О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 01.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 5325/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. Н. П. от с. Т., О. Р. чрез процесуален представител адвокат Ж против въззивно решение на Разградски окръжен съд № 64/8.04.2008 г. по гр. д. № 47/2008 г.
С въззивното решение е оставено в сила решение на Районен съд Р. № 304/5.11.2007 г. по гр. д. № 1363/2006 г., с което са отхвърлени предявените от П. Н. П. против О. Р. и С. П. Ц. искове по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./, че издаден дубликат на удостоверение за граждански брак № 31/22.12.1958 г. е неистински документ, както и че лицата Н. П. В. и И. П. К. не са сключвали граждански брак на 22.12.1958 г.
С жалбата са посочени основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По първото основание се твърди, че окръжният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – т. 6 и т. 7 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., като е отказал събиране на допустимо доказателствено средство-експертиза, което е особено важно значение за правилното решаване на спора. По второто основание се твърди, че районният и окръжният съд не са приложили точно закона, без обосноваване на изразеното становище. Конкретните оплаквания в жалбата са за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281 ГПК.
Ответникът по касация С. П. Ц. е оспорила жалбата, като недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмено възражение от адвокат Р.
За ответника по касация О. Р. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. установи следното:
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че липсват доказателства, въз основа на които да се приеме, че граждански брак между Н не е сключван на 22.12.1958 г. Приел е за установено точно обратното, като е посочил, че сключването на брака е отбелязано в личните регистрационни картони на съпрузите, в декларацията им за гражданско състояние по чл. 46 ЗСГ, в семейния регистър на с. Т., община Р., а и от представеното от страните удостоверение за граждански брак на двете лица в оригинал, издадено в деня на сключването на гражданския брак.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат само онези въззивни решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Съществен е правният въпрос, относим към законосъобразното разрешаване не само на конкретния спор, а на цяла поредица от дела с идентичен предмет поради принципния му характер за правоприлагането.
От посоченото от касатора обстоятелство, а именно отказът на въззивния съд да допусне събиране на допустимо доказателствено средство /експертиза/ и от позоваването на т. 6 и т. 7 от ТР № 1/2000 г., ВКС, ОСГК може да се извлече като съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК въпросът за попълването на делото с нови доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл. 205, ал. 1 ГПК/отм./.
Съгласно цитираното ТР № 1/2000 г. нови доказателства в аспект на чл. 205, ал. 1 ГПК /отм./ са тези, които са релевантни за изхода на делото и за първи път се иска тяхното допускане пред въззивната инстанция. Освен допустими, доказателствата трябва да бъдат относими и необходими. Въззивният съд може да откаже събирането им, ако прецени, че това не е необходимо.
Посоченият от касатора процесуален въпрос е решен от въззивния съд в съответствие със задължителните указания на ВКС в т. 6 и т. 7 от ТР № 1/2000 г., ОСГК. Съдът е постановил правния си извод за неоснователност на отрицателния установителен иск съобразно доказателствата по делото, които по несъмнен начин установят оспореното обстоятелство.
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая касаторът само се е позовал на това основание за допустимост на касационното обжалване, но конкретни доводи в тази насока не са изложени.
Ето защо настоящият състав на ВКС, ІІІ г. о. счете, че не са налице изискванията на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Разградски окръжен съд № 64/8.04.2008 г. по гр. д. № 47/2008 г. по касационна жалба от П. Н. П. от с. Т., О. Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: