). Предвид това е изпратил делото на Окръжен съд – Варна, съобразявайки цената на иска – над 25000 лв., обуславяща родова подсъдност на спора на окръжен съд, на основание чл. 104, т. 3 ГПК. Въззивният съд е споделил местна подсъдност на спора по постоянния и настоящ адрес на ищеца, на основание чл. 115, ал. 2 ГПК, в новата му редакция, за която и съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК, също в новата му редакция, съдът следи служебно, съобразявайки подаването на исковата молба след влизането на измененията в сила.
В изложението по чл. 280 ГПК процесуалният представител на жалбоподателя е формулирал следните въпроси : 1) Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава – членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретни процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС?; 2) Като се имат предвид текстовете на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. – раздел ІІІ – чл. 11, чл.12, чл.13, пар. 2 и т. 15 (от преамбюла) – следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местоживеене/седалище на застрахователя и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите?; 3) С въвеждане във вътрешното законодателство на държава – членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на Европейския съюз?; 4) Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента?; 5) С промяната на подсъдността по чл. 115, ал.2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователите, предвид множество налични упълномощавания за застрахователни събития отпреди датата на промяната и породената необходимост представителството да се поеме от адвокат, с адрес на кантора по местоживеене на пострадалия?
Всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Отправено е искане за преюдициално запитване, „отнасящо се до тълкуване на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2012 г., относно подсъдността на искове срещу застрахователи„.
Формулираните въпроси са правно несъстоятелни, с оглед предмета на произнасяне с атакуваното въззивно определение – определяне на родово и местно компетентния съд по спора, между страни, всяка от които с местоживеене/седалище в една и съща държава – членка на ЕС, и приложното поле на визирания от жалбоподателя Регламент. Окръжен съд – Варна и Софийски градски съд, измежду които в случая се определя компетентният по правилата на местната подсъдност съд, са все съдилища на държавата-членка по местоживеене, в смисъла на седалище, на ответника. Непонятна е прилаганата логика за относимост на Регламента към настоящия казус, вкл. разбирането за приложението на чл. 119, ал. 3 ГПК, в която разпоредба не се урежда право на избор за съда – да приложи или не правилата на специалната местна подсъдност по чл. 115 ГПК в зависимост от поведението на ответника, а самостоятелно право служебно да съобрази приложимата местна подсъдност на спора. Няма противоречие между чл. 115, ал. 2 ГПК и чл. 119, ал. 3 ГПК и визираните от жалбоподателя разпоредби на Регламент № 1215/2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, тъй като последният урежда международната компетентност по граждански и търговски дела, не и родовата и местната подсъдност на съдилищата в рамките на отделната държава–членка. Регламентът урежда коя държава е компетентна да разгледа даден спор чрез съдебната си система, но не и кой конкретен съд от същата следва да бъде сезиран със спора. Последното се определя от националното право, в случая – чл. 115 ГПК. Международната компетентност разграничава правосъдните суверинитети на държавите и е различна от вътрешната подсъдност и подведомственост, поради което не са приложими общи критерии за разграничаване.
Като неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд, нещо повече – напълно неотносими към предмета на произнасянето, вкл. формулирани в аспект на личния интерес на упълномощеното лице (въпрос пети), а не на представляваната страна, въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий, нито допълнителния, нито биха могли да бъдат обосновани с такъв в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като визираната от жалбоподателката правна уредба – Регламент № 1215/2012 г. – е неприложима към спора. С оглед последното и предвид необосноваване на основание за допускане на касационното обжалване, е неоснователно и искането за отправяне на преюдициално запитване, отделно от това, че с това му съдържание предметът на същото е напълно абстрактен.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение № 1275/11.04.2019 г. по ч. гр .д. № 1448/2019 г. по описа на на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: