О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
гр.София, 16.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 200 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т” О. , гр. К. срещу решение № 13 от 05.08.2009г. по гр.д. № 930/2008 г., на Апелативен съд – Пловдив, с което се оставя в сила решение № 140 от 30.07.2008 г. по гр.д. № 51/2008 г., на Окръжен съд- Кърджали в частта, в която са уважени предявените от М. Ф. К. срещу „Т” О. , гр. К. искове за връщане на част от дадената в заем сума от 7152,86 лева, ведно с дължимата неустойка в размер на 4500 лева, на основание чл.240, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД и се отхвърля предявения иск за договорна лихва в размер на 6000 лева, за периода от 31.10.2006 г. до 27.02.2008 г., на основание чл.240, ал.2 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че сключеният срочен договор за заем от 01.03.2002 г. валидно обвързва страните по него за главницата, договорната лихва и неустойката. В срока на действие на договора, задълженията към заемодателя не са били погасени изцяло, поради което съобразявайки разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД съдът е присъдил неизплатения остатък от дадената в заем сума, заедно с неустойката за забава. Възражението на заемателя за нищожност на договора за заем е отхвърлено като неоснователно, но е отхвърлена претенцията ищеца за договорна лихва след изтичане срока на договора.
Ответникът по жалбата М. Ф. К. не е подал писмен отговор и не е взел становище.
Касационната жалба на „Т” О. , гр. К. срещу решението по гр.д. № 930/2008 г., на Апелативен съд – Пловдив съдържа оплаквания за недопустимост и неправилност, поради нарушение на съдопроизводствените правила, към която е представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът не е повдигнал конкретен правен въпрос, който да е решен в отклонение на практиката на Върховния касационен съд, да се разрешава противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното и еднакво прилагане на закона.
Изложените съображения са свързани с правилното решаване на въпроси, които по своето естество представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Правораздавателна дейност на касационния съд е обвързана от изложените в касационната жалба доводи, с оглед необходимостта да се разреши поставен от касатора правно значим за конкретното дело въпрос. При липсата на формиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който да е от значение за изхода по конкретния правен спор не следва да се допусне касационно обжалване.
Конкретният правен спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото общо поставените доводи за нарушение на съдопроизводствените правила, поради неправилна преценка на доказателствата по делото и отхвърляне на възражението за нищожност на договора за заем не обосновават извод за конкретен материален или процесуален въпрос, чието приложение да налага изменение или ново тълкуване на същите. Общо посочените в изложението доводи за доказването на релевантни за изхода на правния спор факти, обосноват неправилност на обжалваното решение, но не мотивират основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Не са налице основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като общо посочените в изложението въпроси за недействителност на сделката и договорената неустойка за забава не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и в този смисъл не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложените съдебни решения не са задължителни за съдилищата постановления на Пленум на Върховния съд, тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд или решения по чл.290 ГПК, поради което повдигнатите въпроси не са разрешени в отклонение от практиката на Върховния касационен съд.
За да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е необходимо разрешеният в обжалваното решение правен въпрос да е от значение за изхода по делото, но правните аргументи при решаването му в приложените съдебни актове не водят до различни изводи по приложението на чл.26 ЗЗД. В тази връзка, повдигнатият конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос ще има значение за развитие на правото, когато е свързан с тълкуване на правните норми, което ще отстрани неяснотата, непълнотата или противоречието в самия закон и ще осигури точното му прилагане, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.4.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13 от 05.08.2009г. по гр.д. № 930/2008 г., на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.